България има нужда от по-добро управление. Това заяви Карстен Расмусен, зам.-ръководител на звеното за България в регионалната дирекция на Европейската комисия, на дискусия за бъдещето на българските региони и европейския бюджет в София.

Расмусен съобщи, че нетната усвояемост на средствата по структурните фондове и Кохезизонния фонд в България за 6 години е 27% и има голяма опасност страната да връща пари на Брюксел.

Расмусен призова българските политици да правят реформи, като посочи, че липсата им ще доведе до загуба на средства, защото „не можем да влагаме пари в сектори, които не работят, тъй като това ще забави реформите”.

Процедурите по проектите са твърде бюрократични, а вземането на решения от администрацията - прекалено бавно. Административният капацитет е недостатъчен и правосъдната система продължава да създават проблеми. Необходимо е да се подобрят бизнес средата и инвестиционният климат. Стотици фирми се отказват от европроекти, защото банките им отказват кредити, не могат да изчакат бавното вземане на решения или нямат доверие на министерствата, каза той.

Расмусен очерта и очакванията на Европейската комисия за промяна на политиката по сектори. ЕК ще финансира довършването на магистрите „Струма“ и „Тракия”, както и развитието на обществения транспорт и на железниците, но няма да плаща за вътрешни пътища. По отношение на реформите даде пример, че България инвестира в нови релси, а не подменя вагони и локомотиви, което обезсмисля новите релси. Той предупреди, че ако подходът не се промени, Брюксел ще намали парите за инфраструктура.

Европейската комисия не е доволна и от водния сектор. България трябва да инвестира милиарди, за да стигне евростандартите за пречистване на отпадни води. В същото време вложенията са ограничени и поне 80 града се нуждаят от нови пречиствателни станции, посочи той.

Предизвикателство пред бъдещото правителство е финансирането на науката и изследванията. България изпреварва само Кипър по инвестиции в наука и ако следващият кабинет не промени това, „ще трябва да се примирите, че няма да развивате наука, а българските учени, които и сега работят в други държави, никога няма да се върнат”, каза представителят на Брюксел.

Расмусен заяви, че непоследователната политика на правителството в енергийния сектор е объркала инвеститорите и даде пример с противоречивия подход на администрацията към възобновяемата енергия. Българите плащат най-ниските цени за ток, но се оказва, че и тях не могат да си позволят, коментира той. Ако не се подобри енергийната ефективност, ще продължи пилеенето на енергия в домовете и бизнеса.

Като рискове пред развитието на страната той посочи застаряването на населението и нарастващата нужда от интеграция на ромското население към пазара на труда.

„Сега е моментът България да реши каква страна иска да бъде – работилницата на Европа, туристическа държава, център за наука и развойна дейност или от всичко по малко. Изборът е ваш, ние искаме да знаем, за да сме наясно как ще се разходват еврофондовете”, обобщи Расмусен.

По думите му Европейската комисия се надява новото българско правителство да започне още през лятото активна работа по изработване на Договора за партньорство с Брюксел, чрез който ще се харчат парите за сближаване през 2014-2020 г. Европейската комисия се надява да приключи преговорите по него преди края на годината, когато той трябва да влезе в сила.

За 2014-2020 г. България ще разполага с около 7 млрд. евро за регионална политика от ЕС, както и досега, но харченето им ще е много по-трудно, заяви Ивайло Калфин, съдокладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС.

Евродепутатът посочи, че за първи път пред достъпа до структурните и Кохезионния фонд се поставят условия, чието изпълнение може да се превърне в проблем за България и да доведе до блокиране или загуба на евросредства.

„Европейският съюз не може да ни реши проблемите. Българските проблеми се решават в България. ЕС може да помогне, но не може да замести липсата на национални политики с европейски”, посочи Ивайло Калфин.

Според него общият размер на средствата за България е по-маловажен от въпросите колко от тях могат да бъдат усвоени и за какво.

Още по темата

22/02/2013

България

Как ще изглеждат градовете и селата ни през 2020-а: конференция на живо

15/02/2013

България

За всяко внесено евро в ЕС България получавала 5

10/02/2013

Анализи

България - смесицата на бедността и корупцията

08/02/2013

България

Борисов: Меркел и Ромпой ми казаха, че получаваме най-много от евробюджета