МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов“ в Ловеч е първият работодател в Ловешка област, който ще осигури заетост на момиче, бягащо от войната в Украйна. Двадесетгодишната Татяна Костенко ще започне работа в лечебното заведение като медицинска сестра, съобщава директорът Янко Кочев, цитиран от БТА.

Костенко има необходимата квалификация за медицинска сестра и въпреки че няма опит в професията, тя ще заработи за лечебното заведение.

„Никой не се е родил научен. Радвам се, че можем да бъдем полезни. Изгодата е и за нас като работодатели, все пак влиза млад кадър в тази болница, който, като се обучи, има бъдеще. Идеята е Костенко да започне да се обучава за реанимационна сестра, така няма да има проблем да работи в което и да е отделение на болницата“, казва Кочев.

Той добавя, че би подал ръка и на още украински граждани, които желаят да работят и да се развиват.

Татяна е от няколко дни в Ловеч. Цялото й семейство – майка, баща, брат, баби и дядовци, са останали в Украйна. „В този град, където са те, засега все още е тихо, слава Богу! Ако нещо се случи, ще се опитам да ги доведа тук, за да са в безопасност“, споделя момичето.

Заедно с нея са и Маргарита Комарнитская и Виктория Белская, които е посрещнала в дома си ловчалийката Мая Йовкова. Сега тя е поела грижите за тях и им помага да се социализират в града.

Виктория също е на 20 години, от Харков. „Много е ужасно всичко. Мястото, където живеех, не съществува вече, университетът, в който учех, също го няма. Учех в Националния университет "Василий Каразин", но още не съм го завършила. Бях само в трети курс. Дойде предложение да дойдем в България. Съгласих се. Много спонтанно се получи всичко. Засега всичко ми харесва и съм доволна. Родителите ми останаха в Украйна. Мама и братята ми са там, а татко работи в друга страна“, разказва Белская.

От Харков е и 21-годишната Маргарита. „Работим заедно с момичетата и заедно дойдохме. По образование съм технолог сладкар. Предложиха ми да работя като готвач. Когато свърши войната, много искам да се върна, защото там останаха моите близки, всичките ми вещи са там. Ние дойдохме с две ранички. Тоест ние нямаме практически нищо, затова и много искам да взема родителите си и да се видя с всички тук“, споделя Комарнитская.

Тя добавя, че все още чува звуците от бомбардировките в Харков. И трите момичета казват, че в Ловеч се чувстват добре, хората са доброжелателни към тях и им помагат. Те обаче искат да работят и сами да се издържат.

Работа е намерена, освен за Татяна, но и за другите две момичета. Ще работят в местен хотел, където ще бъдат и настанени. "Те имат самочувствие и желание да бъдат полезни за себе си и за нашата страна", разказва Мая Йовкова, която подава ръка на момичетата.