Пропорционалното и справедливо остойностяване на медицинските дейности може да стане факт до края на тази година и да влезе в сила още от началото на следващата.

Това става ясно от съвместна декларация на Сдружение на общинските болници в България (СОББ), Българска болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) „За справедливост, устойчивост и предвидимост на системата на здравеопазване в България“.

От болничните организации изразяват готовност да окажат пълно съдействие остойностяването на услугите да стане факт до края на 2021 г., тъй като са запознати с практиката на редица европейски системи, имат натрупания опит и необходимите данни.

„Подкрепяме напълно усилията на сегашното ръководство на Министерство на здравеопазването да се преодолеят натрупаните с години диспропорции и административни ограничения в предлагането и ползването на медицинска помощ и да се възстановят принципите на публичен контрол, справедливост и рационалност при ползването на публичните средства за здравеопазване“, се посочва още в декларацията.

Според представителите на болниците едно от най-тежките административни ограничения, въведено преди повече от 10 години и неотменено и до днес, е лимитирането на дейността в извънболничната и болничната помощ, довело до тежки диспропорции в системата на здравеопазването.

Какви са те:

- нарастване на дълговете, фалити и закриване на части от лечебни заведения;

- ограничаване на конкуренцията между лечебните заведения и влошаване на качеството на медицинската помощ в резултат на това;

- тежки регионални диспропорции в предлагането на медицински услуги, поради преимуществено засягане на малките и отдалечени общински болници;

- ограничаване на правото на избор на пациентите къде да се лекуват и на достъпа им до качествена и своевременна медицинска помощ;

- ограничаване правото на равнопоставеност на пациентите при ползване на здравни услуги;

- увеличаване на плащанията от страна на пациентите за медицинска помощ;

- създаване на риск за живота и здравето на голям брой пациенти.

„Пагубният ефект на тези диспропорции върху лечебните заведения и пациентите видяхме по време на COVID пандемията. А преодоляването им е задача от първостепенно значение“, категорични са от СОББ, ББА и НСЧБ.

От съвместната декларация на двете организации става ясно още, че те се обединяват около мнението, че разходите за здравеопазване трябва да се придържат към предвидената в бюджета рамка, но не чрез лимитирането на цени и обеми, а с други по-справедливи, по-ефективни и по-ефикасни механизми за контрол върху изразходваните средства и в защита на правата на пациентите.

Организациите считат, че предприетите от Министерство на здравеопазването действия по разширяване на представителството на пациентските организации в различните органи, отговорни за управлението и контрола на здравната система, както и на възможностите за контрол от страна на всеки индивидуален потребител е правилна стъпка.

Друга такава стъпка би била осигуряване на условия повече заболявания да бъдат лекувани в условията на извънболничната медицинска помощ. Но това трябва да става при стриктно съблюдаване на принципа на адекватност на лечението и при отчитане на реално използваните за него лечебни структури, апаратура, специалисти и разходите за това.

Механичното изваждане на дейности от болничната и прехвърлянето им в извънболничната помощ само като формално основание за намаляване на цени и спестяване на публични разходи, би направило лоша услуга на лечебните заведения и на пациентите и не би постигнало целите си.

От Сдружението на общинските болници в България, Българска болнична асоциация и Националното сдружение на частните болници се надяват, че предприетите от Министерство на здравеопазването стъпки ще получат подкрепа и от НЗОК, БЛС и пациентските организации.

Още мерки предлагат организациите:

1. Отмяна на Националната здравна карта в сегашния и вид.

Въведена като термин в Закона за лечебните заведения през 1999 г., Националната здравна карта е определена като географско описание на разкритите лечебно-диагностични структури и тяхното съответствие с минималните потребности. Първоначалната идея е да се гарантират минимални прагове на достъп на населението до медицинска помощ – държавата да интервенира в отделни географски райони, където тези минимални прагове не са достигнати. Пример за такава интервенция е въведеното допълнително заплащане за лични лекари и болници в отдалечени райони.

С многобройните промени на закона Националната здравна карта в сегашния и вид е рестриктивен инструмент за ограничаване права на пациенти, административно осакатяване и закриване на лечебно-диагностични структури и пестене на пари на всяка цена, независимо от възможните негативни и дори фатални последици за гражданите.

2. Отмяна на Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори по същите, изброени по-горе причини.

3. Промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

Необходимо е допълване и развиване на правата на пациентите и премахването на някои административни пречки, ограничения и ненужни изисквания пред лечебните заведения, оказващи медицинската помощ.

4. Отмяна на Медицинските стандарти в сегашния им вид и замяната им със стандарти за качество на медицинската помощ

Медицинските стандарти в сегашния им вид поставят основно количествени изисквания към лечебните заведения, водят до дублиране на структури, неефективното им използване, до оскъпяване на дейността на лечебните заведения, служат за административно ограничаване на развитието на медицинската помощ.

5. Коренна и бърза промяна на визията за изграждане и запазване на специалистите в медицината в България
Необходимо е още сега да се направят спешни промени за увеличаване на обема и съкращаване на срока на обученията и специализациите на медицинските специалисти, заедно с максималното им улесняване в организационно и финансово отношение и подпомагане от страна на държавата.

6. Коренна и бърза промяна на държавната политика на финансиране на здравеопазването

Трябва да се създадат равни възможности на всички участници в него, независимо от формата им на собственост, за достъп до държавните и европейски фондове за финансиране, включително и на първо място до средствата, предвидени за здравеопазване в Плана за възстановяване и устойчиво развитие.

7. Изработване на ясен план за организацията на здравния сектор при евентуален следващ пик на COVID -19.

През изминалите месеци лечебните заведения от всички нива и форми на собственост положиха извънредни и неимоверни усилия в борбата с пандемията от COVID -19, често надхвърлящи границите на техните организационни, финансови, материално-технически и кадрови възможности.

Последиците за лечебните заведения от извънредната ситуация, в която бяха поставени, са неблагоприятни, а резултатите от положените усилия – далеч не най-добрите.

При подготовката за евентуални следващи пандемични вълни от такъв или друг характер трябва да има ясно разписан план за работа в подобни условия, определящ преките и подпомагащи участници, техните права и отговорности, последователността им на включване, финансовата, логистична и друга подкрепа от страна на държавата, гаранциите срещу блокиране на останалата част от системата, ангажирана с лечението на други заболявания.

В това отношение подходящ и навременен инструмент е процедурата "Мерки за справяне с пандемията" по приоритетна ос 9 "Подкрепа за здравната система за справяне с кризи" на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, който обаче трябва да се използва максимално целенасочено и ефективно, считат организациите.