Дойде и мина зимната ваканция на учениците, но спокойствие за данъкоплатците, техните родители, няма. Тъкмо някои от тях седнаха да пишат писма до митичния Коледа от името на децата и се оказа, че докладът на PISA ги изненада неприятно. Информираните знаят, че международното изследване за учениците в четвърти клас е PIRLS, но проблемите на българското началното образование са „бели кахъри” в сравнение с тези на обучението от 5-12-ти клас.

Изследването PISA показва особеностите, различията и ефективността на училищното образование и на образователните политики в отделните държави при 15-16-годишните ученици. Провежда се през три години като изследва три области – четене, математика и природни науки, като всяко издание е с различен акцент. През 2009-та в центъра на проекта беше четенето, а през 2012-та – математиката. Докладите на всички държави се представят обикновено една година след работата „на терен”.

Основният принцип на изследването е т.нар. функционална грамотност, т.е. какви са практическите умения на учениците. Във вече две поредни сесии се установяват слабите резултати на нашите тийнейджъри. Не става дума за това колко знания са назубрили или са „налети в главите им”, а дали са подготвени за пълноценен живот. От 2003 г. до 2012 г. България е винаги под средното равнище по скалата на PISA в четирите контекста на проекта - личен, обществен, професионален и научен. А през 2012 г. в проекта са участвали 64 държави от целия свят! Организирана от ОИСР, програмата изследва доколко учениците са готови да се справят с ежедневието си като пълнолетни хора и граждани на страните си. Например да могат да изчислят колко ролки тапети да си купят за стаята и как да разчитат рекламите, а не да анализират поезията на символистите. Тази година нашите деца са с по-ниски показатели дори от румънските! Факторите, които имат важна роля върху нивото на нашите ученици, са произходът, спецификата на посещаваното училище и характеристиките на семейната среда.

Така според това най-мащабно изследване на качеството на образованието стана ясно, че българските деца са жертва на образователната система. Последиците ще са видими до 5-6 години, когато сегашните тийнейджъри ще влязат на пазара на труда. Не е случайно и увеличаването на младежката безработица. Да, това е тенденция и в други страни- членки на ЕС. Но!

Първо – бяха усвоени непрозрачно европейски средства за промяна на учебните планове, замазаха се очите на данъкоплатците с административно вмененото им обсъждания от учителите... И?

Второ – централизирано се налага образователно съдържание, което изобщо не е съобразено със спецификата на училището като регион, количество на учениците, етническия им и социален профил...

И?

Трето – продължава административното налагане на голям обем чиновническа работа върху и без това стресирания учител. И?

Четвърто – няма тенденция за премахване на отровния академичен фундаментализъм в учебниците, но пък мисленето на данъкоплатците се насочва към спекулацията „защо да има N броя учебници вместо 1”. И?

Списъкът може да бъде продължен, естествено. Ясно е, че PISA е огледалото, в което се отразяват всички проблеми на образователната система на страните, участнички в проекта. Но как Германия успява да промени системата и законодателството си така, че в следващата сесия резултатите вече са видимо положително променени! Колко време още Данъкоплатеца ще плаща през държавния бюджет задължителното образование на българските ученици до 16-годишна възраст и те ще напускат щастливи {може би не случайно} училището! И?