Предсърдното мъждене - водеща причина за инсулти

Предсърдното мъждене е водеща причина за инсулти и тромбоемболизъм. В Международната седмица на предсърдното мъждене (15 – 19.11) Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България призовава обществеността да обърне сериозно внимание на тази честа аритмия, която води след себе си сериозни здравословни рискове.

Кои са рисковите фактори

Рисковите фактори може да са свръхтегло, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, високо кръвно налягане, генетична обремененост, възраст над 65 години. По-често от него страдат мъжете. За съжаление, между 15 и 30% от пациентите нямат никаква друга симптоматика при изявата на тази сърдечна аритмия. Докато обикновено предсърдното мъждене започва като пристъпно с изява на кратки и понякога самоограничаващи се епизоди, при 1 от всеки 5 пациенти това състояние прогресира през годините, като епизодите стават по-чести и по-дълги. В един момент тази аритмия може да стане постоянна и да наруши сериозно качеството на живот.

Тези пациенти са изложени на 5 пъти по-висок риск от сърдечна недостатъчност и са 2,4 пъти по-застрашени от инсулти. Рискът от инсулт е налице защото в условията на тази аритмия се нарушава нормалната функция на предсърдията и се създават условия за тромбообразуване в лявото предсърдие.

Каква е терапията

Веднъж образувана, левопредсърдната тромбоза носи риск от емболизация – т.е. част от тромба може да се освободи и да предизвика запушване на артериален съд – т.нар емболизъм. По този начин възникват голяма част от инсултите и от случаите на емболия на други важни органи. Това, заедно с изявата на сърдечна недостатъчност увеличава риска от сърдено-съдова смъртност при много от тези пациенти. Разбира се, не всички пациенти с предсърдно мъждене са изложени на голям риск – той зависи от наличието на други придружаващи заболявания.

Поради риска от емболизъм основна задача при пациентите с предсърдно мъждене е да се започне своевременно лечение с антикоагуланти – медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта. Кой пациент има нужда от такова лечение се определя от наличието на придружаващи състояния като високо артериално налягане, захарен диабет, преживян инфаркт и други. Лекарите имат за задача да определят този риск и да назначат антикоагулантно лечение - при необходимост.

Друга важна задача при лечението на тази аритмия е да се контролира симптоматиката – това може да стане по медикаментозен път, чрез приложение на антиаритмични медикаменти, които не позволяват да се изявяват епизодите на аритмия или чрез немедикаментозни методи за лечение, какъвто е катетърната аблация. Тя дава по-добър контрол на аритмията в сравнение с терапията срещу аритмия.

Катетърната аблация значително намалява необходимостта от непланирани посещения при лекар. Тя представлява инвазивен метод за лечение на сърдечните аритмии чрез пропускане на високочестотен ток в сърцето. Той способства за значителното подобряване и връщане в нормален сърдечен ритъм още в първата година. 94% от пациентите, претърпели катетърна аблация при установено предсърдно мъждене, се освобождават от епизодите на аритмия.

При извършване на процедурата при пациенти с пристъпно предсърдно мъждене, методът способства за значително намаляване на възможността за прогресиране на заболяването.

Следете новините ни в GoogleNews