Доц. Рада Маркова: В мъгливо време не извеждайте децата с астма

Доц. д-р Рада Маркова е специалист по Педиатрия и Детска пулмология, обичан лекар, на когото мнозина родители поверяват здравето на децата си. Основател на Първа детска консултативна клиника в столицата. Предмет на научните ѝ интереси са хроничните заболявания на дихателната система – бронхиалната астма, муковисцидозата, неинвазивните методи на оценка на алергичното възпаление. Това вероятно са аргументите, които я привличат в Лекарска мрежа "Въздух за здраве". По време на семинара за журналисти, организиран от Сдружение "Въздух за здраве", тя цитира изследвания, според които деца, живеещи в райони с по-висока концентрация на фини прахови частици, имат по-ниска белодробна функция. По думите ѝ това може да доведе до хронична белодробна болест, понякога и до рак. Друг фактор са замърсените от въздуха полени, които са по-агресивни в провокирането на тежко протичащи алергии.

Доц. Маркова, има ли замърсител, чиято проява веднага увеличава потока на пациентите Ви? От Ваши колеги, детски пулмолози, съм чувала, че преди години такъв дразнител е бил въздухът, който е идвал от Кремиковци.

Сега такъв фактор е мъглата. Обичайно това се случва през януари и февруари заради котловинната инверсия на София. Въздухът става много студен, няма движение на въздушните маси и настава мъгла със седмици. Тогава всички астматици много се обострят.

Периодът на полените – април-май – също е много критичен. В София пролетта е хубава, но започват много активни цъфтежи, появяват се тревният и житният полен, тогава пак се обострят децата с алергии. Критичен е и есенният период – септември – октомври. Събере ли се детският колектив, поради разликата във влажността и първите вирусни инфекции, винаги има обостряне на такива състояния.

Какво съветвате родителите в дните с мъгла?

Да няма много ходене навън на децата, да се транспортират с кола, да се поставят шалчета или маски за по-големите над 4 години, ако ги понасят. Да не се оставят децата да тичат и играят много навън. Защото това води до много по-голяма дихателна честота при тях и филтриране на различни прахови частици от мъглата.

В презентацията си споменахте за нови алергии. Кои са те?

Визирах амброзията като плевел, който е превнесен от Северна Америка, който има все по-голямо значение в съвременните кожно-алергични тестове и проби. Това е нов алерген, който преди 10-ина години не е бил толкова познат и така масов. Освен това от значение е и сенсибилизацията при децата – много повече деца страдат от алергични състояния в сравнение с това, което беше преди 10-20 години. Това са тенденции и в цяла Европа.

А има ли нови храни, които биха предизвикали алергична реакция?

На всички родители казвам, че трябва да се съобразяват с това къде живеем и кои са естествените за нашите деца плодове и зеленчуци. Не може едно бебе да се захранва с киноа, с авокадо, с едни много нетипични за нашите ширини продукти, както и с плодове като манго, ананас. Най-класическите продукти, с които започваме едно захранване, са картофът, морковът, тиквичката, сокът от ябълка и грозде. Това са типични за България и сезона продукти. Трябва да се внимава, когато се предлагат на децата нетипични за нашите ширини плодове и зеленчуци.

Като че ли в проблем се превръща и стремежът към осигуряване на максимално чиста среда за децата?

Покрай COVID и прекомерната стерилизация, която се правеше, имаме страшно много деца с екземи, с най-различни дерматити, с непоносимост към миризми, което води до реактивност на дихателните им пътища – кашлица, бронхиална обструкция. Това са състояния, които се наблюдават в последните години в резултат от прекомерно изнежване и използване на дезинфектанти. Водата и сапунът са абсолютно достатъчни. Няма нужда от дезинфекция. Дезинфектант се ползва, ако сте на път и няма условия за измиване по нормалния начин. 

Защо толкова много деца се раждат с атопична кожа? Има ли връзка с раждането със секцио?

Раждането със секцио крие риск по отношение на микробната флора при бебето. България е водеща страна на родилен процес чрез цезарово сечение, близо 70 % от ражданията у нас са по този начин, което в останалата част от Европа не е така. Естественото раждане гарантира колонирзиране с микробната флора от гениталния тракт на майката, която е протективна флора за бебето. Докато при раждането със секцио колонизирането е с типичната кожна флора, която не е естествена за бебето и може да доведе до алергични състояния впоследствие.

Детето ражда ли се с атопична кожа или ние я отглеждаме впоследствие с неправилна грижа?

Ражда се с нея. До голяма степен смесването на най-различни препарати, с които се маже детето, също не е добра грижа. Защото, ако един препарат е добър за мен, не значи, че е добър за Вас и обратното. Всяка кожа е много специфична.

Попитах Ви, защото забелязвам, че масово се използват продукти за атопична кожа, дори да не се налага, като превантивна грижа. Това презастраховане може ли да навреди?

Тази козметика е хубава и пречистена, но между марка и марка има огромна разлика. Има хора, които в зависимост от съдържанието в медицинската козметика, могат да реагират. Ако има съдържание на овес например – може да настъпи обрив или влошаване на кожен статус. За всяко дете си има специфична козметика. Опитва се на кожен участък, примерно на краче, ръчичка някакъв тестер, за да се види как действа, и тогава се купува цяла серия.

Значи пречистените зехтин и свинска мас не са вариант?

Вариант са, защо да не са вариант. Поколения са израснали по този начин, пък нищо не им е станало. Сега готовите вече продукти медицинска козметика до голяма степен улесняват родителите. В никакъв случай не водят до алергизация.

А има връзка между алергичните прояви и седенето пред екран?

Пряка няма, но има косвена, защото седенето пред екран води до стимулирането на ендорфини и серотонини. Това са хормони, които се освобождават при играта с такива устройства и това може да стимулира алергична реакция впоследствие. Те са като хормонален тригер на целия този алергичен цикъл по-късно.

Следете новините ни в GoogleNews