Гинеколог: Най-добрата профилактика на ендометриозата е бременността

Янка Петкова Последна промяна на 15 март 2021 в 08:30 8265 1

Младите жени да не се боят да забременяват, това е най-добрата профилактика срещу ендометриозата, казва акушер-гинекологът д-р Ваня Атанасова от МБАЛ „Надежда“. В месеца за борба с това социалнозначимо заболяване разговаряме за симптомите, дългия път към диагностиката и ефективните методи за лечението му.

Д-р Атанасова, според световната статистика 1 от 10 жени страда от ендометриоза. Така ли е и у нас и с какво се обяснява тази честота?

Истината е, че не можем да дадем точен отговор защо възниква ендометриозата. Един от най-ключовите симптоми е болезнената менструация – означава ли това, че при всяка жена с болезнена менструация може да се мисли за ендометриоза? Може би... Световната статистика показва плашещи резултати! Това заболяване е като айсберг. Ние можем да видим само повърхността, т.е. да отчетем само доказаните случаи на ендометриоза, а колко всъщност е голям айсбергът „под водата“ остава скрито и неясно.

За да расте, ендометриозата се нуждае от хормона естроген. Възниква логичният въпрос – дали всяка жена в активна възраст може да развие това заболяване? Отговорът е – да, би могла. В световен мащаб 1 от всеки 10 жени в репродуктивна възраст има ендометриоза, но по-тревожното е, че може да не знае за това. Голям процент от жените не са чували за заболяването, което пък има отношение към търсенето на помощ и ранната диагностика. Много от жените по света са засегнати от това заболяване, независимо от своята расова, етническа и социално-икономическа принадлежност. Това прави ендометриозата социалнозначимо заболяване.

Около 50% от жените с репродуктивни проблеми имат ендометриоза. Диагностиката отнема много време. Понякога отнема дори години, за да се стигне до истината има ли една жена ендометриоза или не. Всички тези факти обясняват защо е много трудно да „облечем“ в цифри заболеваемостта от ендометриоза у нас.

Споменахте, че болезнената менструация е един от алармиращите симптоми. Какво друго може да ни подскаже, че има проблем и да ни отведе до правилния специалист за диагностика?

Клиничната картина на едндометриозата е доста неспецифична. Не съществува пряка зависимост между тежестта на заболяването и клиничната симптоматика. Може да има тежка форма на заболяването, която да се проявява с незначителни симптоми, и обратно. Освен болезнена менструация, други симптоми са болката при полов контакт, менструалните нарушения, безплодието. Когато ендометриозата е излязла извън зоната на малкия таз и засяга съседни органи, може да се появят симптоми, свързани със съответната система.

Болката при полов контакт най-често е в резултат на получените сраствания, а тези сраствания са следствие от хроничния възпалителен процес, който е в основата на това заболяване.

Менструалните нарушения са друг симптом, но те могат да бъдат наблюдавани и при други гинекологични заболявания. Те са специфични за напредналите стадии на ендометриоза, когато съществува смущение в овулацията поради изконсумираната яйчниковата тъкан вследствие на ендометриозни огнища вътре в тях.
Жени с по-висок риск от ендометриоза са склонни да имат по-тежка менструация. Имат по-кратък от нормалния месечен цикъл, по-тежко менструално кървене, с по-голяма продължителност.

По-тежки, по-чести и/или по-продължителни менструации могат да увеличат риска от ретроградна менструация. Това е състояние на връщане на менструална кръв обратно на посоката на нормалното менструално кървене и се смята, че е частично отговорно за първоначалното развитие на ендометриозата.

Стерилитетът също е изява на ендометриоза, но са необходими доста диагностични процедури, за да се установи, че безплодието е в резултат от нея.

Когато са засегнати съседни органи, може да има смущения в отделителната система, гастроинтестиналния тракт (стомашно-чревния тракт). Ендометриозата е многолико заболяване.

Това означава ли, че една голяма част от жените разбират, че имат ендометриоза, едва когато се сблъскат с проблем със забременяването?

Ендометриозата не означава непременно безплодие! Важно е да се запомни, че не всички жени с ендометриоза имат репродуктивни проблеми. Много жени зачеват естествено, без затруднения, въпреки че състоянието се свързва с проблеми с плодовитостта. Дори и при тежка ендометриоза естественото зачеване е възможно.
Статистиката показва обаче, че 20% до 50% от жените с ендометриоза имат проблеми със забременяването, което означава, че това ще е първият сблъсък със заболяването. Ето защо, ако планирате да създадете семейство и имате някакви трудности при зачеването, е препоръчително да се свържете със специалист в областта за съвет.

