Мексико - загадките на маите (Част 2)

Последна промяна на 23 март 2013 в 11:30 6854 0

Загадките на маите. Снимка : Stas
Загадките на маите. Снимка : Stas

Продължава разходката ни в Мексико със Stas от Offroad-Bulgaria.

 

Началото на град Теотиуакан е някъде около 200 г. пр.н.е. Индианско племе, живяло в южната част на днешния Мексико Сити, е било подложено на изригване на вулкан, вследствие на което всичките им домове са били разрушени. Тогава те тръгнали да търсят ново място, на което да не са подложени на подобни бедствия.

Намерили го и построили най-големия за времето си град в Америка – Теотиуакан. Неговото население е било 250 000 души – огромно за онова време и най-голямото за предколумбовата епоха на Америка.

 

 

Градът е построен с план и в типичен стил съгласно всички религиозни правила на индианците, които впоследствие се нарекли теотиуаканци. Трудно е да бъдат причислени към някоя от по-известните групи като ацтеки, олмеки или толтеки. Имат си собствено име по това на града, в който са живели.

 

 

 

Жилищата са били без прозорци заради силния вятър.

Дворец на Ягуара и дворец на Папагала... Красиви запазени автентични рисунки 

 

 

Излизаме от жилищната част в северния край на града и попадаме на просторен площад:

 

Първата пирамида, която виждаме в Мексико, е именно тук: 

 

Пирамидата на Луната започва от около 2310 м надморска височина (според GPS-а) и е висока 43 метра. В основата е 120х150 м. Пред нея има олтар за жертвоприношения.

Площадът е заграден с по-ниски пирамидоподобни сгради:

 

От пирамидата на Луната тръгва улицата на мъртвите, която е дълга 2,5 км. 

 

Някъде по средата на улицата вляво е разположена и пирамидата на главния бог, почитан от теотиуаканците – богът на Слънцето. 

 

Според екскурзовода Пирамидата на Слънцето е била висока 77 метра, но понастоящем е 63 м. Въпреки това е най-високата в Мексико. Всъщност единствената по-висока пирамида в света е Хеопсовата. Разликата във височината Пако обясни с това, че преди е имало отгоре „къща от злато“. В основата си пирамидата е 222х225 м. 

 

По-голямата част от групата решихме, че няма начин да не се качим на върха. Изглежда малко страшно, но след като и нашия екскурзовод тръгна да се качва, значи нямаше нищо притеснително. 

 

Пирамидата има тераси през известен интервал – това са различните етапи от строежа ù. В нея е изчислено, че има един милион кубически метра материал. За да се построи, са били необходими 10 000 работници за период от около 10 години.

В крайна сметка стигнахме върха. Открива се обширна гледка във всички посоки. Оттук се вижда добре улицата на мъртвите от началото до самият ù край при Цитаделата, до която не се предвиждаше да ходим – това е Дворецът на Quetzalpapalotl (не мога да го напиша на български – може би Кетцалпапалотл) или Дворецът на тигрите.

 

 

На върха има малка метална точка, която се явява геометрическия център на пирамидата. Според Пако задържане на пръста около 30 секунди върху точката, както и 1 минута обръщане с отворени ръце към слънцето ни зарежда с енергия.

Тук продължихме един разговор, който започнахме преди изкачването. Защо всъщност е изчезнала тази цивилизация толкова загадъчно? Съществуват точно три теории:

I версия: Поради голямото си население и изсичането и неразумното използване на дървесината, теотиуаканците са изменили климата, стигнало се е до недостиг на вода и храна и поради това са изчезнали.

II версия: Племена от север са ги тормозели постоянно и са ги нападали и ограбвали. В един момент им е дошло много и са се махнали оттук.

III версия: С развитието на обществото в града са се появили разслоения и разногласия. Възникнала е и политиката. С поколенията разногласията са се задълбочили и са довели до вътрешни вражди и даже до война, която е довела до самоунищожаването на племето.

Коя точно теория е вярна никой не може да каже. Има само предположения.

 Според уреда основата на Пирамидата на Слънцето е разположена на 2300 м надморска височина. Тук веднага се забелязва, че улицата на мъртвите има денивелация около 10 м към Пирамидата на Слънцето. Архитектите на града са изградили сериозни хидропонни системи и този наклон е позволявал през дъждовния период, когато е имало обилни валежи, водата да се събира. В резервоарите даже са отглеждани и риби, според намерените вкаменелости.

Всъщност сега местността е пустинна, но когато градът е бил в разцвета си, това съвсем не е било така. Имало е много дивеч, вода, риба, дървета... За да бъде приет нов жител на града е трябвало да донесе нещо, което да е от полза – например някакви животни. Поради всичко това предположението, че липсата на вода и храна е довела до гибелта на Теотиуакан, е нереално, обясни Пако.

Силата на града също е била голяма. При такова население е имало и много войни. В крайна сметка нашият екскурзовод предполага, че възникването на политиката в Теотиуакан е довела до неговия упадък и гибел.

След като разгледахме толкова важния за историята на района град, пътьом хапнахме в мексикански ресторант с програма – индиански танци и мексиканска музика.

 

 

 

 

Прибрахме се в хотела в Мексико Сити и всеки използва вечерта по свое усмотрение. Аз и Вальо се отправихме към парка Chapultepec, който в този празничен за мексиканците ден се оказа затворен!!! Помотахме се по улиците, поснимах и се прибрахме в хотела.

Улицата пред хотела:

 

 

И булеварда, водещ към парка:

 

 

Следващият ден ни очакваше обиколка на столицата на Мексико.

 

*   *   *

Очаквайте продължение!