Честото боледуване може да е симптом на имунодефицит

Честото боледуване от пневмонии, синузити, отити, оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт може да е сигнал за наличие на имунодефицит. Вероятно организмът не се справя поради генетичен дефект, обяснява по БНР д-р Петя Янкова от Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки в УМБАЛ "Александровска".  

По думите на специалиста повишеното диагностициране на имунен дефицит през последните години е резултат от напредъка на медицината, който позволява откриването на тези редки и често генетично обусловени заболявания.

При съмнение за нарушена имунна функция, ниският брой лимфоцити може да бъде индикация за сериозен проблем, но той сам по себе си не е достатъчен за диагноза. "Необходимо е да се направят допълнителни изследвания, за да се определи посоката на имунния дефицит", уточнява специалистът.

Сред основните причини за вторичен имунен дефицит са вирусните инфекции и онкологичните заболявания. Последните оказват силно въздействие върху имунната система, като я "приспиват", което пречи на организма да разпознае и елиминира изменените клетки. "Това е основна причина за развитие на рак и неговото метастазиране", допълва д-р Янкова.

В отговор на тези предизвикателства, съвременната медицина предлага иновативни терапии. Сред тях са имуномодулацията, таргетната терапия и използването на биологични агенти – естествени молекули от човешкия организъм, които могат да бъдат насочени и използвани за борба с конкретни заболявания.

Друг съществен напредък в лечението на имунодефицитите е трансплантацията на стволови клетки. Това е подходяща терапия в случаите, когато има дефект в нормалното развитие на имунните клетки. "Лечението включва поставяне на стволови клетки от здрав донор, което може напълно да възстанови имунната функция", обяснява д-р Янкова.

Имуноложката напомня за важността на дарителството. Българският регистър за стволови клетки е част от глобалната мрежа и може да бъде в помощ не само на пациенти в страната, но и на хора в нужда от другия край на света.

„Както един българин може да бъде спасен от донор в чужбина, така и български донор може да помогне на човек на хиляди километри,“ казва д-р Янкова.

Следете новините ни в GoogleNews