Органите на реда използват проследяване на местоположението на мобилни устройства за идентифициране на заподозрени, но дали това е противоконституционно?

Този въпрос задава в анализ по темата журналът на Американската адвокатска колегия (ABA Journal).

На 20 май 2019 г. мъж със слънчеви очила, дънки и светлоотразителна жилетка влиза в банка Call Federal Credit Union в Мидлотиан, щата Вирджиния, размахва пистолет и иска парите в брой. Тръгва си със 195 000 долара.

Четири месеца по-късно американското министерство на правосъдието обвинява за обира 24-годишния Окело Чатри. Той е арестуван, след като властите представят на Google заповед за информация за обратно търсене по местоположение - или геозониране - на притежателите на акаунти, чиито мобилни устройства са били в близост до местопрестъплението.

Google може да събира данни за местоположението от хора, които използват Google Maps и други услуги на своите мобилни устройства. Компанията казва, че съхранява тези данни само за притежателите на акаунти, които са избрали функцията „история на местоположенията“. Те могат ръчно да изберат да заличат тези данни. През юни Google обяви, че ще заличава автоматично историята на местонахожденията след 18 месеца.

Използването на заповеди за обратно търсене по местоположение чрез Google и други компании, проследяващи данните за местоположението, се е увеличило многократно от първата издадена подобна заповед от федералните власти през 2016 г. Google казва, към края на 2019-а получава до 180 такива искания за заповеди всяка седмица, регистрирайки увеличение с от 1500% между 2017 и 2018 и 500% увеличение от 2018 до 2019.

С нарасналата употреба на заповеди за геозониране се увеличават и противоречията около тях. Адвокати твърдят, че тези заповеди са противоконституционни, а прокурорите посочват, че използването им е валидна и ценна техника за разкриване на престъпления. Сега се появяват съдебни спорове, които поставят под въпрос конституционността на заповедите.

"Излишното наблюдение води до полицейски проверки, погрешни арести и присъди и полицейско насилие“, казва Албърт Фокс Кан, основател и изпълнителен директор на проект за надзор на технологиите за наблюдение.

Защитниците на неприкосновеността на личния живот и гражданските права също посочват, че географският обхват на тези заповеди дава на полицията информация за хора на частни места - като техните домове или кабинетите на техните лекари.

“Технологията не прави разлика между вътре и вън. Така че по дефиниция тя би засякла хора в защитени от конституцията места", казва Майкъл Прайс, старши адвокат в Центъра за Четвъртата поправка към Националната асоциация на адвокатите по наказателно право, който е и един от адвокатите на Чатри.

Прокурори обаче посочват, че този вид заповеди помагат за залавяне на престъпници. "Те се оказаха полезни при разрешаването на престъпления като кражби, палежи и сексуални посегателства“, коментира Сандра Дурли, президент на Асоциацията на окръжните прокурори на щата Ню Йорк и районен прокурор на окръг Монро.

В случая с Чатри полицията връчи на Google заповед за информация за притежателите на акаунти в периметър от 150 метра около банката между 15:50 ч. и 17:50 ч. в деня на грабежа. В резултат Google предостави на полицията информация за местоположението за 19 анонимни акаунта за диапазон от един час. След това властите потърсиха допълнителни данни от Google за девет души, след което допълнително стесниха искането си до трима души - получавайки имената на тези лица, имейл адреси, информация за абонати и телефонни номера. Чатри беше арестуван.

Сега Окело Чатри иска от федерален съдия в Ричмънд, Вирджиния, да пренебрегне доказателствата, разкрити в резултат на заповедта. Адвокатите му твърдят, че заповедта е противоконституционна, определяйки я като „обща заповед, целяща да разреши класическо претърсване на всеки потребител на Google, който е бил в близост до банка в предградието на Ричмънд по време на час пик в един понеделнишки следобед“.

Правителството контрира, че заповедта е била „тясно ограничена по отношение на местоположение, дати и часове“. В него се казва, че ограничените географски и времеви обхват правят заповедта „конкретна“ - препратка към Четвъртата поправка, според която подобни заповеди трябва конкретно да описват мястото, което да бъде претърсено, и лицата или нещата, които трябва да бъдат иззети. 

Защитниците на неприкосновеността на личния живот оспорват твърдението, че географското и времево ограничение конкретизират достатъчно тези заповеди. Според тях, издавайки такива заповеди, съдиите могат да знаят големината на периметъра и времевия диапазон, но не и колко души са се намирали там. Така една подобна заповед, издадена например за гъмжащия Таймс скуеър в Манхатън, може да разкрие информация за хиляди хора.

Джоуди Уестбай, председател на комитет за компютърни и технологични престъпления към Американската адвокатска колегия, казва, че тези заповеди са "като да пуснеш мрежа в океана и след това да изследваш всяка попаднала в нея риба".

Но някои експерти по криминалистика казват, че в определени случаи базираните на геозониране заповеди могат да са конституционни.

Стивън Смит - пенсиониран федерален съдия - коментира, че конкретиката на заповедта зависи от това дали с нея ще се събират данни само за заподозрени.

Към днешна дата трима съдии са издали писмени становища относно заповедите за геозона: един съдия е одобрил заповед, а други двама са отказали. Отказите са по едно и също разследване за кражба на наркотици и трафик на хора в Илинойс. 

Една подобна заповед е искала информация за хора в радиус от 100 метра в гъсто населен градски район, с много ресторанти, офиси и поне един голям жилище комплекс, в рамките на 45 минути. Съдия Дейвид Вайсман отхвърля искането, защото голямата част от засечените в района хора не биха имали нищо общо с разследването. Но съдията дава и насоки на властите. "Ако правителството намали географския обхват на геозоната и ограничи номерата на клетъчни телефони, за които агентите биха могли да търсят допълнителна информация, до броя на появяващите се и в трите зони за претърсване, може да разреши проблема с прекомерния обхват и липсата на конкретика", пише Вайсман.

През август съдия Габриел Фуентес отхвърля изменено искане за заповед по същoто разследване. Очевидно препоръките на Вайсман в редактираното искане не са взети предвид. „Потенциалът за използване на възможностите на Google за идентифициране на нарушител чрез идентифициране на всички (или почти всички) във времето и мястото на престъплението може да е примамлив“, пише съдия Фуентес. „Но ако правителството може да идентифицира извършител на престъпление само чрез пресяване на самоличността на неизвестни невинни лица (...), федерален съд в Съединените американски щати не трябва да разрешава това проникване", добавя той в становището си.

В края на октомври съдия Сунил Р. Харджани, също в Илинойс, удовлетвори искането на правителството за шест базирани на геозони заповеди като част от разследване на 10 палежа в района на Чикаго. Заповедите изискват от Google да предостави данни, които могат да идентифицират хората в близост до местата на два от пожарите (включително близките улици), за периоди от 15 до 30 минути.

Харджани намира заповедите за достатъчни конкретизирани по отношение на времето и зонирането, за да бъдат счетени за конституционни.

"Почти е невъзможно да се определи точно търсене, при което се засяга само личният живот на извършителя, пише съдията. - Правилно е да се запитаме не дали търсените данни за местоположението може да засегнат дори един несвързан с разследването индивид, а дали търсенето е разумно."

Вече е арестуван поне един невинен човек, след като полицията получи заповед за проследяване на местонахождението според мобилни данни.

Хорхе Молина, жител на американския щат Аризона, прекара шест дни в затвора в резултат на обратна заповед за местоположение, получена от полицията в Авондейл, която разследва стрелба. Информацията от Google показва, че устройство, с което Молина се е регистрирал в акаунта си, е било на мястото на престъплението по време на убийството, а кадри от охранителна камера показват стрелеца в кола като тази на Молина. Но Молина каза, че е влязъл в телефона на бившето гадже на майка си, Маркос Круз Гаета, който също е вземал назаем колата му.

По-късно полицията арестува Гаета, а Молина сега съди града и полицията за клевета, завежда и други искове.

През април сенаторът от щата Ню Йорк Зелнър Майри и членът на долната камара Дан Куарт внесоха законопроект за забрана на търсенето на обратни местоположения, който забранява заповедите за геозониране и изисква от съдиите да пренебрегват всички доказателства, събрани в резултат на обратното търсене на местоположение. „В продължение на стотици години правоохранителните органи решават престъпления от този характер без използването на такива заповеди“, казва Куарт.

По думите му информация за хора от неговия избирателен район - Горен източен Манхатън, може да е била добита чрез заповед за геолокация, получена от окръжния прокурор на Ню Йорк Сай Ванс. Ръководената от Ванс прокуратура е поискала данните по разследване на сбиване между представители на крайнодясната група Proud Boys (Горди момчета) и протестиращи през октомври 2018 г. Заповедта не води до нови арести.

"Лесно е да се види как заповедта за геолокация може да бъде специфично насочена към онези, които участват в законен протест, добавя Дан Куарт. - Имам големи притеснения - особено в наши дни.“

Текстът е публикуван в бюлетина на Американската адвокатска колегия и в техния уебпортал ABAJournal.com