Войната в Украйна отхвърли на втори план редица теми, свързани с Русия, включително ситуацията в руския престъпен свят. А там междувременно се извършват „тектонични размествания“, казва Марк Галеоти, експерт по руските спецслужби и организираната престъпност, почетен професор на Университетския колеж в Лондон.

Руската държава се нуждае все повече от престъпния свят, чиито услуги се оказват критично важни за властите. Това е основният извод, до който стига доклад под заглавие „Смутно време: руският престъпен свят след нахлуването на Русия в Украйна“, чийто автор е Галеоти. Той изтъква няколко основни промени: почти пълен разрив между престъпния свят в Русия и този в Украйна, преориентация към други пазари, растящ интерес на руската държава към услугите на престъпния свят, както и ръст на престъпността като цяло, заплашващ и държавата, и обществото.

Основният престъпен алианс в Европа се разпадна

Преди войната организираната престъпност в Русия бе свързана с престъпния свят в Украйна, образувайки по този начин най-големия престъпен синдикат в Европа, пише Галеоти. А войната се превърна в „катаклизъм“ за този синдикат. „До февруари 2022 година руските и украинските престъпни групировки формираха най-мощната криминална система в Европа и контролираха изгодния маршрут на трафика между Русия и Западна Европа“, се отбелязва в доклада. Като под трафик се имат предвид всички видове пренос на наркотици и други нелегални стоки, както и на хора.

Краят на „алианса“ на руско-украинската организирана престъпност се обяснява отчасти с нарушаването на предишната логистика, превърнало границата във фронтова линия с дължина стотици километри. За разрива в отношенията роля изигра и факторът „патриотизъм“ на украинската мафия от една страна, но от друга - и въвличането на криминалните „авторитети“ в Русия във войната на страната на Кремъл. Така например, както твърди Галеоти, попълването на частната армия „Вагнер“ с осъдени затворници е станало факт, едва след като криминалните „авторитети“ са дали съгласието си за това. Галеоти подкрепя твърденията си с имената на няколко престъпни лидери, влезли в редовете на „Вагнер“.

Кой печели и кой губи от промените

Статуквото в света на организираната престъпност в Русия бе нарушено и заради рязката промяна в съотношението на силите между отделните групировки, пише Галеоти. „Спечелиха най-вече структурите, които имат връзки с Беларус, Армения и Централна Азия, докато големи транснационални мрежи се оказаха сред губещите“, констатира експертът.

Престъпният свят в Русия заедно с руската държава се адаптира към променените условия на международната търговия и вече използва други пазари. „Много важни станаха Беларус, Южен Кавказ – Грузия, Армения, Централна Азия, Близкият изток, но преди всичко Турция – това са новите средища на руската престъпност за трансфер на пари и стоки. Руската престъпност фактически се опитва да създаде алтернативни маршрути навсякъде, където това е възможно“, посочва Галеоти.

Държавата дава на престъпността това, с което не иска да се свързва

Отношенията между държавата и престъпния свят в Русия по криминален начин се градят върху взаимната помощ, обяснява Марк Галеоти. Така например, престъпните структури са въвлечени плътно в доставките на микрочипове и други технологии, нужни за руския отбранителен комплекс. В доклада на Галеоти е цитиран сътрудник на Европол, който предполага, че „ако помогнеш за получаването на контрабандни микрочипове, Федералната служба за сигурност си затваря очите за трафик на наркотици, хора и т.н.“.

С други думи, функциите, които руската държава не иска или не може да изпълнява, са предадени на организираната престъпност. Наред с доставките на забранени стоки, тук влизат и някои по-обикновени видове шпионаж, както и убийствата и сплашванията на врагове на Кремъл зад граница, посочва изследователят. „Опасявам се, че последното служи повече за оказване на влияние върху руската диаспора“, споделя Галеоти. Другата функция на престъпниците е да бъдат един вид „черна каса“ на държавата. След началото на войната и изолацията от Запада на властите в Русия им стана по-трудно да плащат за финансови операции в Европа, пише Галеоти.

Ролята на организираната престъпност в Русия може да нарасне

И накрая – колкото повече на руската държава ѝ се налага да прибягва до услугите на сенчестите играчи, толкова повече се размиват границите между престъпния свят и официалните власти, пише експертът. Той посочва като примери дирижирания от държавата износ на украинско зърно от окупираните територии или продажбата на нефт чрез заобикаляне на западното ембарго.

Марк Галеоти констатира също, че след началото на войната престъпността в Русия очевидно расте – както личи и от официалната статистика на Министерството на вътрешните работи. Данните сочат, че при закононарушенията с прояви на насилие има ръст от 30 процента за 2022 година.

На Русия като държава ѝ е трудно открито да признае възникналите в резултат от войната проблеми, което би означавало да признае усилването на организираната престъпност и напрежението между отделните групировки, пише Галеоти. Държавата вероятно се успокоява с това, че нивото на престъпността все още не е толкова високо, а организираната престъпност все още ѝ се струва управляема. Същевременно обаче в руското общество се трупат проблеми, свързани с престъпността – увеличава се например броят на ветераните от войната, склонни да се присъединят към престъпния свят.

"Следновековна монархия"

В заключение Галеоти посочва кои са двата основни риска, надвиснали над Русия: усилването на беззаконието в страната и „национализацията“ на престъпността, т.е. превръщането на Русия в мафиотска държава. Галеоти обаче смята, че понятието „мафиотска държава“ е журналистическо клише и е убеден, че то не описва „цялата сложност“ на системата в Русия, предлагайки съвременна Русия да бъде сравнявана със средновековна монархия.

Дойче веле