Д-р Ирена Иванова: Има пациенти, които остават позитивни и след 14-дневна карантина

Моника Николова Последна промяна на 30 октомври 2020 в 15:14 10234 0

Снимка УМБАЛ "Св. Иван Рилски"

Осем месеца след началото на пандемията от коронавирус лабораторната медицина напредна много. Все по-точно се улавят инфектираните пациенти, дори и да нямат симптоми. Въпреки това все още има случаи, които успяват да заблудят лекарите или поставят редица въпроси. За тях разговаряме с д-р Ирена Иванова, началник на Клиничната лаборатория в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Столичната болница беше една от първите, която въведе задължително тестване на пациентите преди прием. В момента в нея се използват всички съвременни методи за диагностика на SARS CoV-2. Отскоро ПСР тестването се извършва в специално обособени помещения в двора на болницата.

Д-р Иванова, 8 месеца след началото на пандемията, от лабораторна гледна точка вече знаем много за коронавирусната инфекция. Въпреки това все още има бели петна. Какви са проблемните области?

Така е. Лабораторната медицина напредна много за това време. Тестовете, които използваме в момента, са подобрени и по-специфични и точни, отколкото в началото. Въпреки това все още има въпроси, на които не можем да дадем отговор. Един от тях са т.нар. проблемни пациенти, които към 14-ия ден, след като са пролежали вече карантината, симптомите им са преминали, идват при нас да се изследват, за да се върнат на работа. И какво установяваме – все още позитивира PCR тестът и/или имат позитивни IgM и IgG.

Това означава ли, че тези пациенти все още са заразни? Вече карантината е 10 дни и не е необходимо човек да се тества при изтичането й. Ако не е изискването от работодателите, тези хора биха се върнали на работа.

Няма официални препоръки, които да са конкретни. Самите пациенти също не знаят какво да правят. Обикновено ги съветваме да си останат още една седмица вкъщи. След седем дни отново правят PCR. При тях през този допълнителен период карантината може да не е толкова строга, но не могат да се върнат на работа.

От вашата практика – колко чести са тези случаи?

За съжаление са чести. Забелязвам, че чак след 20-ия ден при този тип пациенти има изчистване на PCR-а. Като цяло серологичният отговор варира. Зависи от изявата на клиничната картина, от индивидуалната реакция на организма, дали е по-активна имунната система или ще отговори „по-тихо“ на тази инфекция.

Ако направим аналогия с други вируси, има хора например, които никога не могат да изградят имунитет след ваксинация срещу хепатит В. Просто тяхната имунна система е такава, че не може задълго да синтезира антитела. Същото е положението и със SARS CoV-2. Резултатът зависи, включително, и от метода на изследване, който ще бъде използван – ПСР, антигенен тест, бърз тест, или автоматичен, който е по-надежден. Няма идеален тест. Но засега ПСР диагностиката не е развенчана като основен диагностичен маркер.

Това, което много се пропуска, може би защото сега е острият период на тази пандемия, е проследяването на пациентите. Ние ги диагностицираме, казваме им, че трябва да си останат вкъщи, за да се лекуват, но никой не им обяснява, че трябва да проследят състоянието си: колко време остават тези имуноглобулини, в какво количество, за да можем и ние да натрупаме данни. Защото не можем да бъдем сигурни, че това, което се наблюдава в Западна Европа ще бъде валидно и за нашата популация.

Има ли смисъл тези хора периодично да си правят тест за нивото на антитела срещу вируса, както и други изследвания?

Коронавирусът като всяко друго заболяване изисква проследяване, така че винаги има смисъл.

А резултатът от изследването на нивото на антителата може ли да ни каже нещо за имунния статус на организма?

Трудно е да направим такава корелация, защото има значение и вирусното натоварване. Понякога лоша роля могат да изиграят придружаващите заболявания. Въобще изследването на имуноглобулините е само част от имунитета на човека. Това е т.нар. хуморален имунитет, докато клетъчният имунитет е нещо съвсем друго. Той също има голямо място в уравнението.

