Здравната комисия прие искането на БСП да бъде възложено на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за достъп до руската ваксина "Спутник V". Искането вече беше отхвърлено веднъж от предишния парламент.

Европейската агенция по лекарствата започна преглед на "Спутник V", но все още е във фаза предварителни разговори, като предстои посещение на производствената база в център "Гамалея".

В мотивите към предложението си от БСП посочват, че много страни са се възползвали от правото си да договорят самостоятелни ваксини, извън общите споразумения, сключени от Европейския съюз. 

Даниела Дариткова от ГЕРБ заяви, че е нужна промяна в няколко други закона, което досега не е направено. От БСП, които са вносители на предложението, обявиха, че ще предприемат нужните стъпки за това.

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който също бе на заседанието на комисията, определи като "неразбираемо" защо се коментира само "Спутник V", при положение, че има и други руски ваксини.

"Ако смятате, че ни трябват ваксини и търсим ваксини, трябва да разгледаме всички възможности", обяви Кунчев, като допълни, че не всички страни в Европа, които са внесли "Спутник V", са ги използвали, поради съмнения за нейната безопасност. 

Кунчев направи това уточнение след изказване на проф. Чорбанов от "Има такъв народ" - той твърди, че колеги, с които се е свързал от държавите, прилагащи ваксината, са потвърдили, че тя няма странични ефекти.

Според директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов законодателството ни в момента не позволява използването на ваксината у нас, преди тя да бъде одобрена от ЕМА.

Здравният министър Костадин Ангелов настоя, че Изпълнителната агенция по лекарствата няма капацитет да извърши оценка на безопасността и на добрата производствена практика.

Решението за "Спутник V" трябва да бъде окончателно гласувано и в пленарна зала.

Друго гласуване в комисията беше свързано с проектозакон за определяне на критерии за въвеждане и отмяна на ограничения в условията на епидемия. Текстът беше приет с 12 гласа "за".

Основен аргумент на критиците на досегашното управление на COVID кризата е, че не е известно на какво основание се въвеждат строги ограничения и за кои сектори. Според министъра на здравеопазването в оставка проф. Костадин Ангелов, създаването на такива критерии е невъзможна задача.

"Ако се направи този план, това означава автоматизъм в действията", подчерта Ангелов и отбеляза, че ситуацията с епидемията в отделните области в страната е различна. В отговор председателят на здравната комисия Александър Симидчиев ("Демократична България"), който е и вносител на законопроекта, обяви, че планът може да бъде адаптиран и за отделните региони.

Според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев предложението е "добро намерение, което не трябва да натоварваме с извънредни очаквания". По думите му и досега няма единен световен и европейски протокол как да се действа с ограниченията при определени показатели за заразата. Симидчиев репликира, че "затова плановете са национални, а не паневропейски".

В друга точка на законопроекта е заложено, че в срок от 14 дни, при нова извънредна епидемична обстановка, трябва да се изработи план за действие. Това предложение беше критикувано от редица депутати, с аргумента, че срокът от две седмици е много кратък за разработването на план, тъй като няма да има достатъчно информация за даден нов патоген.

Според здравния министър в оставка определянето на критерии, без да има достатъчно данни, не би могло да гарантира ефективно управление на пандемията, а посоченият в проектозакона срок от 14 дни няма да е достатъчен за събирането на информация.

Проф. Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" подчерта, че различните вируси се развиват с различно темпо и даде пример с вируса ебола, при който смъртта настъпва за четири дни. Джевдет Чакъров (ДПС) добави, че "не бива да приемаме текст, който няма да можем да изпълним".

В отговор Александър Симидчиев настоя, че посоченият в законопроекта срок от 14 дни е за първа версия на плана. По думите му плановете не са закони, които се променят трудно: "Планът ще бъде жив документ, който може да се променя".

Оживена дискусия предизвикаха и предложените от Мая Манолова промени в Закона за лечебните заведения.

Законопроектът предвижда към изборните длъжности "управител" или "директор" на лечебното заведение да бъдат добавени и контрольорите, да се разшири списъкът на кандидатите за тези длъжности, като се добави образователна степен по „право“, но да се премахне изискването за образование по „здравен мениджмънт“.

В законопроекта е добавено още, че управителят/директорът, членовете на съвета на директорите и контрольорът се избират от собственика на лечебното заведение след конкурс за срок от три години. От списъка на лечебните заведения, за които не се отнася изборът на органите на управление и контрол на лечебните заведения отпадат центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

Срещу промените се обявиха министърът на здравеопазването в оставка проф. Костадин Ангелов, зам.-председателят на БЛС проф. Николай Габровски и председателят на БЗС д-р Николай Шарков. Отрицателни становища изразиха депутатите от ГЕРБ и ДПС, но в подкрепа на промените се обявиха народните представители на БСП и "Изправи се! Мутри вън!" Законопроектът беше подкрепен и с гласовете на "Има такъв народ" и "Демократична България" и беше приет на първо четене с 9 гласа „за“ и 8 „въздържали се“. 

Здравната комисия изслуша и отчета на министър Ангелов за актуалната епидемична обстановка и изразходените до момента средства за борба с пандемията. Той съобщи, че от началото на епидемията са изхарчени 859 млн. лева. Най-голяма част от тях са вложени в допълнително заплащане на работещите на първа линия (395 млн. лв.), както и за ваксини (191 млн. лв.).