Защо трябва да има безплатни лекарства за децата

Всяко второ семейство у нас среща финансови затруднения при закупуването на лекарства за детето си, България е в челните позиции по брой детски хоспитализации

Янка Петкова 27 февруари 2025 в 11:20 1628 1
грип

Снимка Getty Images

Грип

През 2024 година родителите в България са платили над 1 милиард лева за лекарства на децата си. В същото време НЗОК е изплатила 16 млн. лв. по основните клинични пътеки за детски хоспитализации заради усложнения в състоянието на детето след невъзможност на родителите да му закупят медикаменти. Всеки втори родител у нас среща трудности при покриване на разходите за лекарства на детето си, а 14,4% от родителите са силно затруднени с тези разходи.

Това показва докладът от проучване на Сдружение ЛАРГО "Когато децата заплащат цената". Провокирани от данните в него граждански организации се обединяват зад предложение в Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. да бъде включено пълното заплащане на лекарствени продукти по лекарско предписание.

Изследването на ЛАРГО включва 47 интервюта с лични лекари, педиатри, родители, фармацевти, учители, здравни медиатори и др. (проведени през периода декември 2024 г. – февруари 2025 г.) и анкетно проучване (проведено през периода 22 януари г. – 5 февруари 2025 г.) Получени са общо 758 отговора на анкетата - онлайн и чрез интервюиране, проведено в уязвими общности от здравни медиатори на Националната мрежа на здравните медиатори и сътрудници ЛАРГО.

Какво е платила Касата и какво родителите

По данни на Националната здравноинформационна система (НЗИС) от април 2024 г. досега през електронни рецепти са изписани общо 1 252 226 опаковки лекарства на обща стойност от 77,5 млн. лв. От тях лекарства за 58,5 млн. по принцип се покриват от НЗОК, а изписани от лични лекари, педиатри и други специалисти лекарства за поне 19 млн. са платени от родителите. През електронни рецепти са изписани антибиотици за 17,8 млн. лв. (около една четвърт от цялата сума за лекарства за този период). Родителите са платили 17,4 млн. лв. от тази сума, а НЗОК 350 хил. лв.

И в момента по данните на НЗИС НЗОК покрива три четвърти (76%) от разходите за лекарства за деца, които са изписали през електронни рецепти. Анализът на данните разкрива, че НЗОК покрива 77% от лекарствата през електронни рецепти за бебетата до 1 г., 64% от разходите за децата на 1-3 г. и 50% от лекарствата на децата на 3-5 г., които са изписани през електронни рецепти.

Какви са последствията

Интервюта с лични лекари, педиатри, фармацевти, здравни медиатори, теренни сътрудници и др. разкриват проблеми в приоритетите на политиките за детско здравеопазване у нас. Според респондентите разходите за лекарства за децата затрудняват много семейства. Такива семейства са склонни да отлагат посещението при лекар, не се вземат навреме мерки за здравето на децата, а това води до усложнения, по-скъпо лечение, претоварване на екипите за спешна помощ и увеличаване на предотвратими хоспитализации.

В проучването няма нито един експерт, който да отстоява тезата, че всички детски хоспитализации у нас са необходими и неизбежни. Напротив, според мненията на участниците в изследването, между една четвърт и една трета от детските хоспитализации у нас са предотвратими, ако своевременно се потърси медицинска помощ и веднага се приемат предписаните от лекар лекарства. Сред проблемите е и фактът, че родители нямат възможност да купуват лекарства за лечение или за долекуване на децата си. Такива родители прибягват до вземане на лекарства на вересия от кварталните аптеки, до заеми от лихвари и спекуланти и т.н., а това ги обрича на дългогодишна зависимост, което вторично влошава качеството на живот и шансовете за развитие на децата.

Кои лекарства за деца трябва да са безплатни

Според интервюираните специалисти, в случай че обществото ни реши да инвестира в пакет от предписани от лекар безплатни лекарства за децата, то този пакет би следвало да включва: а) безплатни (но не и задължителни) противогрипни ваксини за децата (придружени с информационна кампания); б) базисни антивирусни лекарства; в) антибиотици (пожелателно след изследване, но не задължително); г) антихистамини; д) сиропи за кашлица, капки за уши и нос.

Детското здравеопазване у нас

През последните години здравният статус на децата в България се подобрява. През 2023 г. коефициентът на детска смъртност е 4,9 ‰. За сравнение през 2010 г. този коефициент е 9,4‰, а през 1997 г. е 17,5‰. Въпреки това страната ни е сред последните в Европа по този показател, а в някои области коефициентът на детска смъртност е в пъти по-висок от средния за страната – в Разград е 12,8‰, а в Сливен е 10,8‰ през 2023 г.

В същото време всяко четвърто дете в България живее в бедност като относителният дял на бедните деца в България се увеличава през последните години от 24,2% през 2021 г. на 26,9% през 2023 г.

Данните от проучването сочат, че разходите за лекарства за децата затрудняват финансово всяко второ семейство, като всяко трето семейство „по-скоро е затруднено”, а още други 14,4% от семействата с деца са „изключително затруднени” от сметките за лекарства. Родителите едва в едно от десет семейства с деца твърдят, че разходите за лекарства за децата изобщо не ги затрудняват и още една четвърт, че „по-скоро не ги затрудняват”.

