Нашата малка страна е с богата история и невероятна природа. Често си правим еднодневни екскурзии  с цел да видим поредното уникално и красиво кътче от България. Днешния разказ е на  lubashki777  от Offroad-Bulgaria и е за една точно такава разходка до река Арда, Ардино и Дяволският мост.

Ето и неговият разказ:

В последният поредицата почивни дни си стоях кротко на компа и...почивах...
Така да се каже ,подготвях се като бездействах за първия работен ден след празниците и...ненадейно ми звънна телефона.Вдигам аз и моя приятел Мариан ми прошепва в ухото..."я слез долу да се разберем нещо"...
Какво пък сега ще се разбираме  - гледам часовника ,то едно такова около 11.30ч.,ама какво да правя зарязвам компютъра и слизам,а той ми се хили заговорнически от джипката и ми казва :
-"Абе да вземем да мръднем на някъде,че нещо не ме свърта"
Аз се пуля,защото бях психически настроен да си пропилея деня с яко бездействие и някак за ходене не се бях подготвил.Да не говорим,че беше почти обяд,ама...
-"...и накъде да ходим от тук нататък"...задавам логичния въпрос
Мариян се извърта и споменава нещо за разстояние около 30-40км. ...нещо за посока към Ст. Планина и така...
Аз решавам,че що пък не.Разбира ме се да дойде след половин час със семейството си и да решим окончателно.
Да обаче моите хора из къщи се оказаха с разни ангажименти и в крайна сметка аз останах единствения който май ще ходи някъде.
В 12.30ч. Мариян "акустира" пред нас,аз се помъквам с фотоапарата,статива и ..задължителната шапка ,за да не слънчасам и...чувам следния коментар:
-"Сам ли ще идваш?"
-"Ами да"...примънквам аз и обяснявам ангажиментите на моите хора.
-"Сядай тогава ще ходим само с едната джипка,и знаеш ли къде?"
През това време Йоана дъщерята на Мариян тайнствено ми се хили/и тя запалена фотографка-е още и двама се учим де,ама пък сме нахъсени/
-"Незнам " отговарям...и споменавам там дето сме говорили нещо за Ст. Планина.
Мариян обаче с пламъчета в очите ме "успокоява"...
-"Ааа...няма да е там...Точно в обратна посока...яз. Кърджали и р. Арда със завоите"
Аз се оцъклям, защото точно преди два дни говорейки с Марин за лятната ни експедиция в Родопите,започнах да се замислям,дали да не се завърнем точно през въпросните дестинации в източните Родопи,защото става няколко пъти минавам от там и все не остава време да се отбия и да видя тези красоти,а сега изведнъж сякаш някой беше прочел мислите ми и...хоп предложение точно за тази дестинация.
Споменах все още учуден,че вече е обяд ,а километрите хич не са малко,ама...Мариян с присъщото за него спокойствие пренебрежително махна с ръка и каза:
-"Абе ей го къде е...100-тина километра в едната посока...за 1 час и сме там"
Аз разбира се не се опъвам повече....мятаме се в Рекстъна и отпрашваме в посоката.
Времето беше перфектно и предразполагаше към хубави снимки и едно добро и емоционално изживяване.
Първите кадри ,за загрявка на апаратите изщракахме по пътя за Кърджали.Хубавите облаци бяха достатъчно добра причина за кратка почивка.

Продължихме,защото след като им обясних къде точно отиваме и се разбра,че всъщност километрите са повечко от 100,трябваше да сколасваме с времето.
Достигайки яз. Кърджали и околността на избраната дестинация ,малко се полутахме в търсене на точното място за снимка,а то ни било на пътя..
Гледката беше величествена и респектираща.Снимки на това място съм гледал сигурно десетки в интернет,но сега на живо беше нещо неописуемо.
За съжаление времето стана доста променливо и за няколко снимки изгледа на пейзажа се промени няколко пъти.На всичкото отгоре и не беше най-подходящото време от деня за снимки,но...мисля че се получиха сносни кадри.Вижте сами...

В крайна сметка,за да обхвана всичко което се виждаше направих и една що-годе сносна панорамка.

Мястото е магнетично и...едвам се откъснахме от него.Всъщност то беше и единствената цел на мероприятието,но...аз дадох предложение да се отправим към Ардино и Дяволския мост,защото така и така сме в района и едни 30-40км. отгоре няма да ни натежат,а моста си заслужава да се види,още повече,че никой от нас все още не го беше посещавал!
И така...продължихме към Ардино...
Ардино...един неизвестен и непознат град за мен.Сега вече мога да кажа,че съм бил и там.

Използвах ме случая и да хапнем нещо,че то мерак за разходка,ама на гладно си е мъка... Времето обаче ни притискаше и скоро продължихме към втората интересна дестинация за деня-Дяволския мост над р. Арда.
Километрите бяха едни 10-тина обаче за по-нисичкия Рекстън придвижването по черния и осеян с камъни път надолу от града към моста ставаше доста бавно.В крайна сметка достигнахме и мястото ни се разкри с цялата си прелест и страхопочитание от инженерните умения на хората строили моста още преди 5 века.
Качеството на изработка и изчисленията са явно на доста високо ниво ,за да издържи съоръжението толкова стотици години.Наистина моста е бил реставриран ,но все пак...респект!!!
Гледката си заслужаваше ...

Дойде време за потегляне към дома. Трудно се откъснахме от магнетизма на това място и макар и с неохота потеглихме. На връщане попивах всичко което виждах по пътя...

Искаше ми се да спрем на още десетки местенца с красиви и величествени изгледи,но...времето ни притисна и всичко остана за следващия път.
Разглобен физически от дългия път и емоционално от натрупването на толкова впечатления и магнетизъм за много кратко време,след като се прибрах около 21ч. просто нямах сили дори да разгледам снимките.
Тази нощ сънувах Родопите, а на сутринта се събудих с истинско разочарование,че всичко е било един сън и аз съм в леглото си ,а ме очаква една поредна седмица на работа,нерви и напрежение. Само ,че...не стана точно така. Явно заряда ,който получих от макар и краткия си досег с Родопа планина и всичката красота ,която видях и изживях си казаха своето. В следващите дни направо хвърчах с невероятна лекота през тежкото си ежедневие!
Пожелавам ви приятели да изживявате повече такива моменти и да се наслаждавате с всяка фибра на тялото и съзнанието си на красотата и величието на нашата природа!

*    *    *

Разказа и снимките в реален размер , можете да видите след регистрация в портала OFFRoad-Bulgaria.com