Пътешествие до Армения (Част 1 - Турция)

За голяма част от хората пътуването е огромна страст. Страст, която някои задоволяват, като ù се подчиняват безпрекословно. Други пък с удоволствие четат и разглеждат снимки от далечни пътувания до страни, в които не са си и помисляли, че ще е прекрасно да отидат.

Благодарение на damon и Силвия от OFFRoad-Bulgaria ще пропътуваме едно не малко разстояние на изток до Армения. Ето и разказа на damon за това уникално преживяване:

Утре сутринта тръгваме към Армения. Аз и Силвия с двата мотора (Yamaha FZ6 и XJR1200). Защо Армения, ще попита някой? Миналата година много ни хареса наоколо. А и на мен все ми се ходи на изток... Ще минем през някои обичайни и не толкова места, ето тук съм драскал по картата. Навярно няма да я спазим точно:

Последните две седмици бяха доста натоварени с финалните приготовления като нови гуми, последна проверка на техниката, монтаж на разни електроники, даже си измихме моторите, което не е обичайно:

Не можеш да се подготвиш за такова пътуване, каквото и да правиш! Можеш само да опиташ.

Намерих си и една книга, която мисля да довърша на това пътуване - "Сняг" на Орхан Памук

Чувстваме се доста уморени и нямам търпение да тръгнем и да си починем...

Ето и спота: http://spotwalla.com/tripViewer.php?...d50256b8b3da4e

________________

20.08.12 г.

Днес стигнахме до Акхисар. Вчера спахме на един къмпинг на Егейско море по западния бряг на Галиполи, близо до Гелиболу. Днес продължихме надолу през ферибота на Ечеабат и от Чанаккале. À насам, à натам - и за да не караме по магистрали, хванахме един път през планината - 150 км, нещо подобно на Петрохан и Беклемето. Според картата е долу-горе главен път.

После трябваше да караме още на изток, но тръгнахме по магистралата към Измир и пристигнахме в Акхисар. Общо взето тук има много варианти за пътища. Утре ще хванем магистралата, за да вземем повече километри на изток.

В Акхисар сме в някакъв пансион. Мехмет, който е от Акхисар, но живее в Истанбул - моторист, ни уреди в този пансион, собственикът на който е също моторист. 

Иначе все още привикваме към пътуването. Между другото започна да ми се омазнява десния кол днес или поне сега го видях. Все още е доста незначително и ако не се увеличи, няма да е проблем. Семерингите са сменяни преди 5000 км с оригинални, но такъв ми бил късметът. Ще видим какво ще стане...

21.08.2012 г.

Пробвах да почистя кола с чашка от кафе още вчера, но нямаше ефект. Май не го направих добре обаче - не набих чашката в семеринга. Днес пак го правих и чашката влезе добре. Ще видим как ще е. Евентуално ще отпусна малко компресията, започва да сълзи при повече неравности. С кутия от бира не смея, за да не нарани семеринга, пък и може да не е мръсотия. 

Иначе днес разглеждахме Кападокия и още се чудим дали да останем още един ден. Не можахме да видим подземните градове, към които имах интерес. Не можах и да снимам залеза, понеже обърках времето, когато ще залезе слънцето. Тук се стъмва преди 19.30. В известния къмпинг Кая сме, времето е хубаво - слънчево и под 30 градуса през деня. 

23.08.2012 г.

В Карадут сме, близо до Немрут. Бяхме горе по време на залеза, имаше много хора. Вчера се спуснахме от Кайзери към Караманмараш. Пътят минава през много красиви места, но както беше 25-30 градуса, изведнъж стана 38.

Вчера спахме в един парк до гр. Пазарджик. Днес карахме в невероятна жега, стигаща до 42 градуса, през едни "преки пътища", за да излезем на стената на яз. Ататюрк. Тук, както знаете, няма много дървета, където да се скриеш на сянка. Утре ще продължим към Ван и изглежда пак ще е същата жега, но на езерото вече трябва да е хладно. 

Ние сме добре, а колът продължава да покапва. Става дума за 2-3 капки масло на ден и не мисля да го мисля много, много. Може да пробвам с фото лента, както предложи Гоблина, но засега няма сериозен проблем с това.

24.08.2012 г.

Днес карахме към Татван от Карадут. Още в 8.30 беше 30 градуса. Карали сме цял ден на температури 40-42 градуса. Много тежко. Както знаете, тук няма никакви сенки. За финал имаше някакъв кюрдски протест на изхода на Диарбекир към Батман и първо тръгнахме обратно към града да хванем другия път, но се зачукахме по ГПС в някакви ниви, върнахме се, изчакахме малко и пуснаха пътя.

Караме почти цял ден с един турски германец с К1200 и сега сме заедно в хотел в Татван. Иначе в Батман беше 42 градуса, но хората казаха, че миналата седмица е било 50. Зарадвахме се, че е само 42 в момента.

В Татван е хладно обаче - 23-24 градуса. Изведнъж се промени температурата по дефилето към езерото, северно от Сиирт. Направи ми впечатление, че докато около Диарбекир и северно от яз. Ататюрк градовете са доста мръсни, тук изведнъж някак си стана по-европейски изглеждащо.

