Александър Георгиев и Радослав Кирчев окончателно са признати за виновни за убийството на студента Михаил Стоянов в Борисовата градина в София през 2008 г., съобщиха от държавното обвинение. Георгиев получава 15 г. затвор, а Кирчев – 6 г. Двамата ще изтърпят наказанието си при първоначален строг режим.

Присъдата е за умишлено убийство по особено мъчителен за жертвата начин. Михайлов е нападнат и пребит до смърт вечерта на 30 септември 2008 г. Според прокуратурата двамата участвали в група, нападала хомосексуални в Борисовата градина. За такъв помислили и 25-годишния Михаил, когото пребили до смърт.

По време на престъплението Радослав Кирчев е бил непълнолетен, но е разбирал какво върши. 

През 2016 г. Софийският градски съд признава двамата за виновни по обвинението за убийство, но са оправдани то да е извършено по хулигански подбуди. Така Георгиев получава присъда от 13 г. зад решетките, а Кирчев - 4 г. и 10 месеца.

Апелативният съд в София обаче променят присъдата на СГС, като наказанието на Георгиев е увеличено на 15 г., това на Кирчев - на 6 г.

Делото обаче стига до Върховният касационен съд, който изменя решението на САС - намалява наказанието на Георгиев на 10 г., а това на Кирчев става 4 г. и 6 месеца затвор.

С решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 14 юни 2022 г. по делото "Стоянова срещу България" е установено нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Акцент в решението е въвеждането на хомофобските подбуди като квалифициращо обстоятелство при насилнически деяния. Другата критика на ЕСПЧ е отправена към приложения по делото механизъм за преценка на тези подбуди доколкото те не са били част от законодателната уредба към момента на извършване на деянието.

Решението на ЕСПЧ е дало основание на главния прокурор да внесе пред ВКС искане за възобновяване на наказателното производство. Искането е прието и делото е възобновено от друг състав на върховната съдебна инстанция. В мотивите на сегашното решение ВКС изрично е отбелязал, че убедеността на подсъдимите, че могат да определят кръга на лицата, които имат право да посещават едно обществено място – един от най-големите паркове в столицата, само и единствено въз основа на личната им преценка за действителната или предполагаема сексуална ориентация на посетителите, илюстрира дълбока порочност във формираните у тях възгледи за равноправието на хората, за отхвърлянето на всякакъв вид дискриминация, като проява на демократичното общество, за зачитане свободата на личността и правото на живот, като върховно благо.