Над 800 души позвъниха на нацоналната линия за късен Паркинсон, 250 се консултираха безплатно при невролог

Близо 13 000 българи страдат от болестта, над 1200 са в късна фаза на заболяването

OFFNews Последна промяна на 12 април 2021 в 11:44 401 0

В продължение на 5 месеца невролози в цялата страна преглеждаха безплатно пациенти с вече установена паркинсонова болест. В този период над 800 души се свързаха с националната линия за късен Паркинсон, на която можеха да получат информация за свободните часове и места за консултация при специалист. 250 от тях преминаха през безплатна консултация с невролог в съответния им град.

Прегледите са част от кампанията „Върни си контрола над Паркинсона“, която стартира през ноември 2020 г. и се реализира в разгара на втората вълна на пандемията от COVID-19. Инициативата е на Българското дружество по неврология (БДН) и на Националната организация на хората болни от късен Паркинсон. В кампанията се включиха 11 невролози от 7 града в страната. Специалистите осъществяваха прегледите при стриктно спазване на противоепидемичните мерки и без да допускат струпване на хора пред кабинетите.

Кампанията отговори на тревогите и затрудненията на хората с Паркинсон

„Върни си контрола над Паркинсона“ отговори на тревогите и затрудненията на хората с Паркинсон да контролират заболяването си в ситуацията на затруднен достъп и усложнена епидемична обстановка. Поради естеството и изявите на болестта, както и заради възрастта на голяма част от пациентите с Паркинсон, те са затруднени да използват интернет или други по-съвременни технологии и разкритата единна телефонна линия на кампанията се оказа спасителна възможност за тях да получат отговори на въпросите си и насоки за безплатните прегледи при специалист в техния град.

Отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Паркинсон

Всяка година на 11 април се отбелязва Световния ден за борба с болестта на Паркинсон, която засяга над 6 милиона души в света и се нарежда на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания след болестта на Алцхаймер. У нас около 12 хиляди са българите с болестта на Паркинсон, като 10% от тях са в напреднал стадий.

Несръчност с едната ръка, промени в почерка и загуба на обоняние са издайници на болестта

Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години и е познато най-вече с характерното за него „треперене“. Намаляване силата на гласа, загубата на обоняние, промени в почерка на човек обаче са сред симптомите, които рано издават заболяването.

За болните съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те биват избирани и прилагани от специалисти при строго индивидуален подход към всеки пациент. Целта е те да запазят или подобрят качеството си на живот, като забавят развитието на болестта. В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина.

Повече информация за кампанията, специалистите, участвали в нея и заболяването може да намерите на www.parkinson.bg и във фейсбук страницата „Живот с Паркинсон“.

Каква е статистиката за болестта

• Паркинсоновата болест е прогресивно неврологично заболяване, което засяга над
6 милиона души в света.

• Тя се нарежда на 2-ро място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер.

• Несръчност на едната ръка, промени в почерка и загуба на обоняние издават рано болестта.

• Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години, но все повече застрашава и по-млади хора.

• Специалистите са единодушни около факта, че паркинсоновата болест се „подмладява” и засяга и хора в активна възраст.

• По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.

• Средно 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналата форма на заболяването, а в последния стадий – след още 3-4 години.

• Според епидемиологични данни броят на болните в България е около 12-13 000 души. Над 1 200 от тях или 10% са в тежък стадий на болестта.

• Причините за паркинсоновата болест са все още неизвестни. Дълго се е смятало, че роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали е така.

• В повечето случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма близка до болест на Паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват Паркинсон.

• Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но при приблизително 10% от страдащите болестта прогресира до момент, в който контролирането на моторните симптоми чрез прилагане на конвенционални терапии става много трудно или дори невъзможно.

• За болните в късен стадий съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те трябва да бъдат избирани и прилагани с индивидуален подход.

• Диагностиката на пациентите в прехода към късна паркинсонова болест е от изключителна важност, за да запазят качеството си на живот, като приложат терапии, с които да забавят развитието й.

• В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина. Терапията за късна паркинсонова болест се заплаща изцяло от здравната каса.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови