Работодателските организации могат да излязат на протести на 22 и 29 юни, ако дотогава ще бъдат приети адекватни според тях кризисни мерки срещу инфлацията, които да подпомогнат бизнеса.

"Надяваме се да не се стига дотам", посочи в интервю за "Нова нюз" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Предложените досега мерки нямат отношение или реално влияние върху компаниите, смята той. Вчера Велев бе сред участниците в извънредния тристранен съвет, който обсъди предложените мерки срещу инфлацията.

Според него, една от мерките - без акциз на електроенергия и на природния газ - е символична, тъй като акцизът на електроенергията представяла по-малко от половин процент от цената й. "Прогнозната цена за следващия ценови период на КЕВР е 431 лв. Като сложим и мрежовите такси - отива над 500 лв., а акцизът е 2 лв. на мегаватчас. Това е под половин процент”, отбеляза Велев.

По думите му по подобен начин стои и въпросът с акциза на природния газ. „Намаляването на ДДС за бизнеса е неутрална мярка. Той е данък добавена стойност, който всъщност предприятията, които са регистрирани по ДДС, а основната част от работниците работят в такива, за тях няма ефект, тъй като те ползват данъчен кредит. Намаляване на ставката за парното пък облагодетелства само тези граждани, които имат парно – това е 1/5 в страната”, коментира още той.

„Проблемът, който не е адресиран, е високата инфлация, която води до обедняване на хората и високите цени на енергоресурсите за предприятията и икономиката, което води до неконкурентноспособност, защото те са по-високи от тези при нашите конкуренти. Това е факт и това води до по-нисък ръст на БВП. Така в ЕС ние сме в последната четвъртина по ръст на БВП и вместо догонващо развитие имаме изоставащо такова”, заяви Васил Велев.

„Мерките, които чакаме, още не са се състояли. Те са свързани с решението на КЕВР и промяната в Закона за енергетиката, което да осигури несимволични и справедливи компенсации на свръхвисоките цени на електроенергията в следващия ценови период”, отбеляза той. И добави, че „очакваните от нас мерки трудно могат да се състоят, защото средствата се прахосват, без да са насочени целево към нуждаещите се".

Според него правителството разпределя средства към всички групи от населението, вместо да фокусира помощта. Велев изчисли, че 10% от хората нямат да усетят инфлацията чувствително заради високите си доходи. Други 40-50% ще "стегнат коланите", а само 30-40% трябва да бъдат подкрепяни.

Темата коментира и бившият социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

„Най-важното нещо вчера го каза министърът на финансите – че трябва да се готвим в следващите години за висока инфлация. Т.е. това е средата, в която ще се реализира социалната политика в следващите години. Досега тезата беше, че сме стигнали пиковете и нещата ще се подобряват. Това означава, че мерките трябва да се гледат в средносрочен хоризонт”, каза той.

Нейков припомни, че първият упрек, който е би отправен към настоящото правителство е бил, че няма мерки. „Сега не можем да кажем, че в социалната сфера няма мерки. Мерки има. Друг е въпросът какво всъщност ще постигнем с тях”, посочи бившият социален министър.

„В света няма нито държава, нито мерки, които могат да компенсират инфлация. Ако беше така – всички щяха да го правят”, заяви Нейков.