Между 79% и 67% от родителите очакват провеждането на публични политики за безплатни лекарства за децата да доведе до намаляване на усложненията от заболяванията, на хроничните заболявания, на хоспитализациите и отсъствията от училище и детска градина. Колко сериозен е обхватът на проблема и показват статистическите данни, според които към края на декември 2024 г. в пациентските листи има регистрирани малко над 1 млн. и 180 хил. деца. Това означава, че близо половин милион деца у нас днес са в риск от бедност и социално изключване.

Разходи за лекарства на децата според възрастта

Всеки пети родител отговаря, че през изминалата година е похарчил 300-500 лв. за лекарства за детето си. Един от двайсет родители не е плащал за лекарства, а още почти толкова са платили по-малко от 25 лв. В същото време всеки десети родител е платил над 1000 лв. за лекарства за децата си за година, като има родители, които са платили над 1500 лв. за детски лекарства през годината.

Според данните от проучването родителите са изхарчили средно по 562,32 лв. за лекарства за дете за година (включително за антивирусни лекарства, пробиотици, антихистамини, витамини, хомеопатия, хранителни добавки и т.н.). Тук не влизат разходите за транспорт, свързан с достъп до медицинска помощ, за офталмологични прегледи и очила, за психолози, за консумативи, за отсъствията на родителите от работа и др.

Най-високи са средните разходи за антибиотици за дете за година при възрастовата група 5-7 год., следвани от 7-17-годишните. При бебетата под една година родителите средно са платили по малко над 6 лв. за антибиотици. В същото време през миналата година са били извършени над 90 хил. хоспитализации по най-често срещаните детски клинични пътеки.

В челото на света по лекувани в болница деца

По данни на СЗО България е на челните места по брой детски хоспитализации. През 2016 г. хоспитализациите на деца в България на 10 хиляди души са по-малко само от Молдова, 20 пъти повече от отличника по този показател - Португалия, 5 пъти повече в сравнение с Испания, която често е давана за пример като качество на детското здравеопазване и два пъти повече в сравнение със страни от нашата черга като Сърбия, Естония и Хърватия.

Разходите за най-често срещаните детски хоспитализации през 2024 г. възлизат на почти 126 млн. лв. като 25 054 деца са били хоспитализирани многократно в рамките на годината.

Над 50% от анкетираните имат дете, което е било лекувано в болница. 6% отговарят, че детето им е било хоспитализирано повече от 5 пъти. По последни данни на НЗОК за по-малко от 2 години у нас са извършени над 20 хил. детски хоспитализации.

Какво се предлага

Докладът обосновава трябва ли и кои медикаменти да бъдат безплатни, до какво би довело това по отношение на детското здраве, честотата на боледуване, хоспитализациите и разходите в детското здравеопазване. Предложението е изпратено до комисиите по здравеопазване и по бюджет и финанси в парламента, до съответните министерства, както и до Здравната каса.

Препоръката към институциите е да бъде включено пълното заплащане на лекарствени продукти по лекарско предписание в Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. От Сдружение ЛАРГО обосновават тази препоръка с аргумента, че инвестиция дори само в някои от предписваните от лекар основни безплатни лекарствени продукти за всички деца от 0 до 1 г. би довела до предотвратяване на една от двайсет хоспитализации. Според изчисленията на организацията публичните разходи за най-малките ще бъдат редуцирани с четири пъти в сравнение с разходите за хоспитализации в момента.

В препоръките е записано още, че ако предписаните от лекар основни лекарствени продукти са безплатни за всички деца от 0 до 3 г., това би довело до отпадане на необходимостта на една от десет хоспитализации, като разходите отново ще бъдат по-ниски отколкото са за хоспитализации в момента с над 100 хил. лв. за година.

В трети вариант, в който държавата инвестира в пакет от безплатни лекарства за всички деца до 7 г., би отпаднала необходимостта от една десета от детските хоспитализации, а публичните разходи за детски лекарства ще възлизат едва на 10 млн. лв. на година повече в сравнение с разходите за тези хоспитализации.

Сред аргументите за такъв вариант се посочва, че ранната диагностика и превенция на сериозни заболявания сред децата би имала добавена стойност върху правилното им развитие и намаляването на хроничните болести сред подрастващите.

Официалното писмо с препоръки към институциите е изпратено от името на Тръст за социална алтернатива. Пълния текст може да прочетете тук.

Проучването е част от инициативата „Цветно утре за нашите деца”, което се реализира от Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори” в България (НМЗМ) по проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“, който се изпълнява от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ с финансовата подкрепа на фонд „Мечтата на Таня“ и е припозната от десетки граждански организации. Инициативата е подкрепена от Националната мрежа за децата, Българския хелзинкски комитет, фондацията за детски палиативни грижи „Ида”, Алианса за ранно детско развитие , Фондация „За нашите деца“ и др.

Виж още за:

    Янка Петкова

    Янка Петкова e работила като водещ в радио „Мелодия“, репортер и новинар в радио „99 – Контакт“, редактор в сп. „Моето бебе и аз“, автор на "Мама Нинджа". От 2018 г. е в екипа на OFFNews с ресор "Здравеопазване". 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    1605

    1

    Mumko

    27.02 2025 в 16:14

    Ще се сетите вие. Ама все ми е чудно защо не взимаме пример от водещи в здравеопазването държави а тепърва откриваме топлата вода. Сигурно японците не са глупави за да залагат на превенцията а не на последствията.
    А в днешно време не е трудно да се взаимстват добрите практики....