Какво представлява всъщност ендометриозата – това клетки, които се разпространяват безконтролно в малкия таз ли са?

Ендометриозата е заболяване, известно от дълбока древност. Свидетелства от най-стари времена предполагат, че е съществувало още тогава. Това, което със сигурност знаем за нея, е, че е естроген-зависима. Важно е да се подчертае, че е доброкачествено заболяване, с бавен, но непрекъснато прогресиращ ход. Най-често се локализира в областта на малкия таз, но, както казах, може да излезе и извън тази зона. При ендометриозата лигавицата, която всеки месец отпада под формата на менструално кървене, по неясни причини „напуска“ кухината и се разпространява извън матката. Тя може да засегне както органите в малкия таз, така и органите извън него.

Кои жени страдат от заболяването? Вие много често споменавате, че е естроген-зависимо, това означава ли например, че ако жената е в менопауза, не е толкова застрашена?

Така е. Най-често засегнати са жените в репродуктивна възраст. 40% от случаите на ендометриоза при тях могат да доведат до стерилитет. Мит е обаче, че ендометриозата може да се появи за първи път при жени над 20 години. Никоя жена не е твърде млада, за да бъде засегната от ендометриозата. Тя може да се появи и при момичета, непосредствено след първата менструация.

Пикът на заболеваемостта е около 25-35 години. Но може да се установи и при жени в менопауза, макар в много малък процент от случаите. С настъпването на менопаузата, когато естрогените не са в достатъчни нива, се предполага, че ендометриозните огнища бавно и постепенно ще претърпят обратно развитие и болестта ще затихне.

Как се диагностицира?

Единственият начин да се постави окончателна диагноза е като се докаже растеж на ендометриална тъкан в коремната кухина от материал, взет по време на оперативна интервенция и изпратен за хистологично изследване. Така хирургията се явява „златен стандарт“ в диагностиката на това заболяване. В последните години диагностиката се осъществява основно посредством минимална инвазивна интервенция, наречена „лапароскопия”, но в някои случаи, при тежки форми на заболяването, може да се наложи и отворена коремна операция.

Това означава, че стандартният гинекологичен преглед, включващ клиничен и ехографски преглед, не е достатъчен в никакъв случай за поставянето на диагнозата, т.е. ние може да подозираме заболяването, но трябва да го докажем чрез операция.

От образните методи, които може да са ни от полза при диагностиката, е магнитно-резонансната томография. Но и тук остава в сила правилото, че ако искаме да докажем болестта – оперираме. За съжаление, няма и точни лабораторни тестове, с които да работим в полза на доказването на подозирано заболяване. Изследва се най-често туморен маркер CА125. Последните открития в медицината сочат, че изследването на Антимюлеров хормон също има предиктивна стойност.

Има ли все пак консервативно лечение, може би според стадия на заболяването?

В лечението на ендометриозата се оформят условно три лъча: консервативно лечение, хирургично лечение и комбинация от двете. Подходът е индивидуален, според конкретния пациент. Вземат се предвид различни фактори, като например възрастта на жената, дали е завършила своите репродуктивни планове, колко тежко изявена е клиниката на заболяването, дали има съпътстващи заболявания, и едва тогава се избира най-подходящият метод. Различните стадии на заболяването предполагат и различен подход в справянето с него.

Може ли да възникне бременност на фона на ендометриозата или това са неща, които взаимно се изключват?

Напротив, възможно е. Бременността е основният враг на ендометриозата. Това е един от принципите, заложени в консервативното лечение. Ендометриозата се бои от бременността и ако пациентката има планове и успее да забременее, това може да стопира развитието на заболяването.

Възможно ли е да се появи отново, след като е излекувана?

За съжаление, да.

В такъв случай разумно ли е да се отлага оперативната намеса, докато е възможно, или трябва да се действа в ранния стадий?

Индивидуално е, но колкото по-тежка е изявата на заболяването, толкова по-голяма е вероятността от рецидиви.

Има ли елемент на наследственост?

Може да има наследствен фактор. Момичетата, които имат близки с това заболяване, са от 5 до 7 пъти по-застрашени да го развият.

Коя е най-добрата профилактика?

Бременността. Това е най-добрата профилактика. Моят съвет към жените във фертилна възраст, които имат планове за бебе, е да не се боят да забременяват.

Д-р Ваня Атанасова е завършила медицина в МУ София. Работила е във Военномедицинска академия в Клиниката по обща и онкологична гинекология, където е натрупала професионален опит. През 2008 г. е придобила специалност „Акушерство и гинекология“. От 2015 г. е част от екипа на МБАЛ „Надежда" в отделението по Гинекология.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови