Св. Теодот, епископ Киринейски, Мчца Евталия, Преп. Агатон Египетски

OFFNews Последна промяна на 02 март 2015 в 00:01 1930 0

Православен календар
Православен календар

Св. свещеномъченик Теодот, епископ Киринейски

Св. Теодот, родом от Галатия (Мала Азия), дошъл в края на третия век на остров Кипър да проповядва Христа. Неговите думи и добродетелен живот силно действали на езичниците. Мнозина повярвали и като се обърнали към Господа, поставили Теодота епископ в град Киринея.

Теодот много години управлявал църквата и, без да се бои от мъчения и смърт, проповядвал Иисуса Христа. В царуването на император Ликиний, жесток гонител на християните, областният управител Савин заповядал да повикат епископа на съд. Теодот, като узнал заповедта, не дочакал пратените за него и сам се явил при управителя.

- Аз съм тоя, когото ти търсиш – казал му той. – Не се крия, но сам дойдох да изповядам истинския Бог.

Управителят заповядал да бият епископа с ремъци и след това му казал: "Виждаш ли какво ти докара твоята дързост?"

Епископът отговорил: "Да бяха духовните ти очи отворени, ти щеше да разбереш какво ще ми донесе моето мъжество, което ти наричаш дързост. Но понеже си сляп, аз не чувствам мъченията, защото душевната радост превъзмогва телесната болка..."

- Ти не можеш да ме измамиш – казал управителят. – Аз ще те мъча дотогава, докогато признаеш силата на нашите богове, защото аз имам власт над тебе.

- Тия заплахи не ме смущават – отговорил светият епископ, - защото служа на Бога, Който може да ми помогне сред страданията.

Управителят заповядал да стържат страдалеца с остри железни куки. Св. Теодот търпеливо понасял мъченията и се молел. След дълги изтезания той бил отведен в тъмницата.

Подир няколко дни управителят отново го повикал. "Аз мисля – казал му той, - че първите страдания ти доказаха пустотата на твоя Бог и че не трябва да прибягвам до нови изтезания. Сега ти ще се поклониш на нашите богове."

- Аз съм готов да страдам още – отговорил св. Мъченик, - понеже моето упование на Господа е непоколебимо.

Управителят заповядал още повече да засилят мъченията, като все се надявал да сломи твърдостта на св. Теодот. Но епископът продължавал спокойно да се моли. Забравяйки собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и тъэрпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите като видели неговата твърдост, разбрали истниския Бог. Тогава управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата.

Скоро след това император Константин като победил Ликиния, заповядал да се прекрати гонението и да се освободят християните, затворени в тъмници заради вярата си в Христа. Св. Теодот бил освободен. Като поживял още две години като епископ киринейски, той се поминал.

 

Св. мъченик Исихий

Великият Божий угодник Исихий от най-ранна възраст бил поучен и възпитан в добродетелите. Отрекъл се от пристрастието към всички земни блага, той непрестанно мислел за вечните блага на горния Сион. Поради това той оставил родния си град Адрапа и се отдалечил в пустинята близо до Адрания*.

За да се подвизава в уединение, светецът поискал да се посели на планината, наречена Майонис; но бесовете, обитаващи тук, предвиждайки изгонването си от светеца и не желаейки да го допуснат на тази планина, влезли в двама души, Иоан и Иларион, и като срещнали Божия угодник, го попитали:

- Къде отиваш?

Като узнали за намерението му, те му казали:

- Нима не знаеш, че това място е твърде опасно? Ти отиваш на сигурна смърт, защото тук обитават множество хищни зверове; освен това тук живеят и разбойници, така че тук няма да преживееш нито един ден.

Светецът, разбирайки духом, че това са думи не на хора, а на бесове, казал:

- Поради многото си грехове аз отдавна съм достоен за смърт; затова и ще отида, за да умра или от зверовете, или от разбойниците.

Като казал това, светият се помолил и като прогонил със силата на кръста нечистите бесове, продължил пътя си. Като се изкачил на планината, той си избрал място, построил си келия и започнал да се подвизава в постнически трудове; устроил си и градина и като я обработвал и засявал семена, се хранел от труда на ръцете си.

Веднъж градината на светеца била нападната от множество птици, които изкълвавали растенията и семената и унищожавали труда му. Тогава светецът се обърнал с молитва към Бога и на часа птиците, вкусили от растенията, падали на земята, и като не можели да летят, лежали с разперени крила; всички птици, които се докосвали до семената, вече не можели да се издигнат във въздуха, но се търкаляли като поразени от отрова; и мястото се напълнило с множество птици, лежащи на земята.

След известно време светецът се смилил над птиците, излязъл от келията и им казал:

- Бягайте оттук и повече не изяждайте труда на монаха.

Още щом изрекъл тези думи, птиците полетели нагоре и оттогава никога не се приближавали към градината му.

Като намерил в една долина извор с вода, преподобният построил тук неголяма църква на името на свети апостол Андрей, където пребивавал в богомислие с учениците си.

Веднъж при него довели едно бесновато момиче, чиито родители, паднали в нозете на светеца, го умолявали да изгони нечистия дух от дъщеря им. Преподобният, като се помолил на Бога, на часа изгонил беса от момичето, а на родителите му казал:

- Така казва Дух Светий: на това място след смъртта ми ще има манастир на свети жени постници, чиито молитви ще изгонват оттук всички бесовски пълчища.

Това пророчество се сбъднало в свое време.

Веднъж, излизайки от келията си, преподобният видял един човек с тежко натоварена кола. Колата теглели волове и един от тях се спънал, паднал на земята и не можел да стане. Човекът се опитвал да го вдигне, но не можел; падналият вол оставал неподвижен като голям камък; изнемогнал от труд, човекът заплакал.

Като видял това, преподобният се смилил над него, приближил се към вола, погладил го по шията и казал на безсловесния като на разбиращ от дума:

- Стани, лениви, и продължи по пътя си, за да не станеш оръдие на вражеската злоба.

Като казал това, светецът осенил вола с кръстното знамение. И волът веднага станал и спокойно тръгнал с тежкия товар. Човекът твърде много се удивил на станалото и като се поклонил на светеца, му благодарил и с радост продължил пътя си.

Светецът с всеки изминат ден се устремявал към по-големи подвизи и се изкачвал към по-съвършени добродетели, така че се удостоил да бъде събеседник на ангелите. От ангел Божий той узнал и за представянето ситридесет дни преди смъртта. Готвейки се за изхода, светецът се изпълвал с велика радост.

Преди смъртта си светецът повикал при себе си живеещите с него ученици и много ги поучавал. В полунощ внезапно заблестяла светлина от небето, осияваща не само келията му, но и цялото място; преподобният с радост казал: “В Твоите ръце, Господи, предавам духа си” и отишъл в небесните селения (светецът починал около 790 г., бел.ред.).

Неговото свято и честно тяло било погребано в споменатата църква в чест на свети апостол Андрей, в каменна рака пред царските двери.

Впоследствие честните мощи на светеца били пренесени от Теофилакт, епископ Амасийски, в град Амасия* и положени в лявата страна на олтара, в 792 г., при царуването на Константин и Ирина**. А на това пустинно място, където се подвизавал преподобният, бил построен женски манастир, както било предсказано от него.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови