С началото на Украинската криза и особено след налагането на икономически санкции на Русия от страна на ЕС Москва прави значителни опити не само да преодолее международната изолация, в която изпадна, но и да отслаби крехкото единство на ЕС за продължаване на режима на санкции. За тази цел Москва прибягва както до медийна пропаганда, така и до своите "полезни идиоти" от крайнолевия и крайнодесния политически спектър, представени в Европейския парламент.

Въпреки това, докато симпатиите на крайнолевите към Русия донякъде могат да бъдат обяснени с времената на Съветския съюз, когато последните възприемаха СССР като антипод на САЩ и Западна Еропа, радетел за свобода и равенство на хората по света, сближаването с крайнодесните политически формации буди повече въпросителни.

Един от възможните отговори на този въпрос се крие в т.нар. посткомунистическа неоконсервативна идеология, която Кремъл прокарва. Тя представлява комбинация от авторитаризъм, силно централизиран държавен контрол, национализъм, религиозен консерватизъм, съчетани с остра критика на западните ценности и морал. В тази връзка евроскептицизмът на крайнодесните партии, заедно с нескритото им възхищение от Владимир Путин като силен и решителен лидер, защитаващ националния интерес на своята страна, превръща последните в естествен съюзник на Кремъл. По този начин те стават изключително удобни за прокарване на руските интереси в ЕС, като същевременно помагат на Москва да руши нестабилното европейско единство.

Докато руската подкрепа за крайнодесните партии беше видима преди Украинската криза, след събитията на Майданa подкрепата на Кремъл за тях започна да буди сериозно безпокойство, особено на фона на (предполагаемото) руско финансиране за европейските крайнодесни партии. Въпреки че голяма част от последните отрекоха подобни обвинения, заемът от 11.7 млн. долара, който Националният фронт на Мари Льо Пен получи от Първа Чешко-руска банка (банката е собственост на Роман Попов, приближен до руския президент Владимир Путин) остави съмнения за финансова помощ от страна на Русия.

Не би било пресилено, ако се каже, че на последните избори за Европейски парламент през май 2014 г. евроскептичните партии в ЕС триумфираха. В Гърция, Великобритания и Франция изборите бяха спечелени съответно от крайнолявата СИРИЗА на Алексис Ципрас (впоследствие той спечели и парламентарните избори в страната), Британската партия на независимостта на Найджъл Фараж и Националния фронт на Мари Льо Пен. Всички те оставиха далеч зад себе си традиционните политически партии в своите страни. В същото време в Унгария, Полша и Италия, Йобик, Право и справедливост на Ярослав Качински (която също спечели парламентарните избори в страната миналата есен), Движение 5 звезди на бившия италиански клоун Бепе Грило се класираха втори. В Австрия Партията на свободата на Австрия (на покойния Йорк Хайдер) се класира трета, получавайки близо 20% от гласовете и удвои местата си в Европейския парламент от две на четири. В допълнение, в Германия, евроскептичната Алтернатива за Германия и неонацистката Национална демократическа партия изпратиха първи депутати в Европейския парламент.

Същевременно, въпреки факта, че повечето евроскептични партии почти удвоиха местата си в Европейския парламент и понастоящем контролират една трета от парламента, традиционните европейски политически партии като Европейската народна партия (ЕНП), Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) държат 70% от мандатите в парламента.

Въпреки това, сформирането на крайно дясната политическа група в парламента – Европа на нациите и свободата (ЕНС), около Националния фронт на Мари Льо Пен е прецедент, който поставя ЕС пред ново предизвикателство. В ЕНС, освен партията на Льо Пен, участват и Партията на свободата на Австрия, италианската Северна лига, Холандската партия на свободата на Геерт Вилдерс, белгийската Фламандски интерес и полската Конгрес на новото право. Въпреки това ЕНС не включи представители на гръцката Нова зора и Йобик, тъй като от ЕНС ги считат за антисемитски. Фактор, който играе роля, предвид амбициите на Льо Пен да се представи за кандидат на всички френски граждани, независимо от цвят на кожата или вероизповедание.

Същевременно създаването на собствена парламентарна група дава повече права и привилегии на нейните членове. В рамките на мандата на парламента ЕНС може да акумулира допълнителни средства, възлизащи на около 20 млн. евро, членовете й имат шанс да получат по-влиятелни позиции в парламентарните комисии както и повече пленарно време за изказвания. Всичко това партиите в ЕНС биха могли да използват, за да засилят политическото си влияние както на европейско, така и на национално ниво.

В тази връзка про-руската позиция на ЕНС (в 93% от гласуванията, свързани с въпроси, засягащи Русия, членовете на ЕНС са гласували с „не”, по този показател те изпреварват групата на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, гласувала с „не” в 78% от случаите както и групата Европа на свободата и пряката демокрация, чиито представители за гласували с „не” в 67% от случаите), съчетана с антиевропейските й послания могат да продължат да подкопават доверието на европейците в ЕС и (не)волно да улеснят Москва в стремежа й да разпространи и популяризира своята идеология като същевременно отслаби и фрагментира ЕС.