Лекарите от ВМА правят чудеса и аз съм едно от тях! – това пише в писмо до медиците 24-годишният румънски гражданин Александру.

Миналата Коледа животът му се преобръща. Младият мъж работи 2 месеца в София, когато е приет за лечение в реанимацията на ВМА. Коронавирусната инфекция е поразила целия му организъм.

Състоянието му е критично и всяка секунда е от значение. Прекарва повече от 2 месеца на апаратна вентилация, а в спасяването му се включват няколко клиники. Майка му успява да го види 58 дни след хоспитализирането му, когато е екстубиран. Но битката за живота му продължава и след това. След дългото интензивно лечение, Александру бил като новороден – трябвало отново да се научи да говори и да се движи.

Александру с екипа лекари от ВМА, спасили живота му

Седмици усилена работа успяват отново да го вдигнат на крака, а в края на месец март Александру е изписан и продължава рехабилитацията си в Италия, където живее цялото му семейство.

Година по-късно той се обръща към своите спасители с думи на благодарност и опитвайки се да им вдъхне кураж в тежките времена на изпитания. Ето какво написа 24-годишният Александру:

До прекрасния персонал на ВМА-Анестезиология и интензивно лечение, ангелите в бели одежди, които спасиха живота ми! Пиша това писмо за да изкажа искрената си благодарност за това, че дадохте възможност на моя млад живот да продължи. Днес съм много по-самостоятелен – вървя, храня се, говоря без чужда помощ. Почти съм готов да летя отново, може би към нови предизвикателства този път.

Аз и моето семейство мислим често за вас и се питаме дали сте добре. Опитвахме да се информираме, звъняхме в Реанимация, но ни отговориха, че заради кризата с COVID-19 всички сте много заети.

Вие всички сте много специални, не само сте блестящи професионалисти, но и човеци с главно “Ч”. Винаги загрижени, точни и навременни в действията си. Сега разбирам защо казват, че сте сред най-добрите на Балканите.

Ако някога се върна в България, много бих искал пътищата ни отново да се пресекат (разбира се, при по-добри поводи и обстоятелства ). Бих искал това, което преживях да бъде пример за други, да се знае, а не да се отрича тази ужасна пандемия. През месец август и аз се ваксинирах. Знам, че сте много уморени, без почивки и затова искам да Ви кажа отново – струва си, защото Вие правите чудеса и аз съм едно от тях!