Проф. Аргирова: Следващата COVID вълна ще е по-ниска, пикът ще е към края на октомври

Янка Петкова Последна промяна на 05 октомври 2022 в 09:00 2472 1

проф. Радка Аргирова

Снимка фондация "Мост"

21 национална среща "Очакваната промяна в здравеопазването - кога?!", организирана от фондация "Мост"

„Наближава моментът вирусът да мутира и да пробие защитата на ваксините", предупреди вирусологът проф. Радка Аргирова в интервю за OFFNews през септември 2021 г. Два месеца по-късно у нас беше доказан случай на Делта плюс, а след още толкова стана факт разпространението на Омикрон в страната. Идването на този вариант потвърди опасенията, че той ще преодолее защитата на ваксините. Сега на ход е Кентавър, време е за нова прогноза, а повод за това е 21-ата национална среща между здравни експерти и журналисти, организирана от фондация „МОСТ“ в Албена.

Проф. Аргирова, какво знае науката за новия вариант, станал популярен с името Кентавър?

Кентавър е поредният нов вариант, който произхожда от ВА.2 и това е причината, поради която казваме, че първите ваксини, с които се имунизирахме, все още са ефективни срещу тези варианти. За Кентавър знаем малко, но той има още повече мутации, които улесняват неговото прикрепване към клетката, за да заразява по-лесно, за да може да се реплицира и да остане жив. Той е сървайвър, чиято цел е да оцелява. Проблемът е, че ние му го позволяваме, когато не сме ваксинирани и нямаме никаква съпротива срещу него (нито ваксина, нито преболедуване). Затова вирусът може не само да ни зарази като влезе в клетката, но и да се размножи и в процеса на размножаването си да прави мутации. Какви ще бъдат те трудно може да се каже. Може да доведат до по-тежка патология (по-тежко боледуване), може и да не доведат до такава.

Да очакваме ли, че при следващата вълна ще доминира този вариант? Прогнозите са за пик в средата на октомври.

Тази вълна ще е ниска, ще доминира Кентавър, пикът в Западна Европа ще е към средата на октомври, а при нас, със закъснение, в края.

Кое е по-вярно, че вирусите мутират към по-безобидни или че ние вече сме по-защитени от тях?

Никога не можем да кажем как ще мутира вирусът. Дали ще е по-безобиден, или с по-тежко протичане на болестта зависи от много неща: дали ще се заразим, дали ще сме подготвени, дали имунната ни система функционира добре и бързо ще отговори с образуване на антитела. Ако сме имунизирани, антителата те ще се образуват страшно бързо и дори може да не усетим това заразяване. Така че, ние не знаем в каква посока ще се измени коронавирусът. Всичко зависи от взаимодействието му с организма.

Казвате, че пандемията у нас не е свършила, това означава ли, че рискът от тежко боледуване ще съществува и занапред?

Да, разбира се, особено за възрастните хора и хората с хронични заболявания. Ако в София дойде и се разпространи един патологичен вариант, той ще зарази много по-малко хора и много по-малко хора ще са болни, отколкото да кажем в град N. Защото, ако в град N никой не е ваксиниран, там може да станат много големи бели. Това е ендемично разпространение. Там вирусът може да се развие в още по-патологичен, вреден вариант.

Разбрахме, че подвариантът Кентавър е установен при пациенти от Благоевград. Това означава ли, че там може да има ендемично разпространение?

Да, там винаги имаме по-висока заболеваемост. Като погледнете статистиките винаги в Благоевград, Кюстендил, Враца има по-висока заболеваемост. Там ваксинационният обхват е по-нисък.

Като човек, който имаше възможност да съветва бившия премиер Кирил Петков по въпросите на пандемията, кажете оттук нататък кое трябва да е правилното поведение на властите? Разбрахме, че локдауните не са вариант.

Всичко зависи от това какви са данните - да определиш какво точно причинява вирусът, кои са най-чувствителните към него хора и да насочиш мерките по такъв начин, че за тези хора те да бъдат валидни и да ги има, а не да заключиш всички. Какво беше това със забраната за излизане в градинките, с КПП от област в област?! Това беше абсолютна безсмислица!

Китайски модел?

В Китай си знаят защо прилагат този модел. Има логика в техните локдауни. Докато ние се гърчихме в Делта и първите варианти на Омикрон, те нямаха нищо, бяха добре. Вирусът в Китай беше победен и изведнъж виждате какво стана. Трябва да се действа според условията и според това доколко населението и здравната система са подготвени. Трябва да се вземат предвид много фактори – готовността на спешните центрове, леглата за пациенти с коронавирус, лекарствата, оборудването в болниците, наличието на достатъчни количества предпазни средства. 

Казвате, че можем да си спестим неочаквано тежки вълни, ако се ваксинираме. Сега вече се поставя адаптирана ваксина срещу новите подварианти на COVID-19. Защо обаче човек трябва да има завършен ваксинационен цикъл (поставени две дози от първите ваксини), за да си сложи адаптирана ваксина?

Защото завършения ваксинационен курс е срещу оригиналния китайски щам Ухан, който вече отдавна го няма, но е родоначалник на всички останали. Като имаш антитела срещу този щам, всички негови разклонения след това ще бъдат подвластни на антителата образувани срещу него. Сега имаме доминиране на ВА.4 и ВА.5. Те наистина доста се различават и антителата срещу оригиналния не ги неутрализират в много висока степен. Тогава правим адаптирана ваксина, с двойно по-малки количества. Ваксината отново стимулира имунитета към стария вирус, но добавя активност и срещу тези варианти.

Хората, които са си направили пълния ваксинационен цикъл, имат две бустерни дози след това, трябва ли да си сложат и адаптирана ваксина?

Ако са над 60 г. е препоръчително. Добре би било да се ваксинират и хора под 60 г., ако са с хронични заболявания – диабет, сърдечносъдови, наднормено тегло. Могат да се имунизират 3 месеца след последната поставена доза.

Адаптираната ваксина създава ли защита срещу Кентавър?

Да, създава защита.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови