Дигитализацията на здравеопазването ще направи системата прозрачна, ще подобри управлението на процесите, ще оптимизира публичните разходи и ще донесе практически ползи за всички участници от пациента през медицинските специалисти до държавата, която формира здравната политика.

Този извод обедини участниците в конференцията „Дигитално здраве“, организирана от в. „Капитал“ в партньорство с Health PR . 

Форумът бе открит от д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисията по здравеопазване в парламента, който бе и модератор на първия панел „ Дигитализацията на българското здравеопазване “.

„Дигитализацията е следващата стъпка към ново качество на здравните услуги“, каза доц. д-р Антон Тонев, председател на здравната комисия в НС. Неговата презентация бе на тема „Дигитализацията в здравеопазването - стъпката към следващото ниво в качеството на здравните услуги“ и проследява основните елементи на електронното здравеопазване, които трябва да станат факт до края на годината и обществените ползи от тях.

„По-доброто управление на публичните ресурси в здравеопазването ще бъде много по-лесно и ефективно с въвеждането на електронните средства“, каза доц. Тонев и допълни, че общата цел е „Всеки лев, инвестиран в здраве, да води до здраве, а не толкова до печалба“. Той съобщи още, че предстои старта на национален колцентър, който ще подпомага по-бързото възприемане на нововъведенията в системата.

По темата „ Здравеопазване на светло“ говори проф. Асена Сербезова, министър на здравеопазването. Прозрачността включва да имаме данни надеждни, навременни, чрез които да познаваме процесите и да ги управляваме по-добре, обясни тя и очерта подробно ползите за всички групи участници в здравната система. Една от основните е повишено доверие в системата.

Здравното е-досие ще е напълно готово до август

Каква е ролята на НЗОК в процеса на дигитализация на здравните услуги обясни проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса .

„Медицината изпревари здравеопазването в нея навлизат масово дигитални решения, докато процесите в здравеопазването не са дигитализирани. Преди 21 г. бе създадена първата стратегия за електронно здравеопазване у нас и оттогава бе направено много, днес се предава много информация в НЗОК по електронен път“, каза проф. Салчев. Само управление и анализиране на данните обаче не е достатъчно, в бъдеще трябва да се помисли и за т.нар. интелигентни системи за съветване на здравните професионалисти и на лекарите. „Големият обем от новости трябва да бъде предоставен на човека, който трябва да вземе решение за здравето и живота на пациента“, каза проф. Салчев.

По темата „Дигитализацията в сектора - възможни решения“ говори д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз . Той акцентира върху необходимостта въвеждането всяка нова технология „да бъде предшествано от добра комуникация, която да промени нагласите“. Всички изброени ползи трябва да достигнат като информация до здравните специалисти .

„Исках да обърна внимание на начина на въвеждане на новото трябва максимално бързо да премахнем старите технологии. Ако успеем да променим средата, в която искаме да въведем новите неща, ще си гарантираме, че новото няма да се провали“, заключи д-р Маджаров.

„Дигитализация в лекарствоснабдяването - предизвикателства, решения и ползи “ бе темата на маг. - фарм. Анжела Мизова, зам.-председател на Българския фармацевтичен съюз. Тя очерта налични проблеми в достъпа на пациентите до лекарства, както и въпроси, поставяни от фармацевтите.

„Надбавките за аптеките върху лекарствените продукти, отпускани от НЗОК, у нас са най-малки. Аптеките са здравни заведения, но са третирани като обикновени търговски обекти“, каза маг.-фарм. Мизова. По отношение на подобряване достъпа на пациентите до дефицитни лекарства тя постави въпроса за достъп на аптеките до системата за лекарствена информация.

За някои технически параметри и нивото на сигурността на НЗИС говори Божидар Божанов, министър на електронното управление. Той обясни, че чрез електронизацията пресичането на злоупотребите ще бъде много улеснено. Контролът от страна на гражданите ще бъде масовизиран чрез изпращане на електронно известяване към пациента за всяко действие в електронното му здравно досие, каза още Божанов. „Без електронизация на здравната система от край до край, и то в структуриран вид, правещ анализ, много по-трудно правим здравна политика. Трябва да имаме адекватни данни и пълната картина“, заключи той.

„НЗИС - концепция и роля в екосистемата от софтуерни решения в здравеопазването“ бе темата на презентацията на Борис Костадинов, зам. директор „ Софтуерни интеграции “ в „ Информационно обслужване “. 

Костадинов демонстрира за първи път публично възможностите на новото мобилно приложение „Е-здраве “, с което пациентът ще може да влиза в електронното си здравно досие . „Скоро ще бъде обявена кампания за публично тестване и всеки ще може да допринесе за подобряването и разширението на приложението“, обяви той.

Документът предоставя данни за кръвна група, алергии с възможност за докладване и от лекар, и от самия пациент, хронични заболявания и др. Записан е и телефонът на личния лекар.

„НЗИС записва всяко действие, което се извършва с пациентското досие и ако пациентът забележи нещо нередно, може да се обърне към институциите за проверка“, каза Костадинов. В досието може да се види информация за всеки извършен преглед, издадени направления, предписана терапия, лекарства, които се отпускат по НЗОК и др . Съдържат се и COVID ваксинациите, както и всички останали имунизации.

Презентацията „Верификацията на лекарствата - дигитална защита за българските пациенти“ бе представена от Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ ). Процесът на верификация стартира през 2019 г. във всички страни от ЕС и обхваща лекарствата по лекарско предписание , като гарантира, че те са автентични и не са фалшифицирани.

Свързаността на аптеките и търговците на едро у нас вече е 99%. Българската система премина успешен одит през октомври 2021 г., а всяка година се прави одит за сигурност, каза още Паунова.

Проблем е все още ниската активност в дезактивирането на кодовете на лекарствата от страна на аптеките пикът досега у нас е бил 53% през март при 65% средно ниво за ЕС, като целта е 100% от лекарствата да бъдат дезактивирани.

Сигналите към европейския хъб на системата от българска страна са под 0,16%, или около 3000 сигнала седмично голяма част от тях са свързани с технически и процедурни проблеми.

„Докладваме в ИАЛ по около 100 сигнала седмично, които показват нарушаване на законната верига за лекарствоснабдяване“, уточни Илиана Паунова .Напълно възможно е системата за верификация да бъде свързана с реимбурсния списък и здравната каса да заплаща само дезактивирани опаковки, допълни тя. Такава практика вече има в някои европейски страни.