Съществува изключително вредна практика бенки и други кожни образувания да се отстраняват в козметични салони, да се ходи при баячи или да се връзват конец. Всяко отстранено кожно образувание трябва да се изследва, защото само така може да се установи дали става дума за нещо безобидно или за рак на кожата.

За това предупредиха онкодерматолозите д-р Гергана Шаламанова и д-р Ива Гаврилова, които представиха съвременните методи за диагностика и лечение на меланом - един от най-опасните ззлокачествени тумори.

Какво представлява меланомът

Малигненият меланом е злокачествен кожен тумор. Произлиза от клетките на епидермиса, пигментните клетки, които дават цвета на кожата. Много рядък тумор, но с изключително голям потенциал към злокачественост, защото може да се разсейва, да се придвижва по лимфен или кръвен път, посочи д-р Гергана Шаламанова, председател на Българската асоциация по дерматологична онкология.

По думите ѝ средната възраст за поява на меланом е над 50-55 г. Най-често пациентите са около 70-годишни, но в последните години има „подмладяване“ възрастовата граница се снижава и може да се срещне в детска и юношеска възраст. С 3 до 5% ежегодно се увеличава заболеваемостта от меланом.

Меланомът е заболяване на 21 век. Дължи се на промяната в стила на живот и в поведението на хората, в минимализирането на дрехите. Друга причина е внезапното излагане на тялото на слънце, когато ваканциите са в други климатичен пояс. Спортът на открито, ползването на солариум и UV лампи също са фактор, каза лекарката.

По думите ѝ може да възникне навсякъде по тялото и главата. При мъжете по-често по гърдите, гърба и скалпа, при жените – по крайниците. По-често се открива при бенки, но е възможно и да няма видима бенка.

Кога да се сме бдителни

При поява на кафеникаво до тъмнокафяво или черно петно, на нивото на кожата и повдигнато, с гладка или с разранена, кървяща повърхност, предупреждава д-р Шаламанова. Тя посочва и кои са рисковите фактори.

Индивидуален фактор е фенотипът на човека – светла кожа, светли очи, лунички, руса или червена коса. От значение е има ли история за слънчеви изгаряния в миналото. Друг фактор е наследствеността. Сигнал за риск е наличието на повече от 50-100 бенки по тялото. Много важни са генетичните изменения, мутациите в клетките. Те може да са свързани с нарушена обмяна на веществата, обясни онкодерматологът.

Как да се пазим

Предпазването от слънцето трябва да започне в много ранна възраст. Слънчеви изгаряния в детска възраст може да станат причина за поява на меланом 20 години по-късно. Това е наследство от някогашните почивки и лагери по 15-20 дни на морето. Важно е контролирането на рисковите фактори. Заболеваемостта от меланома у нас не е висока - 630 души заболяват годишно. Тревожен обаче е фактът, че 170 умират ежегодно от кожния рак и проблемът е в късното диагностициране. Проучване показва, че 80% от хората никога не са чували за това заболяване, научават, чак когато ги диагностицират. Причината е в липсата на здравна култура и информираност, категорична е лекарката.

Какви биват бенките и кога са опасни

Бенките може да бъдат вродени, когато са появяват с раждането или в ранна детска възраст. Придобити са тези бенки, които се появяват впоследствие и биват малки, средни, големи, гигантски, някои от тях може да са окосмени.
Внимателни трябва да сбъдат хората, които имат много голям брой бенки - между 50-100 или се различават от типичните, подчерта лекарката.

Как можем да се самоизследваме

Можем да се изследваме сами, на всеки 2-3 месеца с помощта на огледало. Снимат се бенките, които сме открили с мобилния телефон, огражда се бенката, измерва се и след интервал от време заснемаме отново, за да сравним  има ли промяна в големината и вида ѝ. Дали цветът е равномерен, има ли промяна в релефа.

По думите на д-р Шаламанова е добре да се посещава дерматолог веднъж годишно с цел профилактика, а консултация е задължителна, когато има промяна в размера (нарастване), в издигната част, повърхността, цвета, при сърбеж, зачервяване, възпаление, залющване.

Как се установява дали бенката е опасна

Използва се дерматоскопията. Това е много бърз метод в ръцете на опитен дерматолог, неинвазивен. С оптична система се виждат в дълбочина на кожата и пигментите. Това е изключително добър метод за диагностика на ранен меланом, с 85% познавателност, каза тя.

Какъв е пътят на пациента с меланом

Онкодерматологът и онкохирургът са специалистите, които осъществяват лечението на пациента с меланом. За предпочитане е то да се проевежда в някой от големите онкологични центрове, където решение за терапията взе онкологичет комитет, мултидисциплинарен кепи, който влючва онкодерматолог, онкохирург, лъчетерапевт, мед окноколог, патохистолог. Те преценяват ка ще се процедира с пациента, подходът е индивидуален, каза д-р Шаламанова.

По думите ѝ след отстраняване на образуванието, то се изпраща за хиспологично изследване, с което се определя стадия на меланома. Това помага да се избегнат терапии, които имат вредни странични действия.

Каква е прогнозата за пациента зависи от стадия на развитие на меланома, но с въвеждането на иновативните молекули, прицелната терапия и имунотерапията рязко се подобри дългосрочната преживяемост на хората с меланом, посочи д-р Шаламанова и увери, че е нас е осигурен достъп до всички съвременни терапии.

Опасното самолечение

По думите на хирург-онколога д-р Ива Гаврилова, съучредител на Българската асоциация по онкодерматология, всякакви опити за самолечение, за търсене на помощ от знахари са изключително тревожни.

Има много хора, които си накапват киселини при знахари, един такъв вече е подсъдим. При нас идват вече с метастази на рака. При разговор установяваме, че назад във времето са им накапвали нещо или са им баели за бенките. Друг случай е да се връзват кожни образувания с конец - "имах нещо на крака, вързах го с конче, падна, излекуван съм". Третирането по козметични центрове също крие опасност. Масово козметици лекуват с лазери, отстраняват образувания. Тези образувания не се изпращат за изследване, а се хвърлят кофата. Това е изключително порочна практика. Всяко оразувание трябва да бъде изследвано, каза д-р Гаврилова.

40% от пациентите с меланом се откриват в 3 стадий, 80% прогресират с разсейки по лимхфните възли, понякога и в други органи, посочи тя.

Добрата новина е, че от 2022 г. има български меланомен регистър към европейския такъв. Създаденият софтуер дава възможност на онкологичните звена да въвеждат пациенти с кожен рак в 3 и 4 стадий. До момента регистрираните са 300, съобщи д-р Ива Гаврилова.