Студентската окупацията на СУ “Св. Климент Охридски”, други солидарни студентски акции на гражданско неподчинение като блокиране на централни Софийски булеварди, кръстовища, околовръстния на София път и др. предизвикват сред проправителствени и конформистки среди вълна на неприязън. Заливат с неприязън електронните и печатни медиите. Заклеймяват “окупаторите” за “грубо погазване на Закона, Правилника на автономния Университет” и пр. Ректори, академически съвети, председател на Съвета на ректорите, Секретар на същия Съвет, професори , в т.ч. професори по право, което е смайващо, председателят на парламента, който преподавал право в СУ, Национално представителство на студенти, журналисти-подлоги, блюстители на правовия ред самоуверено и назидателно разобличават незаконното поведение на студентите. Те смятат своята позиция за непоклатима и неоспорима в правова и демократична държава. Както е казал Волфганг фон Гьоте “Няма нищо по-страшно от действащото невежество”. Подтискаща е липсата на демократична политическа култура и знание за фундаментални принципи и ценности на модерната демокрация. Проспани повече от две десетилетия. Да просвещаваме!

Има действия (индивидуални, групови или колективни), които са нелегални (противозаконни) и нелигитимни. В правовата и демократична държава обаче има действия, които са не-легални, но в същото време са безусловно легитимни. Разграничението е неразбираемо и “парадоксално” за две категории членове на обществото. Едната категория са тези от пред-модерното(традиционното) общество. Тогава няма писани закони и това, което наричаме легалност и легитимност е едно и също. Тези предходници са естествено отдавнашни мъртъвци. Другата категория е от съвременници, които са в плен на тоталитарния и антидемократичния манталитет. В тоталитарната държава легалност и легитимност са едно и също.

 Социалистическото право и социалистическата държава са субстанциални. Съжалявам за тежкия израз, но в това е голямата мистерия. Омразната буржоазна демокрация се смята за формална и т.н. Разграничението между легалност и легитимност не съществува, което е важен знак на тоталитарната система. Знак за машината на злото. Граждански протест под каквато и форма е недопустим. Който дръзва да протестира се наказва сурово. Наказва се дори най-безобидно волнодумство като подриване на социалистическия държавен строй. При тоталитарната система и дума не може да става за гражданско неподчинение. Днес така не може, но бушуват мутации на същия този манталитет.

В демократичната и правова държава, гражданското неподчинение, основателно наричана крайно форма на протест, е наистина в нарушение на определени правни норми и закони, но то е легитимно. Легитимността е върховно основание и оправдание на действието. Гражданското неподчинение е сюблимно събитие на гражданското общество, което е върховната реалност в правовата и демократична държава. Гражданското неподчинение е гранично събитие и в такъв смисъл е крайна форма на протест, за разлика от всички останали форми на протест, които са легални и легитимни. Държава, в която се допускат протести, но се изключва гражданското неподчинение като легитимна форма на протест се поставя над гражданското общество и не може да се определи като наистина демократична и правова.

Корпусът на правото се състои от рационално формулирани и писани норми и закони, които като действащи имат всеобщо задължителен характер: всички пълнолетни членове на обществото са безусловно равни пред закона. Така стои въпроса с легалността. Легитимността няма и не би могло да има подобна форма. Тя е несводима до рационални формули. Легитимността е сред онези феномени на социалния живот на хората, които не подлежат на конструиране, каквито са любовта, симпатията, самият живот и пр. Природата на легитимността ни насочва към кардинално важен и остър въпрос. Кой отсъжда кое действие е легитимно? Месеци наред от началото на протестите и особено след студентската окупацията на университета всекидневно се поставя въпроса, а, ако някаква друга обществена група тръгне по пътя на гражданско неподчинение?… Противниците на протестите организират за назидание контрапротести. Стигаме до същината на въпроса за върховенството на легитимността в модерната демократична и правова държава.

Легитимността е самоосновна. Това са фундаменталните ценности без, които човешкото общество е немислимо и човекът е немислим, защото както казва Аристотел, вън от обществото човек е мислим или като животно или като бог. По една стара традиция се говори за моралната основа на обществото. В обществения живот на хората има безброй важни неща. Има интереси, желания, потребности, рационални цели и средства, емоции, чувства, безлични институции, упражняване на власт, политики и т.н. Но човешкия свят изобщо е възможен благодарение на моралната основа на обществото или благодарение на фундаментални социални ценности, които никой не може да постави под въпрос. Знанието за легитимното не е научно или експертно знание. Както се казва във феноменологията е непосредствена даденост на всеки в първо лице единствено число. Тя е или очевидна или призрачна. Легитимността не се доказва и не се опровергава, защото е въпрос на вяра и доверие между хората като човешки същества, тоест на човека като самоценност. Гражданското неподчинение не е политически инструмент. То е зов срещу политика, която е корумпирана, опорочена, извратена. Към гражданско неподчинение не се прибягва произволно и лекомислено. То идва, когато всички други легални форми на протест се оказват безплодни и дори без да са изпитани една след друга са явно обречени на безплодност и са губене на социално и историческо време.

Студентският протест във формата на гражданско неподчинение, окупацията на университета, е напълно, абсолютно легитимен акт. Бандитската инсценировка в деня за размисъл в навечерието на парламентарните избори предвещаваше настъпването на политическа безочливост. Формирането на правителството и първите стъпки на новоизбрания парламент показа по недвусмислен начин, че управлението на страната е в ръцете на клика, тоест на хора без определени политически идеологии, които са безскруполни и служат на олигархични кръгове. Спонтанните протести по състав на участниците и искания са едно от най-вълнуващите събития в новата история на България. Протестиращите прозряха надвиснала заплаха за погазване на фундаменталните ценности на страната с далече отиващи последици. Четири месеца всекидневно и без прекъсване продължиха мирните протести и стана съвършено ясно, че управляващата клика разчита на умората и чувството на безсилие пред легалната, но нелегитимна власт. Нямаше да има нищо по-скръбно за съдбата на България, ако протестите бяха сломени. Но български студенти предприеха действие, което доказа, че моралната основа на българското общество е неразрушима.

България ще бъде възродена. В деня на народните будители камбаната на храм “Александър Невски” възвести, че студентите, днешните будители на народа, както ги нарече Президента и тези, които ги подкрепяме не сме сами.