Класическото лихварство - предоставянето на заеми със собствени пари срещу съответната лихва, не е престъпление, постанови Върховният касационен съд. Това следва от тълкувателното решение на съда на чл. 252, ал 1 от Наказателния кодекс.

Нормата на чл. 252, ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение. В съдебната практика преимуществено се поддържа тезата, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, осъществява от обективна страна състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Становището се основава на разбирането, че кредитирането е банкова сделка; че не изисква изследване на въпроса за произхода на средствата, с които се извършва; че за осъществяването му по занятие лицето се нуждае от съответно разрешение/лиценз, напомнят от ВКС.

В тълкувателното решение се посочва, че промените в специализираното законодателство – Закона за банките (отм.), Закона за кредитните институции (ЗКИ), Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за пазара на финансовите инструменти и др., необходимостта от синхронизиране с изискванията на правото на Европейския съюз и решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-427/22, постановено по отправено от ВКС преюдициално запитване, налагат преосмисляне на съществуващата съдебна практика.

Тълкувателното решение на ВКС по въпросния член от кодекса идва 4 г. след запитване на Висшия адвокатски съвет от 2020 г. заради противоречивата съдебна практика. До момента преобладаващата практика на ВКС бе, че системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране. Приемаше се, че е налице престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно без съответното разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице няма как да получи, а масовите дела за "лихварство" са именно срещу отделни физически извършители.

Типичен пример бе делото срещу покойния вече бивш финансов министър Стоян Александров. Самият той обаче обясняваше, че отдаването на пари срещу лихва не е престъпление, защото го прави със собствени пари. Синът му Петър пък е в ареста по обвинение за отвличането и убийството на 49-годишния Кирил Русев в столицата.