Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд питане дали се спазват законите с налагането на лимити за болнично лечение.

Питането е във връзка с дело, образувано пред ВАС по жалби на Националното сдружение на частните болници, 
МБАЛ ''Сърце и Мозък”, на Сдружение на общинските болници в България и на Сдружение "Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение".

С разпоредба от 2019 г. законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска помощ, ако тя надхвърли определения обем и стойност посочен в Националния рамков договор, сключен между Касата и Българския лекарски съюз. 

При задължителното здравно осигуряване, законодателят действително може да определя обема на медицинската помощ, заплащана от НЗОК. Именно тази разпоредба ВАС намира за противоконституционна и преди да продължи проверката на подзаконовия нормативен акт отплавя запитване до Конституционния съд.

Върховните магистрати приемат, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта "да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали".

Това според ВАС директно поставя здравноосигурените лица в положение да им бъде отказано лечение по финансови причини. Освен, че са поставени в незавидното и застрашаващо живота им положение да търсят лечебно заведение в условията на нужда, без да могат да ползват достъпното такова, тези лица са дискриминирани минимум по два начина – първо, защото са се „разболели“ след изчерпване на съответния лимит или второ, защото са се разболели на „неподходящо място“, в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от НЗОК обем от медицински услуги.

Върховните магистрати приемат, че именно в това се състои противоречието на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО с принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията.

На пръв поглед правото на качествена медицинска помощ на здравноосигурените не е пряко ограничено, но според ВАС тези права са категорично накърнени, с ограничаването на възможността лечебните заведения да извършат медицинската услуга, която няма да бъде заплатена от Касата, защото са надхвърлили лимита си.

Допълнителен аргумент за противоконституционността на посочената разпоредба на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничения публичен ресурс става не със закон или подзаконов нормативен акт, какъвто е договорът между НЗОК и болниците.

Друг аргумент е, че основните обществени отношения, свързани с правото на здравно осигуряване, трябва да бъдат уредени със закон. Основният закон изрично възлага на Народното събрание уреждането на условията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт, какъвто е НРД.

Предвид посочените аргументи върховните магистрати намират, че лимитите за болниците ограничават правото на достъп до лечение на здравноосигурените. С този мотив те внасят въпроса в Конституционния съд.