Съдебната система: Рекордни разходи, без критерии за свършеното

Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че България дава рекордно много пари за съдебната система, но няма критерии за качеството на дейността ѝ. 

„От парите, които изкарва българското общество, сред всички страни в Съвета на Европа, сме първи по разходи от БВП за правосъдие“, заяви по bTV Иван Брегов от ИПИ.

По думите му това е система, в която над 90% отиват за възнаграждения и бонуси, и ще бъде много трудно тя да бъде реформирана.

„2015 г. бюджетът на съдебната власт е под 600 млн. лева. През 2025 г. той е 1.3 млрд. лева“, заяви Брегов. Определи това като „батак с материали на клиента“.

За членовете на Висшия съдебен съвет, които получават около 200 хил. лева годишно от заплати и бонуси пък няма обективен критерий за оценка на работата им.

„По разходи за прокурори сме двойно над средното за Европа. По разходи за администрация на прокуратурата сме три пъти над средното за Европа. Разходите за съдилищата пак са по-високи“, добави той.

Брегов поясни, че увеличаването на разходите всяка година, заложено в Закона за съдебната власт, не почива на никакви цели.

„Големият въпрос е трябва ли да имаме 1500 прокурори и 2200 съдии. Абсолютно раздут щат. Още по-раздут е щатът за администрация на прокуратурата и администрация на административните органи в правосъдието, които нямат основни правосъдни функции“, каза Брегов.

В същото време България е между Сенегал и Косово от удовлетвореност от работата на съдебната система, а по разходи е първа.

Брегов заяви, че проблемът може да бъде решен от Народното събрание.