Съд в Пазарджик прати на КС текст от Изборния кодекс, който обезсмисля гласовете 'Не подкрепям никого'

Административният съд в Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоречие с основния закон на разпоредби в Изборния кодекс, които изключват гласовете "Не подкрепям никого" при определянето на т. нар. общинска избирателна квота. 

Оспорва се т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, която дава определение на общинска избирателна квота и гласи: "Общинска избирателна квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число".

Административното дело в Пазарджишкия административен съд е по жалба на Антон Николов в качеството на кандидат за общински съветник от ДПС, "Има такъв народ", Бойка Маринска и Стоян Траянов – и двамата кандидати за общински съветници от "Земеделски народен съюз" и е срещу решение на ОИК-Пазарджик. Делото е свързано с начина на разпределение на мандатите в общинския съвет в града.

Съдът е установил, че ОИК–Пазарджик е определила общинска избирателна квота от 721 гласа съобразно нормата на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. ОИК-Пазарджик е установила 29 533 действителни гласа, получени за партии, коалиции и местни коалиции, които е разделила на общия брой мандати за общински съветници – 41, и е получила числото 720.317. Така е определила общинската избирателна квота на най-близкото по-голямо цяло число, а именно 721.

От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че в част от протоколите на СИК, предмет на проверка от вещите лица, като действителни са записани общо 67 гласа повече, отколкото са преброили вещите лица. Така в друга част от протоколите на СИК са записани 65 действителни гласа по-малко, отколкото са преброили вещите лица. Или от общия брой действителни гласове, отразени в протокола на ОИК - 29 533, следва да се извадят 67 гласа и да се добавят 65 гласа, т.е. този общ брой да бъде намален с 2 гласа (67 – 65).

Към тях следва да се прибавят 63 действителни гласа, които в протоколите на СИК са отразени като недействителни. Така след като към общия брой действителни гласове - 29 531, се добавят още 63 гласа и броят на действителните гласове, дадени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, става 29 594.

"Съобразно данните от заключенията на вещите лица и по-точно констатираните от тях разлики в броя на действителните и недействителните гласове – както са преброени от тях и от друга страна както са описаните в протоколите на секционните избирателни комисии -, то ако бъде приложен § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс - с изключване на гласовете "Не подкрепям никого" - общинската избирателна квота би била 722 гласа. Разлика от 1 глас в общинската избирателна квота не би могла да повлияе върху разпределението на мандатите. Ако обаче разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс остане неприложена в частта "с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7", поради противоречието ѝ с разпоредбите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията (каквото е убеждението на настоящия съдебен състав), то общинската избирателна квота би била 751 гласа. Тогава към 29 594 действителни гласа, получени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, следва да бъдат добавени 1168 гласа "Не подкрепям никого", като разделяйки този сбор от 30 762 на броя мандати за общински съветници – 41, се получава числото 750.292, което съобразно Методиката определя общинската избирателна квота на 751 - най-близкото по-голямо цяло число", обясняват от съда.

Съдията докладчик приема, че в конкретния случай разликата от 30 гласа в общинската избирателна квота ще повлияе съществено върху разпределението на мандатите. И допълва, че с оспорената разпоредба в посочената част законодателят не е изпълнил конституционното си задължение последователно и трайно, адекватно на принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията) да създаде стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която да гарантира упражняването на избирателните права на всеки гражданин.

Следете новините ни в GoogleNews