А него можем ли да го измерим?

Може, това е имунофенотипизирането, което могат да правят имунолозите. Този тип имунитет обаче има смисъл да се изследва само, ако имаме някакви индикации: чести боледувания, особено от гъбични инфекции, при пациенти с диабет и т.н.

От гледна точка на предпазване от заразата кой имунитет е по-важен – клетъчният или хуморалният?

Според редица публикации, които съм чела в научни списания, по-важен (специално за този вирус) е клетъчният имунитет, въпреки че много по-лесно измерване хуморалният.

Във вашата лаборатория още в началото на пандемията започнахте да събирате база данни с пациенти, които наблюдавате. Това са основно служители на болницата, но и случайни хора, които тествате през определен период. Какво показват тези наблюдения?

Показват, че начинът на протичане на заболяването е много пъстър. Интересен е случая при млад човек, спортна натура, без никакви придружаващи заболявания, който много леко прекара вируса още в началото на пандемията. Този човек имаше само загуба на мирис в комбинация с лека хрема. При направен антителен тест пациентът установява, за своя голяма изненада, че е има IgG антитела, т.е. острата фаза при него е минала, без изобщо да разбере. Стойността на IgG беше в ниските регистри (между 3 и 4).

В рамките на 3 месеца този човек напълно изчисти имуноглобулините G. Изводът е, че той е прекарал заболяването почти безсимптомно, но с много нетраен имунитет. Интересното при него е, че липсата на обоняние (усеща нещо само при по-остри миризми) продължава все още, но има промяна в усета за мирис, който според него е придобил сладникав оттенък.

Това донякъде потвърждава наблюденията и на други ваши колеги, че хора, които леко са преболедували вируса, изграждат много нетраен имунитет?

Логиката е такава, потвърждават го и литературните данни, но има и изключения. Понякога много тежко състояние може да протече и без синтез на имуноглобулини. Има хора, дори ние наблюдаваме такъв пациент, които са били хоспитализирани, прекарали са тежко инфекцията, но така и не са изградили антитела.

Какво е обяснението?

Специфичната реактивност на имунната система. Специално при този тип пациенти би било полезно да се проследи дали пък след време няма да се появят имуноглобулини G.

Забелязала съм също, че когато има много близки стойности до нула (автоматичният тест се смята за отрицателен при стойности на IgM под 1), този пациент със сигурност е отрицателен и няма да развие в следващите дни симптоми на коронавирус (Ние не знаем в кой момент изследваме пациента, може той да е в инкубационен период).

Д-р Ирена Иванова завършва Медицина през 2003г. във ВМИ – Пловдив (днес МУ – Пловдив). От 2003 до 2005г. работи като ординатор по Вътрешни болести в МБАЛ Пазарджик, гр. Пазарджик, III-то Вътрешно отделение. През 2005 г. започва работа в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” като лабораторен лекар, а през 2009 г. е назначена за началник на Клинична лаборатория към болницата. Специализира Клинична лаборатория в Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология към МУ – София.

През 2015 г., във връзка с разработване на дисертационна тема, специализира по проблемите на изследване на олигоелементи и невродегенеративни състояния в Laboratory of Neurobiology, Fatebenefratelli Faundation, AFaR Division, Fatebenefratelli Hospital, Рим, Италия, при проф. Розанна Скуитти. През 2016 г. защитава дисертационен труд за присъждане на научно-образователна степен „Доктор по медицина” с тема „Меден статус – лабораторни аспекти и клинично приложение при някои патологични състояния”, към Катедра Клинична лаборатория и клинична имунология на МУ – София. Член е на Българското Дружество по клинична лаборатория и European Specialist in Clinical Chemistry and laboratory Medicine (EFCCLM).

От 2016 г. започва преподавателска работа към Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология на МУ – София и Катедра Химия, Природо-математически факултет на ЮЗУ Благоевград.

През 2018 г. завършва магистратура по Обществено здраве и здравен мениджмънт към ФОЗ на МУ – гр. София.

Основни области на научни интереси – редки болести и невродегенеративни състояния.