Тричленка на Върховния административен съд отхвърли жалбата на председателя на Районния съд – Пловдив Иван Калибацев срещу решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което не се налага дисциплинарно уволнение на съдията от същия съд Деян Вътов.

От дисциплинарния състав заключават, че заповедта на административния ръководител на пловдивския съд за организацията на работа в съда не е съобразена с предвидените в заповедите на здравния министър противоепидемични мерки, както и с приетите от Съдийската колегия на ВСС "Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия". По делото няма данни съдия Вътов да е имал насрочени заседания или да е бил дежурен на 5 и 7 май 2021 г. Поради това отсъствието на съдията не е довело до неоснователно отлагане на дела.

Няма данни и за затруднения в работата на съда. Затова не може да му се търси дисциплинарна отговорност.

Със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени временни противоепидемични мерки на територията на страната, включително и такива при работа в затворени помещения. За периода 27.11.2020 г. до 31.05.2021 г. една от предвидените противоепидемични мерки се отнася до работодателите и органите по назначаване, които следва да организират работния процес на работниците/служителите в дистанционна форма, където е възможно, като допускат присъствие на най-много 50% от персонала. За съдиите и съдебните служители е предвидено, че в дните, в които не са дежурни, не са задължени да присъстват в сградата на съда.

Върховните магистрати приемат, че нарушение на работното време от съдия Вътов не би могло да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което трябва да получи най–тежкото наказание. Спазването на работното време и място е относително, като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения на магистрата.

Целта на дисциплинарното наказание по Закона за съдебната власт е да доведе до постигане на по–висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели, наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция, постановяват от ВАС.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.