Не приемам тази позиция на БЛС като моя. В нея има упреци, обвинения в нелегитимност и политическа намеса, но липсва същественото - емпатия към проблемите на съсловието на специалистите по медицински грижи и заявено отношение към исканията им - справедливи или не.

Всеки гражданин в една демокрация е в личното си качество легитимен и има право на протест. Трябва ли да напомням това изконно право на моралния гражданин? Съвсем друг е въпросът доколко формата на протест е успешна или приемлива. По-важният въпрос е дали има справедливи основания. Не ме интересува дали някой политик е обяздил напълно справедливите искания на сестрите, това, което ме интересува е, дали са изпълнени обещанията, които са получили преди време, кои не са изпълнени и защо?

Този контрапротест, с който заплашва БЛС ще бъде бездарна театрална постановка, организирана по способ, който съдържа в себе си същите елементи и противоречия, стоящи зад обвиненията към протеста на сестрите. Ще излязат да протестират “по политически причини”, в защита на “славните достижения на нашето здравеопазване”.

Контравъпросът е: кои точно достижения застрашават медицинските сестри и в чия полза ще бъде контрапротестът?

Някои изречения в позицията на столичната колегия ми напомнят на някогашното Политбюро, което заставаше в “защита на световния пролетариат и достиженията на световната прогресивна общественост, в борбата срещу капитализма и мракобесието.” Представям си как ще излязат на контрапротест колеги, блъскащи денонощно за 1 500 лева заплата и малко ДМС отгоре, рамо до рамо с други, погалени по главите от съдбата, вземащи няколко пъти по-големи заплати, защото са се родили под “щастлива звезда” и на “щастлива клинична пътека”, а в новогодишната баница все им се пада златна паричка.

В съсловието има разделение на заможни боляри и “крепостни селяни” и за това разделение не са виновни сестрите. Не мисля, че на контрапротест ще излезе някой от гилдията на пулмолозите, например, които през целия си професионален живот не са получавали заплата, колкото помощник-готвач на Слънчев бряг. Има и други крепостни, които няма да посмеят да се обадят, за да не ги лишат от мизерните им заплати, в порутените им болници, някои от които приличат на изоставени от бежанци лагери. Това разделение не е предизвикано от протестите днес, а се е случило отдавна. Това, което сме постигнали в годините, бавно и системно се руши, под зоркото око на политиците, които не смеят да се противопоставят на разрухата, а кърпят кръпки по съдрани гащи, за да прикрият срамните части на здравната ни система, които стават все по-видими, но все по-малко възбуждащи.

Д-р Коста Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна” и медицински център „INSPIRO”. Основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение “INSPIRO”. Лектор е по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски” в София.

Текстът е от негова публикация във Фейсбук.

Още по темата

06/02/2020

Общество

Проф. Коста Костов напуска СБЖ: Не искам да съм пуяк сред мисирки