Св. Исидор Пелусиотски, Св. Йоан Българин

OFFNews Последна промяна на 14 май 2015 в 00:01 1087 0

Православен календар
Православен календар

Преподобни Исидор Пилусиот

В числото на великите подвижници, които избрали пустинния живот от любов към Христа, Църквата почитa преп. Исидор Пилусиот.

Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил добро образование и на млади години оставил света, като желаел усамотение. Той бил постриган в монашество, после се заселил в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго въздържание, носел груба дреха и се хранел само с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога.

Слухът за неговия строг и благочестив живот привлякъл към него други подвижници и той бил избран за игумен на манастира. Грижейки се постоянно за душевната полза на братята, той ги ръководел чрез мъдрите си наставления, учел ги чрез слово и пример на смирение, кротост, безкористие, борба против страстите и светските помисли.

"Каква полза - казвал той - да отидеш в пустинята, щом се предаваш на влечението на собствените помисли, щом живееш в пустинята като сред народна тълпа? Когато душата при външна тишина се смущава от лоши помисли и въжделения, то такова състояние и в чувствата произвежда омрачение; то покрива с безславие извършените вече подвизи, помага на страстите да победят духа и прави готовия за битка ратник страхлив беглец".

"Животът на инока - пише още св. Исидор - трябва да бъде чужд на гняв, гордост, сребролюбие, самолюбие. Инокът трябва да бъде свободен от грижи за тялото. Устата на инока трябва да бъдат винаги готови да благодарят на Господа и да се молят за полезното, а за злословие те трябва да бъдат неподвижни."

Не само към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поучения. Неговите съчинения съдържат много назидателни неща за човеците от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към управителите, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, обяснява свещеното писание, тъй че всеки може да почерпи от тях полезна поука.

Като изучавал дълбоко науките и словесността, Исидор разбирал, колко несравнено по-високо от всичко стои християнската мъдрост. Той съветва да се изучава с внимание словото Божие и скърби, че тъй много люде се обръщат "не към оная словесност, която прави човека душевно чист и мъдър, а само към тая, която развлича слушателите; не към оная, която пробужда душата от успиване, а към тая, която ласкае слуха."

Преподобни Исидор търпял гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да стои за истината и да защищава пред управителите невинно гонените. Така той се явява твърд защитник на св. Йоан Златоуст и строго укорява неговия враг - своя родственик Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му действия против светителя.

"Аз винаги ще обичам добродетелта - пише св. Исидор, - макар тя да е обременена с присмивки; ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава".

Той убедил също свети Кирил Александрийски, наследник на Теофила, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия.

 

Св. мъченик Йоан Българин

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !