500 компании към премиера: Г-н Борисов, твърдите, че подкрепяте бизнеса. Не го виждаме

Уважаеми господин министър-председател, в обръщението си преди няколко дни призовахте бизнеса да Ви подкрепим. Твърдите, че Вие подкрепяте бизнеса, но ние не виждаме реализирани нещата, които са важни за нас, като представители на иновативния бизнес. Започнахте преди няколко дни изграждането на суперкомпютър в България, но се опасяваме, че когато е готов, няма да има кой да го използва тук оптимално, защото все по-често и висококвалифицираните кадри, и предприемачите търсят начини да напуснат страната.

Това отговаря от името на 500 високотехнологични компании председателят на Българската стартъп асоциация (BESCO) Добромир Иванов на Бойко Борисов в писмо, изпратено и до OFFNews.

"Създадохме BESCO, за да може ние, като бизнес, да помогнем в изграждането на по-добро законодателство и административна рамка за индустриите с висока добавена стойност. Три години вратите пред нас са предимно отворени, всички са много любезни, говорим си, но резултати няма", пише Иванов и напомня, че представлява организация с над 500 високотехнологични компании, в които работят над 10 000 предимно млади хора.

Той прави връзка с продължаващите от седмица всекидневни протести, като пише, че "много предприемачи днес са на улицата заради всичко, което не е свършено, и заради неправилните неща, които са направени през последните години".

Той отправя 28 конкретни предложения как "реално да подкрепите бизнеса в България и да покажете, че за правителството е приоритет да създаде по-добра среда високотехнологичните компании".

Ето ги така, както са представени в писмото:

1. Премахване завинаги на темата за Наредба Н-18

Решихте да намалите ДДС на ресторантите и на още няколко индустрии, като приложихте диверсификация от стандартния ДДС. Н-18 беше представена като борба със сивия сектор точно там. Ако е толкова важно за Вас, приложете я за индустриите, за които считате, че е важно, но недейте дори да споменавате възможността да я прилагате за бизнеса, свързан с електронна търговия и високи технологии. Невъзможно е който и да е електронен магазин да изпълни изискванията на Н-18 и резултатът от влизането в сила на наредбата ще бъде, че всички български онлайн магазини ще се регистрират в Румъния, Естония или където могат да избягат от страната ни. Загубите ще са огромни за всички, а ние ще се сринем в темата за дигитализацията, може би необратимо.

Тук не Ви молим за среща с министър Горанов. Тук молим Вас да поемете политическата отговорност и да гарантирате, че тази наредба няма да засегне онлайн бизнеса, а най-добре би било изобщо да не съществува повече в сегашния си вид. Вярваме, че държавата трябва да играе ключова роля в контрола, и най-вече в създаването, на среда за развиване на свободна конкуренция, но в случая тази наредба се превърна в емблема на бюрокрацията и свръхрегулацията. А в условията на свободно придвижване на хора и капитали в рамките на ЕС то е въпрос на време фактически неизпълнимите условия, които тази наредба поставя, да прогонят от страната ни малкото останали иновативни компании, които са решили да оперират чрез дружествата си, регистрирани под българска юрисдикция.

Оценка за въздействието на промените в наредбата до момента никога не е правена, но можем да ви уверим, че още дори преди влизането в сила на всичките промени (отложени за четвърти път или общо вече две години) прокудиха хиляди български бизнеси, търсещи спасение в страни като Румъния, Естония, Латвия и други. Не сме против държавния контрол и установяването на конкретни рамки за отчитане на продажбите, напротив - вярваме, че това е от фундаментално значение за развиването на устойчива икономика. Но сме убедени, че остарялата концепция на Наредба Н-18 и необмислените промени през последните две години, които я удвоиха като обем са по-пагубни за местната икономика дори от COVID-19. Категоричното ни мнение е, че тази наредба трябва да бъде изцяло заменена от нова такава, написана от нулата, но с мисъл и поглед в бъдещето. Или да го кажем така - във времена на COVID-19 ни трябва и Наредба Н-19.

2. Гаранция, че осигурителният праг няма да бъде повишаван в рамките на това правителство

В рамките на Тристранното споразумение се стигна до разбиране как да се повишава всяка година максималният осигурителен доход от 2022 година. При нас достигна информация на няколко пъти тази година, че е възможно голямо вдигане на осигурителния праг. Възможно е това да няма нищо общо с Вашите планове, но ние имаме нужда ясно да се заяви, че осигурителният праг няма да бъде променян в рамките на настоящото правителство. Само от слуховете за това действие много компании избързаха да се пререгистрират в други държави и настроението е, че ако това стане реалност, всеки, който може, ще напусне страната. Ние получихме уверение от заместник-министъра на финансите, че вдигане на прага няма да има, но многократно сме виждали важно изменения да се случват между двете четения в Народно събрание и ние имаме нужда да ни уверите, че няма през декември месец да прочетем в проекта за бюджета, че осигурителния праг е рязко повишен.

3. Създаване на дружество за стартъпи и иновативни компании в България (изменение на Търговския закон)

Действителното название е Договорно акционерно дружество. По законопроекта работим от година и половина, имахме няколко работни групи в Министерство на икономиката, в които се включиха още 6 други министерства, работодателските организации и всички заинтересовани страни. Днес имаме готови текстове на законопроекта, оценка на въздействие и разписани мотиви. В писането се включиха някои от най-големите правни кантори в страната, както и най-изявените юристи в темата Търговски закон.

Съществуващият Търговския закон не дава възможност гъвкаво да се работи с договори за вестинг, конвертируеми заеми и още много инструменти, които са нужни на високо иновативните компании, които поради своята специфика привличат редица рундове от инвестиции. Текстовете, които предлагаме, стъпват на опита на френското дружество SAS, което е било въведено за техните иновативни компании преди 25 години и днес се е доказало като най-разпространения вид дружество във Франция. Както се изказаха някои от хората, които са с ранг “бащи на Търговския ни закон”, нашият закон е написан за занаятчийници от 19-и век и е крайно време да влезе в 21-и век.

4. Реформа в пенсионно-осигурителната система, чрез която пенсионните фондове да могат подобно на европейските да инвестират в т.нар. VC фондове (алтернативни инвестиционни фондове, АИФ) 

Там, където има развити капиталови пазари, пенсионните фондове играят важна роля като източник на средства за АИФ (VC фондовете, фондовете за дялов и рисков капитал, които инвестират в стартъп, технологични и иновативни компании и други компании от икономиката). Подобно е състоянието в Западна Европа, Румъния и Хърватия. Искането ни включва 3 основни промени:

● разрешаване на пенсионните фондове да инвестират в регистрирани алтернативни инвестиционни фондове, а не само в лицензирани;

● разрешаване на пенсионните фондове да заявяват предварително пари, които да заделят от портфейла си за инвестиране поетапно в АИФ на по-късен етап, без да е необходимо да влагат цялата сума на инвестицията наведнъж;

● вдигане на прага, който пенсионните фондове могат да инвестират в АИФ, от 1% на 5%. Всичко това би довело до ресурс от над 700 млн. лв., който ще бъде инвестиран в Българската икономика и в крайна сметка ще бъдат на разположение за високотехнологичните компании в страната. С това ние бихме се превърнали в абсолютен лидер на Балканите и ще привлечем бизнес от всички страни в Централна и Източна Европа. 

5. Въвеждане на Стартъп виза за България

Стартъп визата е инструмент, който предлага почти всяка държава член на Европейския съюз. Но не и България. Тук също имаме изготвен законопроект, оценка на въздействие, мотиви към законопроекта и разписан ред за издаване на стартъп визите. Договорили сме също така една от най-големите платформи в света да предостави софтуера, чрез който да може да се оценяват кандидатите за тази виза в България. Имахме работни групи включващи ДАНС, Дирекция “Миграция” към МВР, МВнР, Министерство на икономиката, работодателските организации и всички заинтересовани страни. След приключването на тази работна група преди 9 месеца нищо не се случва. Законопроектът стои в Министерство на икономиката и въпреки подкрепата на министър Караниколов напредък няма.

Днес за стартъп компания извън ЕС е невъзможно да дойде в България поради липсата на Стартъп виза. Законодателството ни е насочено към малки или средни компании, но не и към стартъпи. Имаме примери за предприемачи, които развиват стартъп компании и по над 2-3 години не успяват да получат право да бъдат в страната. Те прехвърлят тук своите инвестиции, интелектуална собственост, но самите хора не могат да бъдат тук. Започват с голямо желание да бъдат в България, но завършват с огромно разочарование и започват да обясняват по цял свят колко лошо място за бизнес е България. Вярваме, че с този законопроект можем да променим напълно това и да направим България по-добро място в този аспект.

6. Подобряване на Синята карта 

България на теория има Синя карта. Реалността е, че при недостиг на между 50 000 и 70 000 човека само в IT индустрията ние издаваме по относително 200 сини карти на година. Процедурата отнема над 5 месеца. За сравнение - в другите страни членки на ЕС процедурата е между 2 седмици и месец, а например Нидерландия има бърза процедура, която отнема само два дни. Не е реалистично някоя компания да отвори процедура за наемане на кандидат, да намери човек, той да иска да дойде тук и след това 5 месеца да чака позволение да го направи (понякога е и до 8 месеца). Резултатът е, че Полша успя да привлече близо 1 милион програмисти и инженери от Украйна. Немалко от тези хора можеха да бъдат тук, ако имахме по-добре работеща Синя карта, защото бизнесът, който е готов да им плаща и има нужда от тях, е тук. Конкретните ни предложения са:

● съкращаване на срока за получаване на Синя карта на ЕС на висококвалифициран гражданин на трета страна до максимум 8 седмици (считано от подаване на първоначално заявление – до получаване на самото разрешение);

● отпадане на нуждата от представяне на „частни“ документи, т.е. такива, които не са издадени от официален орган на власт, снабдени единствено със съответната заверка (от нотариус, с апостил и т.н.) и легализация;

● отпадане на необходимост от издаване на виза „Д“ за граждани на трети страни, получили достъп до пазара на труда за целите на издаване на Синя карта на ЕС, които имат право на безвизов престой в Република България и осъществяване на процедура единствено пред Дирекция „Миграция“;

● отпадане на: „обосновка“ от работодателя, в условията на доказан недостиг на висококвалифицирани кадри; „доказателства за осигурена издръжка, настаняване и транспорт“; изискването за предоставяна на доказателства за осигурено жилище за период от 6 месеца/1 година;

● въвеждане на единна процедура за издаване на Синя карта на ЕС и паралелно обработване от всички компетентни органи, завършваща с едновременно издаване на Решение на Агенция по заетостта, Виза „Д“ (ако е необходима) и Синя карта на ЕС;

● създаване на механизъм за регистрационен режим за издаване на Синя карта на ЕС (заместващ даваното от Агенция по заетостта разрешение за достъп до пазара на труда) в случаи на кандидатстване от предварително сертифицирани работодатели;

● предоставяне на възможност за работа в друг офис на работодателя, както и за командироване в страната и чужбина (при спазване на съответните миграционни политика на страната, в която е командировано лицето) и повишение (посредством промяна на длъжността) на лица, получили Синя карта на ЕС;

● ясно разграничение на правото за промяна на работодател и възможността за оставане без работа, съответни търсенето на такова, за първите и вторите две години от общата четиригодишна продължителност на Синята карта на ЕС;

● възможност за чуждестранни студенти, завършили висше образование в България, да кандидатства за Синя карта на ЕС и да получат същата, без да се налага да прекъсват пребиваването си и без да кандидатстват за виза „Д“ и да напускат страната;

● възможност за провеждане на процедура за събиране на семейство на притежателите на Синя карта на ЕС паралелно с процеса на издаване на последната;

● въвеждане на единна електронна система (портал) за работодатели, която да се ползва от всички ведомства, които участват в процеса по издаване на Синя карта на ЕС (АЗ/МВнР/МВР/ДАНС), интегрирана със съответните релевантни системи, като визов контрол и т.н.

С последното ще бъде избегнато дублирането на едни и същи документи (до степен пълното им припокриване при подаване на съответните заявления пред българско посолство/консулство – за издаване на виза „Д“ и последващото кандидатстване пред Дирекция „Миграция“ към МВР – за издаване на разрешението за пребиваване), изисквани от кандидата/работодателя; извършване на служебни проверки за наличие или липса на обстоятелства; улеснение при даването на съвместни становища; ускоряване на процеса по съгласуване; създаване на възможност за проследимост на процеса от съответните заявители и т.н.

Обработката на информация следва да бъде извършвана единствено посредством тази система, без изпращане на хартия на документи, уведомления, известия, съгласувателни процедури и т.н. между различните органи. Системата би позволила и инициирането на процедурата по кандидатстване по електронен път, с възможност за изпращане на електронни документи (като по възможност отпадне и изискването за прилагане на хартиени такива, а ако няма възможност за отпадане, то алтернативно документите да бъдат предоставяни на етап проверка за съответствие електронно, а на хартиен носител да бъдат предоставени при получаване на съответното разрешение). Разработването внедряването и пускането в експлоатация на подобна система напълно кореспондира и със Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2023 г.

7. Изграждане на финансовата инфраструктура на Българска фондова борса (БФБ) и създаване на свързаност на българския капиталов пазар в европейския.

БФБ е свързана със световния пазар чрез немската система за електронна търговия Xetra. Xetra позволява на българските инвеститори да купуват акции по електронен път на 1.7 млн. немски и европейски емитента (компании), но нито един немски или европейски инвеститор не може да закупи акции на български компании, търгувани на БФБ по електронен път, поради липса на доразработка на системата и свързаност на европейските и световни пазари в посока към България. БФБ е мажоритарна собственост на българската държава и отговорността на развитието на борсата е на нейния собственик. Необходимо е да се инвестира в инфраструктурата на капиталовия ни пазар (БФБ и Централен депозитар), за да може европейски и немски инвеститори да инвестират в България. Такава инвестиция ще даде възможност на европейските и международни инвеститори свободно да инвестират в България и търгуват с акции на български компании по електронен път, регистрирани на БФБ.

8. Създаване на възможност на българските компании да набират облекчено капитал в рамките на европейските разпоредби 

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който се обсъжда в Народното събрание в този момента залага ограничение за задължение за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа на емисии ценни книжа, с обща стойност, изчислена за период от 12 месеца, надвишаваща левовата равностойност на 3 000 000 евро. Това ограничение е значително по-ниско от дадения праг от 8 000 000 евро по Регламент (ЕС) 2017/1129 (13). По този начин се поставят българските емитенти на ценни книжа (компании) в значително неравностойно положение спрямо емитенти на други пазари в ЕС предвид необходимостта на българската икономика да догонва страните от ЕС. Като пример може да се посочи, че дори и в момента съществуващата практика от друг финансов пазар в България - банковия - позволява на ръководствата на местни кредитните институции, чуждестранна собственост в България, да вземат решения за отпускане на кредитни експозиции към даден клиент в рамките на левовата равностойност на 5 000 000 евро. Нашето предложение е това ограничение да се вдигне от 3 000 000 евро на 5 000 000 евро, за да може българските емитенти да имат сравними възможности за развитие като европейските компании.

9. Приемане на Закон за личния фалит 

По тази тема е говорено много и Вие със сигурност сте наясно с проблема. От гледна точка на предприемачите ситуацията стои по следния начин. Високотехнологичните компании в ранна фаза на развитие не притежават ликвидни активи - т.е нямат сгради или имущество, което да могат да заложат срещу кредит. Банките в България дават кредити на бизнес само срещу активи, които е най-добре да бъдат недвижимо имущество. Съответно младите предприемачи са принудени да заложат своите домове, коли или каквото имат, за да получат подкрепа от банка. Рискът от провал при високо иновативните компании е много голям и ако те се провалят, е възможно да изпаднат в състояние, при което за десетилетия напред да бъдат преследвани от частни съдебни изпълнители. Решението е да избягат от страната или ако останат тук, за тях става практически невъзможно да продължат да бъдат предприемачи и изпадат в ситуация да се борят за оцеляване.

Тук ще си позволя лично да адресирам, че един от големите проблеми на страната ни е липсата на предприемаческа нагласа. Има много изследвания, които показват, че като народ ние нямаме смелостта и желанието да стартираме собствен бизнес. Това се променя, когато се насърчава, а не се наказва провалът. Част от моето образование е в САЩ и там от ранна възраст се насърчава човек постоянно да опитва, да се проваля и да опитва отново. В България още от училище всеки грешен въпрос се наказва и младите хора израстват с разбирането, че за нищо на света не трябва да изглежда, че те са се провалили.

България е последната държава членка на Европейския съюз без Закон за личния фалит и е много важно това най-накрая да бъде променено.

10. По-бърза ликвидация на фирми

В момента ликвидацията на фирми в България е процес, който отнема около година и струва между 600 лв и 1000 лв. Срещу 30 лв. до 50 лв. на година може една компания без дейност да се поддържа “жива”. Т.е. По-евтино е 20 години някой да си държи фирмата, отколкото да я ликвидира. Също така ликвидацията е ангажиращ процес, при който се налага неколкократно да се комуникира с НАП, НОИ и Агенция по вписванията. Ако някой ще ликвидира бизнеса си и например започва работа или нов бизнес със сигурност не мисли да отделя нито времето, нито тези пари. Резултатът е, че ние имаме буквално стотици хиляди фирми-фантоми. Годишно се регистрират около 60 000 нови компании, а ликвидираме около 1000. Далеч сме от мисълта, че това представя реална успеваемост на бизнеса и това всеки го знае. Проблемът тук е, че за да привличаме чуждестранен бизнес в страната е нужно предприемачите да знаят, че ако се провалят, могат лесно да приключат бизнеса си, а не че ще им отнеме толкова време, за да се занимават с институциите в България. Случаят е особено важен, когато говорим за фирми, които не са имали никога дейност. Тук стои силното лоби на банките, които искат тази процедура да е толкова дълга, но ситуацията е противопоставяне между интереса на няколко заинтересовани страни и на целия бизнес климат в България. И тук е нужна политическа воля, за да се реши този проблем.

11. Повече шансове за провал на предприемачите (темата за несъстоятелността) 

Връщайки се на стимулирането на провала, второто нещо, освен личния фалит, което е нужно, е промяна на законодателството, свързано с несъстоятелността на юридическите лица - т.е. фалита на компаниите. Тук имаме конкретни предложения, свързани с това да се прави разлика между това в несъстоятелност да изпадне завод, през който са минали стотици милиони, и двама студенти, които са взели 10 000 лв. заем и не могат да го върнат. В момента разлика няма, тези двама млади човека може да бъдат наказани за поне две години да управляват ново дружество, а евентуално може и до живот да нямат тази възможност, ако продължава да има неудовлетворени кредитори. Във всяка развита държава има програми за “Втори шанс” и дори още повече шансове за провал. Отново това е тема, за която знаем, че може да чуем много аргументи колко е важно да пазим банките и кредиторите, но крайният резултат е, че ако си предприемач и по тази причина би предпочел да не бъдеш в България, да не плащаш тук данъци, да не си българска компания, но да ти бъде спокойно, че държавата всъщност насърчава свободната инициатива и предприемачеството и ако се провалиш, ще ти се даде нов шанс да опиташ отново. Важно е тук да се има предвид, че успешен бизнес се прави най-често след много провали. Ако Стив Джобс, Ричард Брансън, Уорън Бъфет и много други правеха бизнес под сегашното законодателство в България, най-вероятно нямаше никога да сме чували имената им, защото на първия провал щяха да са “извън играта”.

12. Дистанционна работа 

Тук, заедно и с други работодателски организации, имаме предложения как да се изменят текстовете в Кодекса на труда, но целта е да се регламентира работата от дома, т.нар. home office. Коронавирусът извади наяве нуждата хората да могат гъвкаво и лесно да работят от вкъщи. В 21-и век това ще бъде явна практика и всяка компания, чийто бизнес го позволява, ще дава тази възможност на своите служители. Нужни са спешни промени в Кодекса на труда, които да регламентират този вид работа.

13. Трудовата медицина да се реформира 

Трудовата медицина в момента е един инструмент, който е изключително трудно за една компания да изпълнява и по наше лично мнение никой не се справя да покрие нещата, които пише там. Писан е преди много време и например според описанията там на всеки около 40 минути служителят трябва да почива - нещо напълно неприложимо за един програмист, който 2 часа се кани да започне да работи и след това може 10 часа да пише код без да спре, защото ако спре после пак 2 часа може да не започне отново.

Реалността е, че сегашната трудова медицина е писана, за да решава проблеми, които са били актуални преди десетилетия, и е нужна цялостна промяна. Бихме се радвали и ние да работим по темата, ако има воля това да се случи.

14. Дигитално вписване на акции 

В 21-и век е съвсем реално да летиш със самолет или да си в някой бар в Силициевата долина и до теб да има човек, който да се заинтересова от бизнеса ти и да иска да инвестира в него в рамките на самия разговор. Примерът със самолета е реална история, при която нашите български предприемачи са казали на човека, че биха се радвали много, но за да получи своя дял трябва да слязат на летището в София с него, да отидат до нотариус и от там до Агенция по вписванията, за да го впишат. В 21 век е нужно да имаме гъвкавост, чрез която дигитално да можем да вписваме акциите си и дигитално да може да ги прехвърляме към други хора.

15. Двойно данъчно облагане 

Всеки път, когато се работи с каквато и да е интернационална компания, която предоставя услуги, трябва да се минава през спогодбата за двойно данъчно облагане в съответната държава. Например ако наемем т.нар. фрийлансър, който да напише някаква статия за фирмата ни, и той се намира в Испания, трябва първо да видим писането на съдържание в коя категория спада в съответната спогодба, после трябва да го комуникираме с него, защото често се удържа данък, и после трябва да поискаме 3 документа от него (от данъчни, че е активна фирма и още два други). Всичко това се прави за няколко статии и това често отказва хората отсреща. А често става въпрос и за други услуги, от други държави и трябва да минеш през цялата тази процедура. Предложението ни тук е при по-малки суми това двойно данъчно облагане да го няма.

16. Механизъм за насърчаване на т.нар. “Ангелски инвестиции” 

“Ангелски инвеститори” са хората, които инвестират в най-ранният етап от развитие на един стартъп и в иновативните компании. В България това почти не е развито. В развитите държави има различни механизми, които насърчават тези инвестиции. Великобритания има едни от най-добрите инструменти, тн. EIS и SEIS механизми. Те работят, като при провал на бизнеса чрез възстановяване на данъци се връщат до 75% от направените инвестиции. Ангелските инвестиции най-често са в размер между 10-20 000 лв до 100-150 000 лв срещу съответния дял от компанията. В България няма абсолютно никакво насърчение подобен вид инвестиции да се правят. Резултатът е, че наши компании се регистрират във Великобритания, където и наши потенциални инвеститори също се регистрират по техните механизми и накрая сделката минава през тяхното законодателство. Крайният резултат е, че една българска компания от българи, финансирана от българи става чуждестранна компания, данъците остават в другата държава, там отива и интелектуалната собственост. Желанието ни е да разработим подобен механизъм, чрез който тези инвестиции да се насърчават тук. Така ще постигнем три важни неща:

● ще осигурим повече пари за високо иновативните компании в България;

● ще задържим повече български компании в България;

● ще привлечем повече компании от региона в България, както и техните инвестиции.

17. Дигитални трудови книжки

В момента системата на НОИ не позволява някой отвън да вкарва или изкарва данни, съответно все още всеки работодател прави своите справки от хартиените трудови книжки и хората са принудени да поддържат такива. При технологиите на 21-и век това е напълно ненужно и утежнява излишно и работодателите и работници. Повечето хора постоянно не знаят къде са техните книжки и са наясно, че в рамките на живота им със сигурност те ще станат излишни, съответно не се приемат за нещо важно. А те все още са важни. Всички биха били много улеснени ако тези книжки станат дигитални.

18. Подкрепа за улесняване отварянето на банкови сметки на чужденци 

Банките са напълно автономни, съответно няма как държавата да ги накара да работят по един или друг начин, но ние тук търсим подкрепа от правителството. Ситуацията от години е такава, че чужденци отварят много трудно сметки в България, а последните месеци се стига до ситуации това да е невъзможно.

Проблемът е, че, от една страна, ние се борим България да бъде притегателно място за чуждестранния бизнес и предприемачите и, от друга, нашите компании нямат достъп до достатъчно човешки ресурс и постоянно имаме нужда да привличаме работници отвън. Банките ни заемат до такава степен протекционистка политика, че превръщат отварянето на една сметка в драматичен проблем, който трае седмици, понякога месеци и не рядко е просто невъзможно. Молбата ни е да се застъпите за борбата ни това да се промени и да спомогнете диалога между банките и бизнеса.

19. Улесняване участието на стартъп компании в обществени поръчки. 

Най-често досегашната история на една компания е изключително важна, която се оценят поръчките по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Стартъпите нямат такава история, нямат и обезпечение чрез голям капитал или активи и най-често за тях е невъзможно да участва в поръчки. От друга страна често се повдига темата как стартъпите да работят с големите компании или с държавата. Съвместната им работа би бил най-пазарният начин да бъдат подпомогнати разработките на българските иновативни компании в ранна фаза на развитие. Предложението ни е да се променят изискванията за по-малките обществени поръчки, така че стартъп компании да могат да участват в тях. Готови сме да предоставим конкретика по темата.

20. Въвеждане на електронно управление в страната 

Това е тема, за която се говори от години, но усещането в бизнеса е, че почти всичко продължава да бъде аналогово. Естония е добрият пример за много държави, много наши предприемачи вече имат т.н. E-residency от Естония и са прехвърлили вече фирмите си там. Буквално през телефона могат да управляват всичко свързано с техния бизнес от тук. Ние сме много далеч от техния пример, но към днешна дата не виждаме реална воля електронното управление да се реализира. Това, само по себе си, е огромна тема, но ние искаме резултати. Дори да се започне от някъде, но искаме стъпка по стъпка да извървим пътя и да видим резултати, за които сме готови да работим и ние заедно с държавата.

21. Поощряване на предприемчивостта и подготвеността в администрацията 

В своето незнание и в дългата процедура по санкциониране на елементарни заявки администрацията се явява огромен препъни-камък за иновациите. Например в авиацията България изостава с десетилетия при внедряването на дронове и градска въздушна мобилност. Добър пример за empower на своите служители е службата за авиационна безопасност на Швейцарската конфедерация или дори Обединеното кралство. Добрият анализ и екипи са извели страните на водещо място в света по отношение на безпилотните технологии.

В администрациите имате служители, които все още дават сърце и душа да са в услуга на гражданите си и България. Проблемът настъпва при появата на утежняващи санкции и сталинистки рефлекси от техните ръководители или дори откровено невежество. 

22. Ускорено внедряване на децентрализирани технологии (блокчейн). 

България участва в Европейското блокчейн партньорство - организация, която работи за реализиране на потенциала от децентрализираните технологии в полза на гражданите, обществото и бизнеса. В момента в Европа се изгражда новата дигитална инфраструктура за трансгранични публични услуги и обмяна на данни - Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI). Това създава много възможности за страната ни да използва нова дигитална инфраструктура и блокчейн инструменти за по-ефективни и по-сигурни електронни услуги и обмен на данни. Ако това бъде припознато от правителството на Република България като шанс за сигурна дигитализация, защита на данните на гражданите и бизнеса, както и за осъвременяване на остарели информационни системи, то страната ни ще премине в нова ера на публични услуги на базата на суверенни дигитални идентичности на гражданите. Това е заложено в последната Европейска стратегия за данните и е изключителна възможност да постигнем лидерска позиция в Европа по отношение на прилагането на блокчейн технологията.

23. Подкрепа за развитие на космическите технологии 

България има дълбоки традиции в развитието на космическите технологии и е сред шепата страни, изпратили свои граждани в Космоса, изстрелвали свои спътници, и участвали в междупланетни мисии. За съжаление, огромната част от тези успехи са в миналото, поради 30 години липса на институционална, правна и финансова рамка за подкрепа на космическите технологии. България разполага с талантливи инженери и учени, които обаче са възпрепятствани от участие в ценни международни проекти, и нямат ресурсите да работят по космически технологии.

Защо е важно България да развива космически технологии и науки? Първо, това е индустрия на стойност $345 милиарда към 2016 година. Тя генерира огромни странични ползи под формата на качествено нови технологии, процеси и работни места. Много от иновациите в автомобилостроенето, новите материали и медицината, например, са били създадени първоначално за космически цели. Второ, усвояването на Космоса чрез нови спътници и обработка на данни ще допринесе значително за повишаване качеството на селското стопанство; ще генерира данни, ценни за националната сигурност; и ще даде тласък на българското производство. Трето, развит сектор на космическите технологии у нас има шанса значително да облекчи един от най-сериозните ни проблеми - изтичането на мозъци. Нивото на научно-технически разработки при космическите технологии е високо и интензивно - чрез космическите технологии е възможно да задържим най-добрите ни инженери и учени у нас, а и да привлечем чужди. Не на последно място са и престижът и националната гордост, които създават космическите мисии - пресен пример е израелската мисия до Луната Берешит, която показа на света способностите на израелските инженери и индустрия.

Като първа стъпка в тази насока, България незабавно трябва да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция (ЕКА). Това ще осигури достъп до много по-добро финансиране, както и ще позволи на български компании и университети да се включват в космически мисии и експерименти, като тези на Международната космическа станция, изследванията на Марс и Луната, и други. За по-голяма гъвкавост, държавата би следвало да обособи и специализиран фонд за цялостно, безвъзмездно финансиране на университетски космически проекти, тъй като огромната част от новите разработки в космическите технологии са резултат от университетски изследвания и програми. За улесняване на българските компании, разработващи спътници, значително трябва да се облекчи процедурата по лицензиране на радиопредаватели за космически цели, която в момента е бавна и може да отнеме повече от година. Ако това време се съкрати и процесът стане по-облекчен откъм документация, България има шанс да стане изключително конкурентна в космическия сектор, тъй като честотното лицензиране е един от най-сериозните препъникамъни в сектора.

24. Прилагане на европейския кооператив 

Българското законодателство за кооперативите е изключително остаряло. Всъщност те са много практична форма на управление за някои от новите видове бизнес, като например т.н. Децентрализирани организации, които се използват от блокейн бизнеса. В нашето законодателство например в кооперативите не могат да участват юридически лица. Тук имаме много практично решение, защото има закон за Европейските кооперативи, който е на ниво Европейски съюз и е написан много добре. Може да бъде директно приложен в България и да се разреши този проблем.

25. Подкрепа за споделената икономика 

През последната година имаше сериозна заплаха за бизнеса, свързан с отдаването на апартаменти за краткосрочни наеми (т.н. Airbnb казус), тротинетките и в България все още не може да се използват споделените пътувания. Тези неща са важни не само за бизнеса, но и за развиването на градовете като по-привлекателни места за хора и предприемачи. Казусът около Airbnb апартаментите все още не е разрешен докрай, като все още физическите лица, които отдават апартаментите си под наем по този начин трябва да плащат едновременно патентен данък, осигуровки, ДДС върху комисионната на Aribnb и туристически данък. Считаме, че е време правителството да заяви ясно, че споделената икономика е приоритет, който тя разпознава като такъв.

26. Създаване на министерство на предприемачеството/иновациите 

Много други страни имат свое отделно министерство, което отговаря за предприемачеството, иновациите и високите технологии. В момента нашите проблеми са разделени между Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на образованието, Министерство на труда и социалната политика и Министерство на транспорта, където всъщност се отговаря за IT индустрията. Предложението ни е да се започне от министър без портфейл, който да е част от т.нар. предприемаческа екосистема и да се изгради постепенно министерство към него, в което да се инициират политиките касаещи иновациите и бизнеса. Там е логично да бъдат и съответните оперативни програми.

27. Премахване на долния осигурителен праг за почасова работа 

В България имаме компании, които помагат на хора да си намират почасова работа. Например като чистачи, хора, които шият разни неща, грижат се за хора и др. Според законодателството в момента те трябва да си осигуряват поне на минимална заплата, което в някои случаи води до това за месеца да изкарат 200 или 300 лв и значително над половината от тези пари да отидат като данъци и осигуровките. Тук говорим за хора, които са се борят за оцеляване и бизнеса се опитва да им помогне. Понякога това са хора, за които това е втори източник на пари, например имат основна работа и освен това чистят домове, понякога това им е основният източник. Предложението ни е, когато става въпрос за определен вид почасова работа осигуряването да няма долен праг, за да може тези хора да получат по-достойна част от това, което са изработили.

28. Нотифициране на частни схеми за електронна идентификация и създаване на процедура в Закона за електронната идентификация 

Електронната идентификация (eID) и електронните доверителни услуги (eTS) са ключови фактори за гарантирането на сигурни трансгранични електронни транзакции и са основни градивни елементи на единния цифров пазар. Ето защо Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (eIDAS) има за цел да осигури предвидима регулаторна среда, която да гарантира сигурно и безпроблемно електронно взаимодействие между бизнеса, гражданите и публичните власти. Регламентът създава възможности за гражданите и бизнеса да могат да използват собствения си eID за достъп до обществени услуги в други страни от ЕС, където има налични електронни идентификатори.

Вярваме, че създаването на законови условия за нотифициране на частни схеми за електронна идентификация в България чрез промени в Закона за електронната идентификация и спешна нотификация на частни схеми ще донесе много ползи и предимства както за гражданите и бизнеса, така и за държавата, като ще гарантира равни конкурентни условия за българските компании за достъп до електронните административни услуги в България и в целия Европейски съюз.

Към тези предложения задължително трябва да заявим, че разделението на властите и върховенството на закона са основата, без която няма как България да гради силна икономика. Никой предприемач няма да иска да прави бизнес тук, ако не чувства сигурност и спокойствие, че собствеността му е неприкосновена и има ясни механизми, които да защитят и него, и всички останали.

Редно е да споменем и че реформата в образователната система е ключова за целия бизнес. Често ние, като работодатели, трябва да заместваме училището и университети във формирането на умения и знания в младите хора, защото образователната ни система не дава качеството, от което имаме нужда. Това е много голяма тема, за която имаме десетки конкретни предложения.

Желанието ни е България да бъде място, където лесно се стартира бизнес, гъвкаво се управлява, лесно се приключва, имаме достъп до хора, имаме достъп до капитал и можем електронно да управляваме отношенията си с институциите. Така ние ще наваксаме изоставането, което имаме от развитите държави и ще имаме базова добра инфраструктура за развиване на бизнес. Тогава пред нас ще стои възможността да спрем да сме догонващи и да опитаме дори да бъдем изпреварващи в някои индустрии, за което също имаме предложения как може да се случи тогава.

Напомняме, че Брутният вътрешен продукт на една страна може да расте само по два начина:

1) износ;

2) директни външни инвестиции.

Субсидиите от Европейският съюз не са начин да имаме устойчив собствен голям ръст на БВП. Ние имаме нужда от ръст с 10%, а не с 3-3.5%. Но това може да стане, когато имаме силни компании, които развиват продукти и услуги с висока добавена стойност, които успешно реализират на глобалния пазар. Нужно е тези компании да продължават да са български и да дърпат икономиката ни напред.

Такива компании представляваме в BESCO и с това писмо искаме да изразим техните искания.

Следете новините ни в GoogleNews