552-ма българи са починали от жегите тази година

България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа от смъртоносните горещини през лятото на 2025 г., се посочва в доклад на Grantham Institute към Кралския колеж във Великобритания. В 18 големи български града е било с 2,4°C по-топло от нормалното за сезона.

Заради жегите в периода юни-август са загинали 552-ма души. Това нарежда страната ни на едно от челните места на Стария континент, заедно с Хърватия и Гърция. Само в столицата смъртните случаи са били 214, като 72% от тях се дължат пряко на климатичните промени, показват данните от доклада.

Засегнати са най-вече възрастните хора – над 80% от жертвите са над 65 г., което подчертава уязвимостта на застаряващото население.

Изследването обхваща 854 града в Европейския съюз, Великобритания, Швейцария и други страни. През лятото на 2025 г. в тези градове са регистрирани 24 404 смъртни случая, свързани с жегите, като 68% (16 496 души) се приписват на причинените от човека дейности, свързани с климатични промени.

„Причинно-следствената връзка между изгарянето на изкопаеми горива, повишаването на температурите и увеличената смъртност е неоспорима. Ако през последните десетилетия не бяхме продължили да горим изкопаеми горива, нямаше да отчетем 24 400 починали в Европа,“ посочва съавторът на доклада и климатолог в Кралския колеж в Лондон Фридерике Ото.

Рим, Атина и Букурещ водят по брой на жертви, но София също е в рисковата група, редом с Мадрид, Виена и Варшава. Най-висок дял на смъртни случаи, причинени от климатичните промени, е отчетен в Стокхолм (97%), Мадрид (93%) и Братислава (85%).

Авторите на изследването подчертават, че градовете са особено уязвими заради ефекта на „градския топлинен остров“ – бетонът и асфалтът задържат топлина, а транспортът и индустрията допълнително я усилват. Увеличаващата се урбанизация (очаква се до 2050 г. над 80% от европейците да живеят в градове) и застаряващото население създават „перфектна буря“ от рискове.

Разширяване на зелените и водните площи, ранни предупреждения и по-добра здравна инфраструктура са посочени като спешни мерки.

Докладът предупреждава, че сегашните политики водят към глобално затопляне от 2,7°C до края на века, което би увеличило броя на смъртните случаи многократно. Учените настояват за бърз отказ от изкопаемите горива и амбициозни мерки, за да се избегнат „необратими граници“ на адаптация.

Според анализа лятото на 2025 г. е само предвестник на бъдещето, в което България и Европа ще се изправят пред още по-смъртоносни жеги, ако климатичните политики не се затегнат спешно.