„The Final Countdown” /”Europe”/

На 10 и 11 декември ще се проведе предварителния подбор на българските кандидати за Европейска столица на културата - 2019. След наскоро проведения първи етап на съпътстващата ни кандидатура в Италия за Европейска столица на културата 2019 година от общо 19-те кандидати продължават шест. Очаква се у нас от осемте: Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София и Шумен да продължат три или четири. Окончателните победители, както на България, така и на Италия, ще станат ясни след края на 2014 година.

Следя темата за българската номинация с надеждата, че в обозримо бъдеще, само след една петилетка/така през юношеството ни парцелираха социалистическото „време”/ и нашата страна ще реализира прекрасната инициатива. Че тя ще ни доближи до културата на Европа, ще мобилизира усилията на творци, културни мениджъри, общественици и бизнесмени, както и администрациите на градовете кандидати и държавните институции.

От пръв поглед е видно, че някои от кандидатите имат по-голям потенциал и това гарантира по-силното им представяне, също и на страната ни. Най-верен барометър за подобна оценка са сериозните културни концепции и структури на програмите на кандидатите, отколкото ловко изработените и с възможност за лесно манипулиране уеб и фейсбук страници.

Важно е накрая да спечелят най-добрите. Предстои да видим дали това ще се случи.

Журито се състои от 13 члена, културни мениджъри и творци от Европа/7 на брой/ и България/6 на брой/. За широката общественост българите ще бъдат известни на 9 декември, а чужденците се знаят от няколко дни, който иска, може да прочете имената им на страницата на Министерство на културата.

Двата основни критерия за оценка са определени и заложени във формуляра за кандидатстване: „Градът и гражданите” и „Европа и Европейски измерения”.

Първият измерва наличието на творци и специалисти – културни мениджъри и организации от сектора, студенти и млади хора, свързани творчество, с изкуство и култура ; подкрепата, която градът има от местните политически сили, управата, бизнеса, гражданите; съпричастието на други общини и региони, въвлечени в подготовката и реализацията на събитието. Подобна подкрепа може да бъде оценена на база на проведени събития, срещи, реализирани проекти, отделен от местната управа бюджет за култура и нейната популярност в града и съпътстващия го регион. Особено значение има културното наследство и развитието на културния туризъм.

Вторият критерий се определя от връзката на програмата с големите общоевропейски теми, подготовка на съвместни проекти с творци от Европа и съвместната работа с културни оператори и мениджъри от различни европейски страни за създаването на предпоставки максимален брой зрители от страната и чужбина да бъдат публика в предстоящото събитие.

С наближаване датата на конкурса осемте града активно помпат мускули и публичното пространство изобилства с инициативи. Не малка част от тях са иновативни и смислени. Би било прекрасно, ако този заряд се съхрани и след сакралната дата 12 декември, когато ще бъдат обявени призьорите. Именно такава е дълбоката цел на подобно съревнование – творчеството и изкуството да вдъхновят позитивна и устойчива лична и социална промяна.

Бъдещият фаворит, не без помощта на държавата, ще усвои десетки милиони от различни европейски фондове, от специалния фонд „Мерлина Меркурий”. Те ще бъдат вложени за развитие на инфраструктура, проекти, нови работни места. Залогът е голям. Зад кулисите ври и кипи.

Пристигат сигнали за предварителни договорки. Според най-обезпокоителния от тях, на първия кръг ще бъдат елиминирани силните кандидати и така ще се разчисти пътя на „нагласените” фаворити. Такъв имат отделни лобита, както на управляващите, така и на основната опозиционна сила. Говори се, че един от градовете е в конфликт на интереси – в международното жури има член на Комитета на регионите, където членува и кметът на града-кандидат.

Ситуацията е още по-тревожна, като се има предвид, че като цяло поведението на държавата в лицето на Министерството на културата е повече от странно. Седмица преди началото на конкурса българските членове на журито не са избрани. Това поставя обективния им избор под съмнение. Очевидно хаосът в държавата създава предпоставки за „лов на риба в мътна вода”. И какво от това, че после отговорните институции както обикновено ще сипят политически оправдания и в тях най-вероятно ще доминират социалните акценти, „грижата” за хората?

Времето ще покаже доколко има истина в подобни конспиративни теории. Ако те се потвърдят обаче, този път обществеността не трябва да мълчи. Протестиращите млади хора ясно ни показват – време е у нас нещата да започнат да се случват както трябва.

Можем да започнем от Европейска столица на културата 2019!

Стефан Кинов