Прокуратурата: За 8 от лицата в списъка на Петков МВР и ДАНС нямат данни

За 8 от лицата в списъка, който премиерът Кирил Петков предаде на прокуратурата, МВР, ДАНС, КПКОНПИ и НАП не разполагат с данни, свързани с описаното в публично достъпните източници, съобщиха от обвинението. 

Във Върховна касационна прокуратура е получена изисканата информация от органите на изпълнителната власт във връзка с извършванa проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ относно предоставените от премиера Кирил Петков медийни публикации в обем от 588 страници, съдържащи твърдения за евентуално извършени престъпления по смисъла на Наказателния кодекс от 19 лица. 

МВР, ДАНС, КПКОНПИ и НАП са изпратили материали, касаещи, както посочената в публикациите информация, така също и материали за предприемани действия от страна на съответния орган на изпълнителната власт по отношение на цитираните в част от публикациите лица.

За 2 от тези 8 лица не е предоставена каквато и да е информация за евентуално извършени престъпления от общ характер. По същество това означава, че до момента на изпращане на материалите органите на изпълнителната власт не са констатирали, в съответствие със законовите си правомощия, данни за извършени престъпления и/или нарушения, които да бъдат предоставени на прокуратурата. 

За останалите 11 от лицата са изпратени материали, които евентуално биха били съотносими със изложеното в предоставените от министър-председателя Кирил Петков медийните публикации. 

По отношение на всички 19 лица е направена допълнителна справка в ПРБ за извършвани проверки по реда на чл. 145 от ЗСВ, приключени или водени досъдебни производства. 

Медийни публикации, предоставени от г-н Кирил Петков, по отношение на осемте лица, посочени по-горе, въпреки липсата на получени данни от МВР, ДАНС, КПКОНПИ и НАП, са изпратени на компетентните прокуратури с оглед извършване на преценка налице ли са данни за евентуално извършени престъпления от общ характер.

По отношение на Н.П., бивш изпълнителен директор на „Булгаргаз“, днес, 08.03.2022 г., събраните материали, ведно с журналистическите статии, са изпратени в Софийска градска прокуратура (СГП), която многократно е информирала българската общественост, че същият е разпитван в качеството на свидетел по наблюдавано от СГП досъдебно производство със сходен предмет на този в предоставените публикации, свързани с него.

Постъпилата във ВКП информация ще бъде поетапно окомплектована и изпращана на съответните компетентни прокуратури.

Междувременно от Софийската градска прокуратура обявиха, че съгласно българското законодателство обвинение се повдига едва след събирането на достатъчно доказателства за виновността на определено лице за извършено престъпление от общ характер и след доклад на прокурора. С оглед на това – дали и срещу кого, по дадено досъдебно производство да бъде повдигнато и предявено обвинение, е преценка единствено и само на наблюдаващия прокурор по делото, а не на представители на изпълнителната власт.

В тази връзка, всички държавни органи, представители на която и да е от трите власти, следва стриктно да спазват българското и европейското законодателство, както и да не нарушават презумпцията за невиновност. Министърът на вътрешните работи и премиерът следва да са запознати и с разпоредбата на чл. 15 от Закона за МВР, съгласно която горестоящите ръководители на разследващите органи, в т. ч. и министърът, „нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването“, съобщават от СГП.

Според разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс „прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор“.

Отделно, съгласно чл. 198, ал. 1 от НПК, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

Задържане под стража съгласно чл. 17, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от НПК се постановява само от съда, а обвинение съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 46, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 от НПК се внася в съда и се поддържа само от прокурора.

А съгласно чл. 58, ал. 1 от КРБ всеки български гражданин е длъжен да спазва и изпълнява Конституцията и законите, допълват от СГП.

Ето какво още пишат от СГП:

Досъдебното производство по случая с „Булгаргаз“ ЕАД и КЕВР е образувано от разследващ полицай в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на 28.01.2022 г. с разпит на свидетел за две престъпления: за това, че през м. декември 2021 г. длъжностно лице от „Булгаргаз“ ЕАД съзнателно сключило неизгодна сделка, от която е произлязла значителна вреда – престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, и за това, че в периода 26.03.2020 г. – 13.12.2021 г. длъжностно лице от КЕВР не е изпълнило служебните си задължения с цел да причини другиму вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.

Централен предмет на разследването е престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, а именно дали търговията с газ на борсата е ощетила дружеството „Булгаргаз“ ЕАД.

След получаване в СГП на съобщението, че е образувано досъдебно производство, незабавно на случаен принцип е определен наблюдаващ прокурор, а впоследствие е формиран и екип от прокурори.

Съгласно правомощията му по чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК наблюдаващият прокурор незабавно лично е предприел извършването на действия по разследването, в резултат на което е установен механизмът, по който „Булгаргаз“ ЕАД осъществява търговия с газ.

Важно е да се подчертае, че фактите, които се разследват по делото и които са установени, нямат никаква връзка с формирането на цената на газта за потреблението.

От събраните доказателства се установява следното:

„Булгаргаз“ ЕАД е дружество с двояка функция – обществена и търговска, като с приоритет е обществената функция. Като обществен доставчик „Булгаргаз“ ЕАД оперира на „вътрешен пазар“, а като търговец оперира на организиран борсов пазар. В изпълнение на обществената си функция дружеството се явява обществен доставчик на газ, който е длъжен приоритетно да удовлетвори нуждите на вътрешния пазар. Едва след това и при наличие на свободен ресурс от газ, дружеството може да търгува с този ресурс на организирания борсов пазар, състоящ се от държавна и частна борса: държавната е „Газов Хъб Балкан“ ЕАД, а частната е „Българска енергийна търговска платформа“ АД.

Вътрешният пазар включва регулиран пазар – това са топлофикация и газоразпределителните дружества и свободен пазар – индустрия, пряко присъединена към газоразпределителната мрежа, както и всички заявки по Газ Релийз програма (програма за освобождаване на количества) по чл. 176а от Закона за енергетиката. Нуждите на вътрешния пазар се удовлетворяват от „Булгаргаз“ ЕАД, като цените на този пазар са законово определени в Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ, издадена от председателя на КЕВР. Тази цена не зависи от решения на ръководните органи на „Булгаргаз“ ЕАД, а следва изискванията на Наредбата. Задължение на КЕВР е да следи дали цената на регулирания пазар е определена съобразно цитираните нормативни изисквания.

След като удовлетвори нуждите на „вътрешния пазар“, дружеството може да изнесе остатъчните количества газ на една от двете лицензирани борси – държавна и частна. Частната борса е лицензирана от КЕВР през м. март 2021 г. и оперира от м. май 2021 г. Цената и на двете борси се определя по борсови правила, тя е динамична и се променя в рамките дори на ден. В основата и на двете борси е търговията главно чрез анонимен сегмент. Продавачът не знае предварително кой е купувачът по сделката, това се разбира при плащането от платежното нареждане. Основната разликата в условията на държавната и частната борса е в гаранциите за плащане на продажната цена, като те са в пъти по-големи на частната борса. Отделно ценовите условия за участие на частната борса са по-изгодни. „Булгаргаз“ ЕАД няма задължение да изнася остатъчните количества газ на борсата и в частност няма задължение да ги изнася на държавната борса. Изпълнителният директор на дружеството и членовете на Борда на директорите не осъществяват тези сделки и нямат отношение към тях. Сделките се осъществяват от лицензирани служители на „Булгаргаз“ ЕАД, които са обособени в търговски/оперативен отдел на дружеството и макар да работят по разписани правила, имат оперативна самостоятелност при търговията на борсата и имат правото да сключват борсови сделки. Цената, на която „Булгаргаз“ ЕАД продава свободните количества газ на борсата, е по-висока от цената на вътрешния пазар, в резултат на което дружеството генерира печалба.

Изнасянето на остатъчните количества газ на борсата не влияе на цената на газа за вътрешния пазар, като нито я намалява, нито я увеличава, тъй като сделките на борсата се сключват през месеца на доставка, когато цената за вътрешния пазар вече е утвърдена от КЕВР и се прилага на практика. С други думи, няма как цената на сделките на борсата да повлияе на цената на газа за потребителите, тъй като борсовата търговия се явява една последваща ценообразуването за потребителите дейност.

Сделките на организирания борсов пазар генерират положителен финансов резултат за „Булгаргаз“ ЕАД, т.е. генерират печалба, която спомага на дружеството да заплаща задълженията си към своите доставчици. Този положителен финансов резултат се отразява в годишния финансов резултат и счетоводен баланс на дружеството и накрая на годината след одитна проверка отива под формата на дивидент към едноличния собственик на дружеството – Българския енергиен холдинг (БЕХ), откъдето индиректно впоследствие се влива в държавния бюджет.

Причината за сключването на разследваните сделки на организирания борсов пазар е бил доклад от ръководните длъжностни лица в „Булгаргаз“ ЕАД до изпълнителния директор, съгласно който доклад „Булгаргаз“ ЕАД е щяло да претърпи голяма финансова загуба от неустойки към своите доставчици, дължими от неприети минимални годишни количества по дългосрочните договори с доставчиците предвид по-малко заявените количества от клиенти на дружеството. С други думи, „Булгаргаз“ ЕАД е трябвало да приеме от доставчиците си количества, които не може да реализира на вътрешния пазар. В случай, че не приеме тези количества от доставчиците си, ще следва да им заплати сериозни неустойки. Поради това с доклада е било предложено на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ ЕАД остатъчните количества газ да бъдат изнесени за продажба на организирания борсов пазар, което е било сторено. В резултат не само са били избегнати загуби, но и е била генерирана печалба.

Предвид изложеното към настоящия момент не са събрани и предоставени от МВР достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на конкретно длъжностно лице за извършено престъпление от общ характер.

От събрания до момента доказателствен материал не се установява, че продажбите на излишъците на газ на борсата влияят върху цената на газа за крайния потребител.

Разследването по делото продължава, като се извършват активни действия лично от наблюдаващите прокурори за събиране и проверка на доказателства и са дадени конкретни указания на разследващите полицаи при ГДНП.

Ако в хода на разследването бъдат събрани достатъчно доказателства съгласно чл. 219, ал. 1 от НПК за виновността на определено длъжностно лице за извършено престъпление от общ характер, те ще бъдат преценени от екипа наблюдаващи прокурори с оглед привличане на лицето като обвиняем.

За резултатите обществеността ще бъде своевременно информирана.

Следете новините ни в GoogleNews