Мерките за справяне с пандемията трябва да се предлагат, а не да се налагат, това е работещият подход казва клиничният психолог д-р Велислава Донкина и отбелязва, че сега институциите са си взели поука как да комуникират ограниченият с хората.

"Пандемията започна много лошо, с много насилие, с много злоупотреба. Мерките бяха несъразмерни. И ние от това си извадихме извода, че на мерките не трябва да се вярва. Че нещата не са такива, каквито властта се опитва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците. Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори план, втори дневен ред, който обслужва интересите на властта, но не обслужва интересите на обществото", коментира тя по БНР.

Според нея когато много интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкова по голяма е съпротивата. Свободният избор на човек да се ваксинира или да не го прави не може да се поставя под никакво съмнение, категорична бе д-р Донкина.

"Трябва да се предлагат алтернативи, да се признава правото на свободен избор. Аз, например, нямам никакви проблеми с ваксините, но имам сериозен проблем със зеления сертификат. Не съм се ваксинирал, защото съм преболедувал, но ще се ваксинирам само, ако реша да заведа децата си някъде в чужбина. Това, обаче, вече е принуда, а не избор. От това се поражда и моят протест и съпротива срещу мерките. Защото самият аз съм жертва и моите граждански и човешки права са ограничени. Практически сега ние нямаме свободен избор какво да правим, за да си върнем живота", коментира клиничният психиатър д-р Владимир Сотиров.

По думите му българите са "провинциална и затворена култура".

"Изолирани сме били поради ред причини - икономически, културни. А провинциалната култура по дефиниция се отнася с голямо подозрение към всяко ново нещо, към новите технологии включително. А всяко ново нещо, което идва отвън се приема като заплаха. Като нещо, което ще разруши идентичността и обичайният начин на живот", каза още д-р Сотиров.

Той смята, че от пандемията можем да излезем с осъзнаването, че можем по-добре да опознаем себе си, да променим себе си, спирайки се за момент и да се запитаме - "какво ме кара да съм толкова гневен и краен, толкова уплашен?"