Изследват разпространението на Ку-треска сред рискови групи у нас

Разпространението на Ку-треска сред рискови групи в България проучва екип експерти от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ш Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

В проучването са поканени да вземат доброволно участие официални ветеринарни лекари от отдел „Здравеопазване на животните“ от всички 28 Областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ). Целта на проучването е да се установят както случаите с остра фаза на инфекция (чрез конвенционален PCR метод за доказване на C. burnetii ДНК в кръвни проби и/или anti-C. burnetii ph. II IgM антитела в серум), така и прекарали заболяването (чрез установяване на anti-C. burnetii ph. II IgG антитела в серумни проби).

Резултатите от това изследване ще послужат за навременно диагностициране и адекватно антибиотично лечение на случаите на Ку-треска при официални ветеринарни лекари, както и за установяване на разпространението на инфекцията при тази потенциално рискова група. Въз основа на нивото на разпространение на Ку-треска при официални ветеринарни лекари в бъдеще могат да се организират допълнителни проучвания, в които да вземат участие и други лица, работещи в среда с повишен риск от заразяване с тази инфекция.

Поради включването на всички 28 области на страната получените резултати могат да бъдат използвани за идентифицирането на нови, високо рискови зони на циркулация на Ку-треска и тяхното включване в надзора на заболяването при животните.

Ку-треската е широко разпространена зооантропоноза, която формира разнообразни по големина и видов обхват природни огнища. Заразяването на хората става най-често от преживните животни (говеда, овце и кози), които излъчват причинителя - бактерията Coxiella burnetii, с околоплодните води и плацента при нормално раждане или аборти, както и с млякото, урината и фекалиите.

Механизмът на предаване на инфекцията при човека се реализира главно аерозолно и по-рядко алиментарно или чрез ухапване от заразени кърлежи. Поради неизяснените все още факти относно характера на епидемичния процес (единични случаи, спорадични взривове или епидемии с различен интензитет), сходната клинична картина с други заболявания, което затруднява ранното диагностициране и възможностите за хронифициране, интересът към заболяването непрекъснато нараства.

От 2017 г. насам, в България се наблюдават множество и различни по големина спорадични епидемични взривове с локален характер в различни части на страната.

Следете новините ни в GoogleNews