Бившият главен прокурор Иван Гешев няма вече качествата на магистрат, след като бе освободен, и Прокурорската колегия на ВСС правилно е отказала да разгледа искането му да бъде възстановен като такъв и после да му бъде гласувана оставката.

Окончателното решение е на тричленен състав на Върховния административен съд, съобщи "Лекс".

Делото беше образувано по жалба на Гешев срещу решението на колегията от 5 юли, когато кадровиците оставиха без разглеждане писмо на бившия главен прокурор, в което той настояваше да бъде гласувана оставката му от съдебната система.

На 12 юни ВСС гласува за отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор за нарушения на етичния кодек. Три дни по-късно президентът Румен Радев подписа указа за освобождаването му, а на 16 юни Гешев подаде молба до Прокурорската колегия на ВСС да бъде възстановен като прокурор във ВКС.

На 19 юни преди обяд Иван Гешев депозира ново заявление във ВСС, в което обяви, че не желае вече да работи като прокурор. Същия ден Прокурорската колегия прие за сведение заявлението, с което Гешев отказва да се върне на работа в прокуратурата.

Десетина дни по-късно бившият главен прокурор изпрати ново писмо в съвета, в което настоява колегията да гласува изрично подадената от него оставка.

На 5 юли обаче кадровиците отново не излязоха с решение и оставиха без разглеждане писмото на Иван Гешев. Тогава председателят на Комисията за атестирането и конкурсите Огнян Дамянов напомни, че според чл. 169, ал. 5 от Закона за съдебната власт след освобождаване от длъжността административен ръководител лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител.

Бившият главен прокурор се обърна към ВАС, а съдът сподели доводите на колегията.

"Логиката, възприета от жалбоподателя, сочи, че дори и да не е упражнено правото на избор от страна на освободения от длъжност административен ръководител по реда чл.169, ал.5 от ЗСВ, то компетентната колегия на ВСС дължи произнасяне по този ред, след като събере данни за избора на съответния магистрат на една от предвидените в закона алтернативи. Тази теза не може да бъде възприета най-малко поради факта, че е нужно изрично заявление от страна на магистрата за заемането на длъжността – или връщане на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател, или оставане на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който е заемал длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен ръководител. Както бе вече посочено, изрично волеизявление, предвид изтъкнатите факти, аргументи и правни изводи, няма. Тази логика противоречи и на едно от основните правомощия на ВСС, а именно – да определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи – чл. 16, ал. 1 от ЗСВ", заключава ВАС.