Доц. Радка Савова: Всяка инфекция може да отключи диабет при деца, които са били в преддиабетно състояние

Янка Петкова Последна промяна на 28 юни 2022 в 10:34 800 0

доц. д-р Радка Савова

Снимка PR Play

доц. д-р Радка Савова, началник на Клиниката по диабет в СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”

Доц. д-р Радка Савова е началник на Клиниката по диабет в СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”. Завършва е медицина в Медицинска академия - София през 1979 г. В продължение на три години е практикува като ординатор в отделение за деца с хронични, респираторни и алергични заболявания в Морския санаториум в Св. Влас. През 1984 г. е назначена като редовен асистент в Клиниката по диабет и обменни заболявания в Първи педиатричен комплекс на МА - София, като поетапно заема длъжностите старши и главен асистент. През 1986 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2001 г. - по детска ендокринология и обмяна на веществата. През 2009 г. защитава дисертационен труд за признаване на научно-образователна степен "доктор по медицина". През 2016 г. се хабилитира като доцент по педиатрия.

Доц. Савова е член на международни и национални дружества по ендокринология и диабетология, автор е на множество публикации в международни и български научни списания, участва в световни и български конгреси и симпозиуми. Участва в два международни проекта за епидемиология на захарния диабет EURODIAB и DIAMOND и
в проект за общоевропейски регистър за деца с диабет SWEET.

Доц. Савова бе един от лекторите на информационната среща „Живей свободно с диабет“. Според данните, представени на събитието, заболеваемостта от инсулинов диабет при децата е нараснала три пъти от 1080 г. насам.

Доц. Савова, казахте, че заболеваемостта от диабет тип 1 при децата се увеличава, причината само в лошите хранителни навици ли е? Има ли други фактори, които силно влияят?

Има огромна химизация на околната среда – битова, индустриална, хранителна химия, лекарствена химия, хербициди. В човешкото тяло влизат стотици непознати за имунната система молекули всеки ден. Това променя имунните отговори и понякога предизвиква автоимунните заболявания. Не можем да кажем кое точно и как.

На едно друго събитие, свързано с диабета, беше казано, че при някои от преболедувалите COVID-19 има случаи на отключване на диабет. Имате ли такива наблюдения при децата?

Всяка инфекция е вид стрес за тялото. Стресът от инфекция, операция или травма мобилизира контраинсуларни хормони. Смисълът на тези хормони е да изкарат повече глюкоза в периферията на тялото, защото вероятно то има нужда от защита. В такива моменти се вижда, че капацитетът на панкреасната жлеза да отдели инсулин не е адекватен за нуждите на този стрес.

Стресът отключва състоянието там, където вече го е имало като преддиабетно. Едва ли COVID-19 създава диабета на момента у човек, който е бил съвсем здрав. Хипотезата е да се е появил COVID панкреатит, т. е. вирусът да възпали панкреаса и оттам да даде такава недостатъчност - транзиторна или постоянна. Но иначе всяка зима случаите на диабет при нас зачестяват, по-рано причина за това беше грипът. Всяка друга респираторна или чревна инфекция може да предизвика нарастване на случаите – през юли, октомври, февруари ние имаме пик на заболеваемостта във връзка със сезонните инфекции. Сега имаме 7-8 деца, при които COVID-19 отключи диабет, но дали той го е причинил е друга хипотеза.

Във Вашата презентация споменахте, че има разлика в заболеваемостта в отделните райони? Какво е обяснението за тази разлика?

Това са сурови данни. Северозападна България например е район със застаряващо население. Детската популация е много асиметрична – децата между 0 и 4 години са много по-малко от децата на възраст 14 - 18 години и тази асиметричност, на една застаряваща детска популация, много би изкривила данните, ако не се направи стандартизирана статистика. Такава не сме направили. Трябва да преведем данните към една стандартна детска популация, която е симетрична 1 към 1 към 1 момичета - момчета и тогава ще видим. Иначе като сурови данни са стряскащи. Допускам, че в бедните райони храната е много по-химизирана. Това е моя лична хипотеза.

Диабетът е там, където е модерното общество – в скандинавските страни, Англия, Канада, САЩ, Средна Европа. Някои арабски страни с висок стандарт на живот, като Кувейт например, гонят скандинавските страни. Там диабетиците са 20 на 100 000 души население. Какво ядат – купуват модерни, нови храни.

Казвате, че при диабет нерядко се случва да не се постави правилната диагноза. Има ли заблуждаващи симптоми, които отклоняват вниманието и дори специалист може да сбърка и да не открие диабета навреме?

Понякога родителите търсят лекарска помощ, когато децата са отпуснати, болни, уморени, но не дават точните симптоми. Класическите симптоми са отслабването на тегло, жаждата и честото уриниране. След което идват ацетоновият дъх, коремната болка и повръщането, което вече е състояние преди диабетната кома. И когато пропуснат първите симптоми и отидат с коремна болка и повръщане, родителите най-често забравят да кажат, че детето преди това е пиело много течности и е слабеело.

