Санирането на жилищните сгради е свалило сметките за отопление и същевременно е повишило температурата в жилищата. Това показват проучвания, проведени по проект "Интегрирани услуги за енергийно обновяване на жилищни сгради – SHEERenov" и центъра за Енергийна ефективност ЕнЕфект, със съдействието на "Алфа Рисърч", в София, Бургас и Габрово.

Според оценки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 93% от жилищните сгради в България вече са енергонеефективни.

78% от бенефициентите по Националната програма за енергийна ефективност декларират, че след обновлението сметките им за отопление са намалели, при две трети от тях – с над 20%. 80% са започнали да поддържат по-висока температура в жилищата си в отоплителния сезон, над половината – между 3 и 4 градуса повече.

Същевременно, както показват проучванията на ЕнЕфект, поради ограничените финансови ресурси на програмата, между 30% и 50% от кандидатствалите за енергийно обновяване в различните общини не са одобрени. Към разбираемото недоволство на тези собственици се прибавя и това на живущите в по-малките жилищни сгради, които до този момент не са участвали в програми с публична подкрепа, поради изчерпване на средствата, когато вече и те са придобили право да кандидатстват. Голяма част от собствениците, предимно в София, са започнали да се "спасяват поединично". 80% са сменяли дограма, полагали са частична термоизолация по външните стени и пр. В 71% от малките сгради и 96% от големите са извършвани частични ремонтни дейности на общи части. Оказва се, че гражданите са инвестирали съвсем не малки по размер лични финансови средства, но с краен ефект далеч по-малък от онзи, който би се постигнал при енергийното обновяване на цялата сграда.

71% от анкетираните заявяват готовност да участват в нова фаза на Националната програма за обновяване за енергийна ефективност при изискване за съфинансиране от собствениците. Основните им аргументи са: по-красива и сигурна сграда; повече комфорт за собствениците; по-висока стойност на имота; по-ниски сметки за отопление. 94.6% от анкетираните са убедени, че енергийното обновяване води до намаляване на месечните сметки на домакинството за отопление и електричество.

Наред с ползите, проучванията констатират и безпокойства, притеснения и страхове у хората. Въпросите им могат да бъдат обобщени в три групи:

1. Какъв ще бъде размерът на индивидуалното съфинансиране и как може да бъде осигурено?

Към момента около 36% биха разчитали на лични спестявания, 24% - на кредит при облекчени условия. 36% заявяват, че нямат възможност да съфинансират обновяването на жилищната си сграда.

2. Какви са критериите за участие в новите програми, какъв тип сгради са допустими, необходимо ли е съгласие между всички собственици, и как мнозинството да осигури изпълнението на своите решения?

44% от собствениците изказват скептицизъм, че в тяхната сграда може да се постигне 100% съгласие на собствениците за обновяване за енергийна ефективност. Хората се нуждаят от законови механизми, които да гарантират поемането на отговорност и налагането на санкции на неизрядните собственици.

3. Може ли да се разчита на професионална помощ в сложния и изискващ множество компетентности процес по енергийно обновяване – организация, избор на изпълнител, контрол над ремонтните дейности, кандидатстване за финансов ресурс?

По проекта Sheerenov е разработен модел за интегрирани услуги за енергийно обновяване на сградите, който дава възможност за обновяване чрез съ-инвестиране на собствени средства, улеснен достъп до кредит и чрез целева помощ за уязвими групи.