Чрез здравната каса ние даваме 50% от здравните си вноски за лечение в болница, а едва 11% - за извънболнична помощ. Имаме неусвоен потенциал в извънболничната помощ, а се налага да доплащаме в болниците, ако искаме модерно и качествено лечение. В същото време в искането си за по-голям бюджет Националната здравноосигурителна каса продължава да залага на по-голям брой хоспитализации.

Това каза председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание доц. д-р Антон Тонев по време на участието си във форума, организиран платформата Powers Summit за диалог между властта, бизнес лидерите, науката и гражданския сектор. 

По думите му без радикални реформи секторът няма как да излезе от сегашната дълбока криза. 

Над 73% от болниците в България страдат от недостиг на лекари, 90% от тях нямат достатъчно медицински сестри. Огромна част от здравните специалисти работят на няколко места, за да запушват дупки в системата, но и за да си осигурят що-годе нормален доход. Професионалното прегаряне и текучеството са масови явления. Като резултат около 78% от лечебните заведения трудно обезпечават 24-часов режим на работа, а в близо 45% кадровият дефицит води до закъсняла или неточна диагностика и по-лошо качество на лечението, посочи той, цитирайки данни от анкета на „Галъп интернешънъл“ и „Индекс на болниците“.

Те са само един щрих от трагичната картина на българското здравеопазване. Като добавим жестоката конкуренция за медицински специалисти на трудовия пазар в Западна Европа и сбъркания подход при финансирането на системата в България, прогнозата на 92% от анкетираните мениджъри е съвсем реалистична: ако не се предприемат мерки, ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в следващите пет-десет години, показват фактите от изследването.

Той посочи и какви са възможните решения: повече възможности и стимули на личните лекари, да използва по-рационално доболничната помощ и да намали натиска върху болниците; промяна във финансирането на системата чрез заплащане не по клинични пътеки, а по диагностично свързани групи; по-ефективно регионално разпределение на здравната помощ, дигитализация на здравеопазването за изсветляване на сектора. 

Според него устойчиви качествени медицински услуги не са възможни без ясна и категорична промяна в условията на труд, в системата за кариерно развитие на медиците, в правилата за следдипломно обучение, за да бъде българското здравеопазване в крак с постоянния напредък на науката.

Приемаме предизвикателството, отправено към нас като политици от съсловните организации и ще работим за налагане на нова система за продължаващо обучение, въз основа на което да е възможно кариерното израстване, заяви председателят на Комисията по здравеопазване.

Според доц. Тонев реформите трябва да бъдат придружени с устойчив ръст на парите за здраве като процент от брутния вътрешен продукт с цел да се достигнат средните нива в Европейския съюз. Иначе всички мерки ще имат недостатъчен ефект.