Лекарства от Позитивния списък без код за проследяване няма да се заплащат от НЗОК, реши здравната комисия, която подкрепи на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесени от ГЕРБ-СДС. 

По думите на вносителя доц. Лъчезар Иванов целта на предложенията е да има контрол и прозрачност върху движението на лекарствените продукти, което ще подобри достъпа до лекарства за пациентите.

С текстовете се въвежда нерекъснат мониторинг върху движението на лекарствата, които ще бъдат проследявани с код, идентифициращ всяка опаковка. Кодът се подава към Изпълнителната агенция по лекарствата от притежателите на разрешение за употреба и от притежателите на разрешение за паралелен внос. Информацията се подава и към Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, които идентифицират националния номер (код) с кода на продукта в Позитивния лекарствен списък.

С промените ще се създаде прозрачност в системата, ще се засили контролната роля на държавата, за да се прекратят порочните практики, убеден е Иванов. Той уточни, че лекарства, за които не се изисква национален код (на свободна продажба), не попадат в обсега на закона.

Целта е с един клик да се проследява движението на всяка опаковка от внасянето ѝ страната до получаването от пациента, каза доцентът.

Представителят на здравното министерство зам.-министър Илко Гетов заяви, че МЗ подкрепя предлаганите текстове като стъпка към регулирането на фармацевтичния пазар и проследимост на лекарствата. С положително становище е и НЗОК, където вече са внедрени част от функционалностите на софтуера.

От Българския фармацевтичен съюз предлагат аптеките и болниците да бъдат изключени от общата система на проследяване. Богдан Кирилов от ИАЛ съобщи, че в последните месеци е постигнат напредък и от липсващи 1800 кода на лекарствени продукти сега без код са само около 200.

Според Боряна Маринкова от Българската асоциация за паралелна търговия с лекарства в предложените текстове не се адресират причините на недостига – производствени проблеми, липса на капацитет, повишено търсене, формажор, проблеми с качеството. Няма мерки към производителите, а броят на изтеглените от пазара лекарства расте, посочи тя. Според нея приложното поле на законопроекта може да се разшири с включването на лекарства които не са в позитивния списък.

Подкрепа за законопроекта заявиха и от ИТН, Възраждане, ПП-ДБ и БСП. 

Депутатите от здравната комисия разгледаха на първо четене и законопроекта на Възраждане за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в който се да се осигури достъп до аптеки в отдалечени райни, в общините, където няма аптеки, да бъдат поставени вендинг автомати, а там където има, да се осигури денонощен достъп.

В мотивите си вносителите изтъкват неравномерното разпределение на аптеките в страната и липсата на такива в отдалечените и труднодостъпни райони.

От здравното министерство се въздържаха от подкрепа на законопроекта. Гетов заяви, че възможно решение на проблема е създаването на публично-частни партньорства, каквито примери в страната вече има. През завършване е и методика, с която ще се осигури финансиране за разкриване на аптеки в райони, които нямат достъп до фармацевтична грижа. По думите на управителя на НЗОК Станимир Михайлов в процес на договаряне са критериите, по които ще бъдат определени аптеките, които ще се възползват от този ресурс.

Подкрепа за законопроекта обявиха от Националното сдружение на общините в България, откъдето поискаха продажбите през вендинг машини да се осъществяват и в извънработното време на аптеките, а там където няма аптеки да се създадат филиали, които да работят определени дни в седмицата.

Според председателя на лекарския съюз Иван Маджаров аптеките освен търговска трябва да имат и социална дейност. Какъв е смисълът от денонощните кабинети, ако няма денонощни аптеки, запита той и обяви, че съсловната организация подкрепя проекта.

Българският фармацевтичен съюз подкрепя усилията за подобряване на достъпа до лекарства, но не за сметка на качеството на фармацевтичната грижа. Това е дейност, която не може да се осъществява от всеки. Отпускането на лекарства се извършва в аптека по закон. Държавата трябва да осигури финансови предпоставки за откриване на аптеки, вкл денонощни. Проектът няма финансова обстановка, няма и методика, по която ще се определят лицата, които да получават финансиране, каза Димитър Стоянов от БФС.

От асоциацията на помощник-фармацевтите заявиха, че аптеките по селата имат социални функции, но трябва да има финансов ресурс, както и да им се даде възможност да продават лекарства с рецепта.

Георги Гьоков от БСП предложи да се създадат мобилни аптеки и да се създаде възможност да се купуват лекарства с електронна рецепта от автомат. Опонира му депутатът от Продължаваме Промяната д-р Митковски, който заяви, че не може да се разшири списъка на лекарствата, продавани от автомат.

Според Александър Симидчиев от ДБ създаването на аптеки с държавно или общинско участие ще доведе до същите проблеми, които имат в момента държавните и общински болници.

Костадин Ангелов обяви, че ГЕРБ-СДС ще подкрепят законопроекта, но предложи да се създаде работна група, която да го доработи. Предложението му беше прието от вносителите, а проектът мина на първо четене.