Тестовете за антитела имат особености, които е добре да се вземат предвид, когато решим да проверим изградили ли сме имунитет срещу инфекцията след преболедуване или имунизация. Какви видове тестове за антитела съществуват у нас, кога е най-добре да се направят и какво показват, обяснява д-р Ирена Иванова, началник на клиничната лаборатория в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Бързият тест за откриване на антитела (хроматографски метод) дава най-сигурни резултати 10 дни след проявата на симптоми на COVID-19. Обикновено се прилага при скрининг на групи хора. За теста се използва венозна или капилярна (от пръста) кръв. Резултатите са готови до 20-30 минути. Трябва да се има предвид, че този вид тестове крият риск от фалшиво-положителен и фалшиво-отрицателен резултат.

Автоматизираните серологични тестове (антителни тестове) служат за измерване на два вида показатели:

-  IgM (SARS-CoV2-IgM) - (показва остър период, настояща инфекция) – 7-8 дни от проявата на симптоми.

- IgG (SARS-CoV2 – IgG - anti N) (показва състояние след прекарана инфекция – имуноглобулини на паметта) – след 14-ия ден от проявата на симптоми. Ако бъдат спазени тези условия, тестът има 100% чувствителност.

Използват се най-често за установяване на разпространението на заболяването сред популацията. Желателно е проследяване на нивото на IgG във времето. Този метод има по-голяма аналитична надеждност от бързите антителни тестове.

Резултатите са готови до 1 час, за пробата се използва венозна кръв.

Съществуват различни разновидности от този вид тестове, но принципът им на работа е един и същ.

Количествен тест за определяне на антитела

Това е тест за измерване на IgG – включително вирус неутрализиращи антитела (SARS-CoV2-IgG - anti S). Използва се при съмнение за преболедувана COVID-инфекция, 14 дни от началото на симптоматиката. След ваксинация срещу SARS Cov-2 – 14 дни след поставянето на ваксина.

Показва какъв е имунният отговор на организма към SARS Cov-2 след преболедувана инфекция, имунизация, при съмнение за безсимптомно протичане.

Показателите, които се измерват, ориентират какъв е отговорът към ваксинацията и посочват каква е концентрацията на неутрализиращите антитела. Все още няма публикувани данни какво е оптималното количество антитела, но има препоръки, които могат да ни ориентират. Обикновено минималният протективен титър (минималната защита) е около 1000 AU/mL. 

Тестът дава резултати до 2 часа и за пробата се използва венозна кръв.

Разликата между автоматизирания антителен тест и количествения за определяна на антитела е, че първият метод дава по-скоро качествена оценка – има/няма имунитет. Той определя антителата, насочени към протеина, който е във вътрешността на вируса. Такива антитела се откриват само при преболедували пациенти или такива, които са били инфектирани безсимптомно. Докато количественият метод определя антителата срещу шипчетата на вируса. Такива антитела има както при хора, които са били инфектирани, така и при ваксинираните.