Министерството на финансите публикува проект на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките, който гарантира изплащане и на депозитите с преференциални лихви при фалит на банка. Сегашният закон изрично ги изключва от имащите право на възстановяване.

Новият закон вероятно няма да касае кризата в КТБ и ще влезе в сила след разрешаването ù. Част от основните му текстове противоречат на казаното вчера от финансовия министър Владислав Горанов след заседанието на Министерския съвет. Тогава той обяви, че ще бъдат внесени поправки в сегашния Закон за гарантиране на влоговете в банките, които да затворят вратичката вложители с преференциални лихви да получат гарантираната сума (до 100 000 евро или 196 000 лева).

Законът и сега забранява това, но след поставянето на КТБ под особен надзор БНБ понижи всички лихви и това даде основание на част от вложителите да претендират, че депозитите им вече не са по специални условия.

Поправките, свързани с КТБ, за които Горанов говори вчера, са внесени чрез преходните и заключителни разпоредби на проекта за изменение Закона за държавния бюджет, чрез който се прави актуализация на бюджета, а проектът за изцяло новия закон е бил подготвен по-рано и ще мине по цялата процедура на съгласуване и гласуване в Народното събрание.

В предложения от Министерството на финансите нов проект се запазва гарантираният размер на влоговете - до 100 000 евро (196 000 лева), фиксира се 7-дневен срок от отнемането на лиценза на банката от БНБ, от обявяването на влоговете за неналични или от съдебно решение, в който трябва да започне изплащането на гарантираните влогове от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Този срок може да бъде удължен, но не повече от 20 дни, когато се изплащат пари на българска банка с клон в друга държава от ЕС.

Запазва се сегашното изискване на Закона това да става чрез една търговска банка. Промените в сегашния закон, които се правят заради КТБ, ще разрешат изплащането да става чрез повече от една банка. Преди седмица шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова заяви, че това ще става чрез 10 банки.

Новият закон предвижда изключение за размера на гарантирания влог при дадени условия. Ще се изплащат до 250 000 лева, ако парите са от сделки с недвижимо имущество, свързани с имоти за жилищни нужди; ако сумата е изплатена във връзка с развод, обезщетения или застраховки. Тези вложители ще имат право да предявят претенции за парите си в 3-месечен срок от придобиване на правото на вложителя да се разпорежда със сумата на влога си.

Изключения

Новият закон, както и сега действащият, предвижда изключения, при които влоговете не се гарантират, но новият списък е сериозно редуциран.

По сегашния не се изплащат гарантираните размери на влоговете на хора с влогове с привилигеровани лихви, на акционери в съответната банка с над 5% от гласовете в общото ù събрание, на членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет (съответно Съвета на директорите) на банката, на прокуристите и членовете на органите ù за вътрешен контрол, на съдружниците в одиторските предприятия, избрани или назначени да заверят годишния финансов отчет на банката (в случая с КТБ това е "KPMG България"), както и съпрузите и роднините им по права и по съребрена линия до втора степен включително.

В проекта на нов закон се предвижда изплащане на гарантираните суми както на вложителите с преференциални лихви, така и на акционерите, членовете на УС и НС и на съдружниците в одиторските предприятия. Те изобщо не са включени сред групите вложители, чиито пари не са гарантирани.

В проекта са оставени следните изключения, които фигурират и в сега действащия закон:

1. други банки, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка;

2. финансовите институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции;

3. застрахователите и презастрахователите по чл.8 от Кодекса за застраховането;

4. фондовете за задължително и доброволно пенсионно осигуряване;

5. инвестиционните посредници;

6. колективните инвестиционни схеми, националните инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове, управлявани от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и дружествата със специална инвестиционна цел;

7. бюджетните организации съгласно § 1, т. 5 от Закона за публичните финанси;

8. Фонда за компенсиране на инвеститорите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането.

Както и в сегашния закон, в проекта е записано, че не се предоставя гаранция относно влогове, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи "изпиране на пари" и „финансиране на тероризъм”, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.

Проектът за нов закон задължава банките изрично да посочват в договора с всеки клиент дали влогът му е гарантиран от Фонда или не.

Той предвижда още да не се изплащат сумите по влогове, по които не е имало операции по нареждане на вложителя в последните 24 месеца и сумата по тях е по-малка от 20 лева.

Проектът на нов закон определя и начина на изчисляване на общия размер на задължението на банката към вложител - сумират се влоговете, включително начислените лихви към датата на отнемане на лиценза на банката. При събирането на влоговете във валута те се изчисляват с левовата им равностойност, определена по курса на БНБ към датата на отнемането на лиценза.

Проектът регламентира и предоставянето на държавна помощ за банките. Тя може да е предоставяне на гаранции и заеми, както и предоставяне на друг вид ликвидна помощ. Помощта се дава след съгласуване с БНБ, пише в проектозакона.

Помощ ще може да се предостави, ако са налични едновременно следните условия:

1. не са започнали действия по преструктуриране на банката;

2. фондът разполага с достатъчно информация относно финансовото състояние на подкрепяната банка и процедури за подбор на мерките по ал. 1 и за наблюдение на свързаните с това рискове;
3. управителният съвет на фонда прецени, че по този начин могат да бъдат предотвратени по-големи разходи за изплащане на суми по гарантираните влогове;
4. финансирането на мерките по ал. 1 е обвързано с изисквания на фонда към подпомаганата банка, които включват като минимум въвеждането на по-строги правила за наблюдение и контрол на риска, както и възможността на фонда да извършва проверки;
5. в резултат на използването на средствата от фонда не се застрашават функциите му по изплащане на гарантираните влогове;
6. средствата на фонда се използват за осигуряване на достъп на клиентите на банката до гарантираните влогове;
7. Българската народна банка е потвърдила възможността на банките да платят извънредни премийни вноски.

Въпросните премийни вноски се правят във Фонда за гарантиране на влоговете в банките и проектозаконът предвижда нов ред за изчисляването им за всяка банка, но уточнява, че тази методика ще влезе в сила от 1 януари 2016 г.

При нея вноската се определя пропорционално на степента на риска, на който всяка банка е изложена и се изчислява върху размера на гарантираните влогове за предходната година, на тримесечна база.

Когато наличните средства във Фонда надхвърлят 0,8 на сто от общия размер на гарантираните влогове в банките, управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер или да не се плащат за определен период.

Ако наличните средства във Фонда не са достатъчни за изплащането на гарантираните влогове при обявяване на влоговете в банка за неналични (какъвто е случаят с КТБ) по решение на УС банките превеждат извънредни премийни вноски до 0.5% от гарантираните влогове към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските, предвижда законът.

Фондът може да изиска и по-големи вноски при извънредни обстоятелства и с изричното съгласие на Българската народна банка, се казва в него.

За покриване на остатъчния недостиг от средствата на фонда, с решение на УС, фондът може:
1. да ползва заеми, включително чрез емитиране на дългови ценни книжа при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда;
2. да ползва заеми от държавния бюджет след решение на Министерския съвет.

Ползваните от Фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерски съвет от името и за сметка на държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда.

Пълния текст на законопроекта вижте ТУК.