Когато те забравят първата група симптоми, колегите, преглеждайки и правейки диференциална диагноза на коремна болка и повръщане, се хващат за гнойна ангина, червено гърло или за бъбречна инфекция и си отклоняват вниманието, без да допуснат, че това дете всъщност е със захарен диабет. Трябва всеки личен лекар, всяко спешно отделение, приемно отделение да има един глюкомер. Да се измери кръвната захар на болното дете. Освен захарен диабет, то може да има и ниска захар, защото е било гладно от три дни или защото има някакво заболяване, което причинява хипогликемия (кръвна захар под 3,5). Това е много опасно състояние, характерно за децата, когато гладуват по някаква причина, например заболяване. Така че, ако някой успее да задължи лекари в спешни отделения и семейни лекари, всяко дете, което влезе, да му измерят кръвната захар с обикновен глюкомер, а семейните лекари имат такива, ще стане много лесно. Нищо и никаква кръвна захар, 50 ст. е лентичката.

Темата за скрининга, за ранната диагностика стои ли при вас?

Не е оправдана. Защото ние трябва да измерим 100 000 деца, за да намерим 10 или 15. Освен това едно дете може да има нормална кръвна захар на гладно и след две седмици да се върне със захарен диабет. Няма никаква диагностична стойност кръвната захар на гладно. По никакъв начин скринингът не е оправдан.

Оставам с впечатление, че като че ли всеки от центровете, които проследяват диабетно болни деца, работи сам за себе си. При Вас нещата са много добре организирани. Имате самостоятелен е-регистър, какъвто, изчерпателен, за страната няма.

Лично аз съм създала нашия е-регистър през 1991 г., когато дойде първия компютър „Правец“. Тогава го започнахме.

Значи данните, с които Вие разполагате, могат да бъдат показателни за страната?

Това е представителна извадка за страната, защото все пак София държи най-големия регистър. Ние хоспитализираме деца от цялата страна. За цялата страна децата с тази диагноза са между 1500 и 2000, а в специализираните клиники в гр. София се наблюдават около 800.

Стана дума за създаването на амбулаторни центрове, където децата да бъдат проследявани, без да се налага да бъдат приемани в болница. Възможно ли е те да станат факт в близките години?

Възможно е. Дори самата ЛКК комисия, която е ситуирана в болницата, задължава пациентите да влязат в болницата, да се регистрират като процедура, с личната карта на родителя или на дете над 14 години, да дадат венозна кръв за гликиран хемоглобин и на обяд да си тръгнат с протоколите. Но някои колеги задължително ги хоспитализират по този начин си увеличават малко клиничните пътеки. Ние не го правим. Хоспитализираме за поставяне на помпа просто за да видим как ще тръгне бонус калкулаторът първите дни, дали добре сме го настроили и то за деца от провинцията, софиянци ги пускаме да си спят по домовете, когато имат сензор.

Струва ми се, че е голяма математика за родителя непрекъснато да изчислява въглехидратите/кръвна захар, за да знае как да действа.

Обучаваме родителите всички продукти, които са на пазара, които имат вкъщи, с които готвят, да знаят колко въглехидрати съдържат. Например една филийка от 25 г има 12 г глюкоза, ето ви 12 г въглехидрати. Ако изяде детето изяде 50 г хляб майката ще въведе на помпата 24 г въглехидрати. Ако е картофено пюре, картоф, ориз, боб, леща, грах, макарони, юфка, кроасан, геврек, солети, сухарчета всичко това майката знае колко грама въглехидрати има. Учим ги, пресата върху родителите е голяма, но като ги вкараме "в коловоза" с първия престой, след месец вече знаят въглехидратното броене, справят се него и са готови да сложим помпа, защото помпа без въглехидратно броене не може.

Обучавате ли тийнейджърите и с какъв успех? Казахте, че са резервирани към сензори, помпи, не обичат да ги контролират, дори ако става дума за кръвна захар.

Тийнейджърите искат да си изградят собствено мнение за диабета и при тях принципът е "проба-грешка" и отричане на всичко, което възрастните казват. Това поведение на отрицание, на неприемане и на изграждане на собствено мнение, минава през преживелиците "проба-грешка", докато разберат кое може и кое не. Труден бунтарски период – "не ме интересува, нямам диабет", "няма да си меря кръвната захар", "няма да си водя дневник, оставете ме на мира", "не ми влизайте в стаята, аз си знам". Това са разговорите при тях и е трудничко.

Психолозите знаят как трябва да се подходи, но не искат да го правят. Въпреки това ние пак ги обучаваме. От значение е доброто семейно възпитание. Когато едно дете се изгради като перфекционист от малко, когато родителите са тип лидери и доминират с авторитета си, нещата тръгват. Не ни "вървят" глезените деца, които са възпитавани като малки принцове или деца на нефункциониращи семейства.

Какъв сезон е лятото за децата с диабет?

Чудесен – двигателна активност, слънце, намалени инсулинови дози, щастие.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови