Вътреболничните инфекции: лоша хигиена на персонала и пестене от дезинфектанти

Лошата хигиена на ръцете и недостатъчната дезинфекция в болниците са в основата на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), информират от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). 

По данни на Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10 % в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения. 

За да се намали броя им сред пациентите, са нужни комплекс от мерки, сред които рационална употреба на антибиотиците, промяна в поведението на персонала в болниците, както и непрекъснатото обучение на медицинските специалисти изтъкват от Асоциацията, която започна кампания за повишаване знанията на специалистите по здравни грижи за превенция на ИСМО съвместно с Българската асоциация "Единно здраве". 

На 24 ноември в столицата ще се проведе поредното обучение под надслов „Превенция и контрол на инфекциите в обществото през призмата на единно здраве/one health".

Данни за Европа

8% от хоспитализираните или 4,8 млн. пациенти са били с инфекция, 71% от тях след болнично лечение, показват данни от изследване на Европейския център за контрол и профилактика върху заболяванията (ЕЦКПЗ), проведено през 2022-2023 г. Проучването е обхванало 293 581 души от 1 250 болници в 31 държави. 

Най-честите видове инфекции са респираторните - 29%. На следващо място по честота са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.

Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен - от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет или от заведения за дългосрочни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неясен произход.

У нас

Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност. Според тях броят на пациентите с установени ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.

22% от всички инфекции, свързани с медицинското обслужване в страната са възникнали преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от средните стойности за Европа обаче у нас няма нито един установен случай на ИСМО от дом за дългосрочни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неясен произход достига 29. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа показва, че в България вътреболничните инфекции все още не се отчитат коректно.

Това ограничава възможността на специалистите и ЛЗ да идентифицират наличието на проблем и съответно да работят активно за неговото отстраняване, чрез системни мерки за превенция и контрол.

Причини за появата им

Основната причина е недостатъчно добрата хигиена на ръцете на персонала (според данни от СЗО, ECDC, CDC). Микробите се пренасят и предават с ръцете на медицинските специалисти. Те могат да преживеят върху повърхностите и ръцете от няколко минути до няколко часа. Времето на живот при E. coli например е до час и половина, докато микроорганизми като S. aureus, Pseudomonas spp. и вируси, като Rotavirus могат да оцелеят върху ръцете над 3-4 часа.

Пропуските в хигиената на ръцете води до предаване на микроорганизмите от един пациент на друг. Ключов качествен индикатор в тази превенция е използването на препарати на алкохолна основа в болниците. Според последните данни на ЕЦКП в България се ползва 23 литра на 1000 леглодни в една болница срещу почти два пъти повече в Европа - 37.4 литра.

При интензвините звена съотношението е още по-показателно - 43.6 литра у нас срещу 98.7 литра в Европа. Това недвусмислено показва, че в българските болници все още има съществени пропуски в спазването на хигиената на ръцете.

Антимикробната резистентност

Антимикробната резистентност (АМР) е другият голям проблем, който влияе на успешната борба с ИСМО. През 2021 г. глобално са регистрирани 4.71 млн. смъртни случая, асоциирани с AMР, значимо е увеличението на смъртните случаи от AMР сред възрастните над 70 години - с 81%. Научните прогнози показват, че фаталните случаи заради АМР в света за 2050 г. ще достигнат 8.22 млн.

Данните в изследването на ЕЦКПЗ показват, че честотата на антимикробна употреба в ЕС/ЕИП според броя на заетите болнични легла е 32%. Този показател е важен, тъй като има корелация между употребата на антибиотици и индекса на антимикробна резистентност. 26 държави от ЕС/ЕИП са докладвали и резултати от тестване на изолати за чувствителност към антимикробни препарати.

От общо 9 630 изолата, 32% са резистентни към основните маркери за антимикробна резистентност. За съжаление, антимикробната резистентност се увеличава прогресивно, особено в България. В България данните сочат за между 2 до 5 кратно по-висока резистентност на определени причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).

Какви мерки са нужни

За да се намали процента на ИСМО и на антимикробна резистентност в лечебните заведения е необходимо за бъде въведена Програма за превенция и контрол на инфекциите и нейното стриктно спазване. Друга мярка включва обучението на персонала и на студентите с медицински специалности.

Необходим е мониторинг с реално отчитане на данните; спазване на стриктна хигиена; оптимизиране на употребата на антибиотици за домашно лечение и в болниците; намаляване употребата на широкоспектърни антибиотици; дезинфектанти на входа на всяка болнична стая; повишено ваксинационно покритие.

Следете новините ни в GoogleNews