Пътят от Кайзери към Караманмараш:

На следващия ден, някъде по пътя към язовира:

Тръгнахме по GPS, настроен да избягва непавирани пътища, но картата на Турция не разпознава асфалт и неасфалт и поехме през едни поля, естествено без сенки, при температури от 40 градуса.

По едно време GPS-ът заби, стигнахме разклон и тръгнахме нанякъде. На едно възвишение имаше къща с джамия, спряхме на сянка да рестартирам устройството и се появи дядо - кюрд, който веднага ни покани на чай, вода и грозде. Направо бяхме умрели, но в хладната стая се съживихме.  

После бързо успяхме да стигнем до стената на един от най-големите язовири в Света:

25.08.2012 г.

Река Ефрат след яз. Ататюрк:

Намерихме и начин за охлаждане:

С водата от язовира има някаква зеленина:

Китайската продукция се усъвършенства  

От планината Немрут:

Сянката на вр. Немрут:

Не можете да си представите до каква степен Loney Planet "задава" насоките на неорганизирания турист:

Беше претъпкано с хора, трябва да се дойде сутрин рано:

Чакаме ферибота:

"Организацията" е невероятна. Късмет е да не те прегазят бусовете,  докато се товарят:

Към Диарбекир - абсолютна пустош:

Блокадата на пътя към Батман:

Дори и децата в Диарбекир разпознават "баровеца" 

42 градуса на сянка. Единствената сянка наоколо:

Тая снимка ми е много скъпа. Трябваше да спрем и от запържване минахме на запичане:

Със затворена каска се кара по-добре, не ти се изпържват очите:

По пътя към Татван захладня:

Почти в Татван:

Татван:

Мол! Градът прилича на черноморските турски градове:

Татван и ез. Ван:

Даже се движи и увеселително влакче:

27.08.2012 г. 

Вчера се качихме на вулкана Немрут над Татван (също се казва Немрут). 

Това е кратерът, снимката е на височина около 2500 м:

Езерото Ван от пътя към Немрут. За съжаление снимаме в най-неподходящите часове и маранята е сериозна:

Езерото е доста голямо, изглежда си като море. Минахме по северния бряг, който уж бил по-красив...

Село над Татван:

Татван отвисоко:

Ахлат:

Супхан - втората по височина планина в Турция, по северния бряг на Ван:

Оттук нататък доста често има такива постове по пътищата:

Много е мръсно около езерото:

От езерото към Догубяза се минава през много красив проход:

Границата с Иран:

Навсякъде наоколо е пълно с тези камъни, може би вулканични:

Височината на прохода е почти 2600 м:

Тук не се вижда, но това е първата ни гледка към Арарат. Наоколо е пълно с високи планини, но когато видиш Арарат, който се извисява почти два пъти над останалите, е направо спиращо дъха:

Исак Паша Сарай над Догубяза:

Догубязът е в едно внушително поле - може би 30 на 30 км между Арарат и останалите планини:

"Вива Кюрдистан":

Тези хора, като разбраха, че не сме турци поне 20 пъти ни приветстваха с "Уелкъм ту Кюрдистан". Не знам дали щяха да бъдат също толкова смели да го съобщят на момчетата с БТР-ите, които се разхождат наоколо... 

Арарат се виждаше добре. Карахме поне 40 минути около него. Не може да се предаде със снимка това, което се вижда. Огромната планина се извисява сякаш от полето наоколо:

Днес карахме към древната арменска столица Ани:

Ползвахме един пряк път. Наистина спестихме доста, но пък се поопушихме:

Вече пред стените на стария град ни посрещат малки търговци:

Според турците Ани е важен път от Пътя на коприната. Внимателно са избегнати всякакви думички, свързани с Армения.

Останките са внушителни. Градът е бил над 100 000 души и е съперничил на Константинопол по слава и влияние:

Има няколко огромни арменски църкви:

Ани: 

Градът, подобно на Търново, е построен по границите на един каньон, като достъпът е само от едната страна. В момента реката разделя Армения и Турция, а арменците виждат старата си столица през границата. Тъжна история:

Арменските военни:

Как ли ще обяснят турските власти каква е тая писменост:

Има и джамия:

Мястото, както и всичко наоколо, е впечатляващо:

Тази вечер спряхме в Карс, на 45 км от Ани. Много интересен град. Построен в началото на века, когато Карс е бил в Руската империя. Няма нищо общо с типичен турски град - широки улици, големи тротоари, а в старата част за запазени много арменски и руски сгради. Градът е чист, почти няма жени със забрадки. Много различно:

От тази улица нагоре все едно си в старата част на европейски град:

Тук турците отново впечатляват с интересни надписи по почти всички руски сгради. Явно някакъв балтийски архитект е планирал целия град в началото на века. След тия надписи се чудя дали да не посетим утре историческия музей на Карс, сигурно ще научим и други интересни неща:

Азербайджанското консулство. Нахичеван - азербайджанският ексклав, затворен между Армения, Турция и Иран, е съвсем наблизо:

Карс е много жив град...

Паркирали сме пред хотела:

Утре продължаваме към Грузия и Армения...

Втората част от пътеписа можете да прочетете ТУК. 

Следете новините ни в GoogleNews