Искат промяна в клиничните пътеки за диагностика и лечение на рак на гърдата

Последна промяна на 08 октомври 2019 в 16:00 416 0

Лекари настояват за промяна в клиничните пътеки за диагностика и лечение на рак на гърдата. НЗОК да поеме имплантите при пациенти с мастектомия предлагат още специалистите. Това бе съобщено на пресконференция на фондация "Експерти срещу рака", на която бяха представени исканията на хирурзи-мамолози у нас. 

На провела се в събота, 5 октомври, кръгла маса на тема „Онкопластична хирургия на гърдата“ с участието на близо 50 хирурзи на млечната жлеза, е изготвено становище с конкретни предложения. То ще бъде внесено в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Министерството на здравеопазването, Български лекарски съюз (БЛС) и Българско хирургическо дружество (БХД).

Д-р Красимир Шопов от Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Александровска“ и съосновател на Фондация „Експерти срещу рака“, представи исканията на медиците като подчерта, че те са изготвени според съвременните стандарти за хирургично лечение на онкологично заболяване на гърдата.

Едно от предложенията на лекарите е за разделяне на клиничната пътека (КП) за хирургично лечение на онкологично заболяване на млечната жлеза – на две подпътеки.

Второто предложение е да се осъвремени остойностяването на хирургичното лечение на млечната жлеза. „Отчетоха се завишените разходи според съвременните стандарти в хирургичните Клиники за лечение на млечна жлеза, както за разходи за апаратура, така и за консумативи, клинични и патологоанатомични изследвания“, обясни д-р Шопов.

Друго предложение на специалистите е НЗОК да поема един или два импланта при пациенти, на които е направена мастектомия (едностранно или двустранно отстраняване на гърдата) и е възможна реконструкция.

Лекарите настояват да се въведе и компетентност за хирурзите и за хирургичните клиники, като се предвидят минимум биопсии и минимум брой операции на гърдата за онкологично заболяване.

Според д-р Росица Кръстева, специалист по медицинска онкология и началник на Онкологичен център „УниХоспитал“, в България трябва да се наложи практиката преди да бъде опериран пациент да му бъде направена биопсия, да се изследва характеристиката на тумора и едва тогава да се преценява кое е най-правилното лечение. Необходимо е да се прилагат всички възможности за локално лечение, тъй като при някои пациенти дори не е нужно да се стига до операция, обясни д-р Кръстева.

Д-р Захари Захариев, началник на Отделението по лъчелечение в същото лечебно заведение, представи предимствата на интраоперативната лъчетерапия и добави, че в България в момента има шест такива апарата, но от тях се използват само три. Причината е, че терапията не се поема от НЗОК и остава за сметка на лечебните заведения. Затова е необходимо да се осигури нужното финансиране за пациентите, които са подходящи за този тип лечение.

Председателят на Фондация „Една от 8“ Нана Гладуиш подкрепи исканията на медиците като каза, че „в днешно време е абсолютно недопустимо една жена да ляга на операционната маса и да не знае дали ще се събуди без гърда или не, при положение, че е възможна предварителна диагностика“. „Необходимо е да се разбере, че животът на жените с една гърда се променя коренно. Ние се борим, за да запазим качеството си на живот“, допълни Нана Гладуиш.

По данни на Световната здравна организация всяка година в света се диагностицират около 1.38 млн. нови случая на рак на гърдата, а 458 000 умират от болестта. В България всяка година диагнозата се поставя на около 4000 жени, а около 1200 губят живота си. По данни на НЗОК за 2018 г. 4500 пациенти са новодиагностицирани и оперирани с рак на гърдата.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !