Акушерка: В нашата инфраструктура раждането вкъщи е престъпление спрямо майката и бебето

Последна промяна на 23 януари 2018 в 17:39 3577 0

Нели Маринова е старша акушерка в Родилна зала на Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“. Дни след Деня на родилната помощ поговорихме с нея за домашното раждане и за недостига на акушерки. 

Домашното раждане е една от тенденциите, които се засилиха в последните години и все още продължава. Какво е вашето мнение по въпроса?

Това е моментно течение. В нашата инфраструктура това е голямо престъпление спрямо майката и бебето. При раждането вкъщи рискът е много голям. Раждането е емоционално преживяване. Реакциите трябва да бъдат на момента разрешени – за майката и за бебето. В болницата ние имаме връзка директно от първия до третия етаж с интерком. Така при нужда докато се качат за една минута с пациентката, ние вече сме готови. В тази инфраструктура придвижването е трудно. Ако трябва да дойде екип да помогне и не успее да стигне навреме, могат да загинат – или бебето, или майката. Изключително съм против раждането вкъщи. Това са модерни неща, които отзвучават. Също и раждането във вода – ако природата беше решила, че човекът трябва да се ражда във вода, механизмът щеше да е такъв, че ние да търсим водоем, за да родим в него, а то не е така. Мястото за раждане е в родилния дом, независимо пациентката какъв ще избере, нека бъде под медицински контрол.

В някои случаи изглежда причината е, че някои родилки са имали лош опит при предишно раждане или пък са наплашени от това, което им предстои.

Моят опит показва - над 15 години работя по проблема с училищата за бременни, че има огромна разлика в поведението на пациентката, която посещава тези лекции, независимо къде ще реши да роди. Те идват подготвени, идват спокойни. В училището за бременни в Майчин дом водим диалог, те задават своите въпроси, а ние обясняваме какво ще се случи по време на раждането, всяко нещо, което ще се прави на пациентката. Така тя идва подготвена. Добре е да получават информацията си от нас, а не от разговорите с други бременни и майките в интернет. Това е много грешно. Тази информираност води до това да са спокойни. Провеждаме и Отворени врати, при които могат да дойдат в болницата и да видят как работим, а след това да си направят преценка, докато са бременни и не са стигнали до емоционалния момент на раждането. Опитът ми показва, че над 80% от посетилите Отворените врати избират да родят в Майчин дом.

Един от основните проблеми в българското здравеопазване е недостигът на кадри, като това важи особено за акушерките и медицинските сестри.

Има недостиг на специалисти по здравни грижи като цяло в България. При акушерките това е много осезателно – били сме 6700 – 7300, а сега сме около 3600. При този недостиг на акушерки сме склонни да вземаме медицински сестри на анестезиологични места, за да могат акушерките да работят в зала. Все по-често има акушерки, които са решили да се преквалифицират и да се заемат с професията, след като са станали майки – след като са видели колко е приятно да си акушерка, колко приятно е да живееш с майката, какво благородство има в жената акушерка. Те искат да се грижат за жената в нейния най-емоционален миг, защото няма нищо по-стойностно и по-силно като преживяване и като ценност от това да родиш дете. И докато жената ражда няколко пъти в живота си, акушерките преживяват хиляди раждания за цялата си кариера. Даваш от себе си много, но с раждането на бебето ти се връща много – когато поемеш детето и го дадеш на майката, всичко се възстановява, защото радостта е много голяма. Майката се радва, а ти си щастлив, че ѝ даваш това живо и здраво бебе.

Една от идеите, които се обсъждат в последно време, е връщането под някаква форма на женската консултация. Одобрявате ли тази идея?

Категорично има необходимост от връщане на женската консултация, защото осигурява пряк контакт с акушерката. Надявам се, че това ще бъде възстановено. Наблюдението след раждането също ще бъде по-пряко, ще се извършва в домовете на пациентките, за да може майките да получават информация и съвети от компетентни хора, а не от некомпетентни, например в интернет.

Вие имате дългогодишен опит. Със сигурност се сблъсквате и с трудности, и с приятни моменти в работата си. Можете ли да споделите някои от тях.

Акушерската професия е много трудна, много отговорна, много времеви ангажираща. Всички лишаваме себе си и близките си от някои лични преживявания, но оставаме удовлетворени от дейността, която извършваме, от това, че доставяме радостта на семействата, поемаме новия живот и това ни прави щастливи. Много е хубаво, когато хора те срещнат на улицата след години или те потърсят, за да ти благодарят. Това е много приятно изживяване. Апел към всички жени, които искат да упражняват тази професия – да не се страхуват, да опитат да дадат от своето щастие на щастието на семейството, да помогнат на родилката да роди своето дете, да го преживеят няколкократно с тях и след това ще дадат оценката си дали това е тяхната професия, защото за тази професия трябва да имаш призвание, да имаш изключително много търпение, изключителна себеотдайност към пациента и да знаеш, че там, когато си на работа, светът съществува, защото ние сме толкова съсредоточени в дейността си, че забравяме за света навън.