Заради липсата на производители или търговци на апарати за домашно лечение с кислород, НЗОК не е заплащала и отпускала такива медицински изделия, въпреки че са в списъка ѝ от 2021. г. Това стана ясно от заседанието на Комисията по здравеопазване, на което изпълняващата длъжността управител на НЗОК д-р Йорданка Пенкова беше изслушана за достъпа на хората с дихателни проблеми до домашно кислородолечение.

В началото на 2023-та са се явили двама търговци, средства затова обаче ще има след като бъде приет новият бюджет на Касата, обясни д-р Пенкова и допълни, че ако апаратите останат в списъка на изделията за домашно лечение има механизъм за отпускането, наблюдението и контрола им. Такова решение предстои да бъде взето.

Ако се прехвърлят към помощните средства за хора с увреждания, заплащани с трансфер от социалното министерство, ще е нужно увеличение на сегашния бюджет от 38 милиона лева, смята тя.

"Хората с дихателна недостатъчност са с хронично болни. Те са хора с увреждания и това са средства, които могат да им помогнат да живеят по-достоен живот", посочи по време на обсъждането пулмологът д-р Александър Симидчиев.

Според него това е поддържащо, заместващо лечение и "изпълнява функцията на това, което би била една изкуствена протеза, за да може да ходи човек нормално".

"Има пациенти, които нямат ТЕЛК-ово решение за инвалидност, но имат нужда от мобилни концентратори и трябва да имат достъп до това, защото са работоспособни", посочи доц. Диана Петкова, председател на УС Българското дружество по белодробни болести. Тя подчерта, че домашното кислородолечение трябва да бъде дозирано, контролирано и наблюдавано.

"Преди да раздадем концентраторите у дома, защото кислородът както може да помогне, може да убие пациента, когато не е контролиран, ние трябва да сме изгладили системата за контрол и мониторинг в доболничната помощ."

Според нея достъп до тези апарати трябва да имат всички нуждаещите се, защото другото би било двоен стандарт.

"Не може аргумент за получаване на кислород за дома да бъде процентът на нетрудоспособност. Има други медицински критерии, те са възприети отдавна в света. Домашното кислородолечение е практика във всички държави в Европа. Моделите са налични и ние трябва да ги следваме", посочи председателят на дружеството по белодробни болести и допълни, че е въпрос на стъпки да се подреди пътят, алгоритъмът, а не просто да се раздават апарати.

Тя предупреди, че ако липсват правила, ред и контрол и се проявява самоинициатива, се стига до неблагоприятни ефекти на кислородолечението, което не би следвало да се допуска.

"Кислородните бутилки са отживелица от миналото. Те могат да се използват само като "транспортно" средство. Това, което се използва в света – има стационарни системи, които концентрират кислород от стайния въздух. Има мобилни кислородни концентратори, които са по-компактни, по-малки", обясни пулмоложката.

Тя обърна внимание и на повишените цени за наем или закупуване на концентратор. Месечният наем вече е 280-300 лева, цената на стационарните апарати - 1500-2000 лв., а на мобилните достига до 8 000 лв.

Основният проблем е финансовата обезпеченост. Когато тя е налична, НЗОК е подготвена, кодовете на заболяването са налични, уточни доц. Петкова.

Следващата седмица предстои среща на експерти от съсловната организация и НЗОК.